ЗДравейте,ето,че отново съм тук,за да споделя притесненията си,които само вие можете да разберете.
Все още нямам смелост да го направя

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми, мрънкало си.
Пашата обича смелите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ох, не знам дали имам право да изразявам мнение,
но...определено дългото протакане няма да направи след това нещата по-лесни
по добре цивилизовано, отколкото...

Абе разбирам те, но фактът на раздялата си е факт. Той развода си е един подпис.... Аз лично подадох молба за развод, за да не се налага да доказвам фактически раздели, когато моята се дозабърка в кашите си, а и дет са вика един заем не мога да изтегля без нея от банка. А приятелите - твоите си остават твои, неговите негови, а 1-2-ма може и да останат общи. А и какво да се влача с години с несъществуващ брак? / не че ми беше и ми е лесно де/, но утре ако реша да се женя за някоя / което на този етап ми е немислимо/ тогава ли да ходя да се развеждам? Пък ако някой ден се заобичаме и искаме брак пак ще ида да се разпиша - чудо голямо. То ако подписа правеше брака....щях да си се разписвам по 3 пъти на ден:)

Да,прав си,че подписа не прави брака.Работата е там,че съпругът ми се държи така сякаш нищо не се е случило и едва ли не не сме разделени.Опитва се пак да ме спечели,но в същото време няма промяна в него.Аз си знам,че е немислимо да пробваме за незнам си кой път,защото и през това сме минали и знам,че не става,коренно сме различни.Обаче някак си ми е по-лесно да си страдам аз,отколкото да гледам как някой друг около мен страда или е притеснен от нещо.Затова започват да ми минават някакви такива мисли...дали да пренебрегна себе си,заради това дъщеря ми да има истинските си мама и татко.От друга страна пък знам,че е и това не е решение когато няма чувтсва и нормални взаимоотношения.После.....с другият мъж всичко е на ниво...и комуникацията,и разбирането ,и купона,и секса...а бе всичко е ок и направо ме е страх да се зарадвам,че това ми се случва.Просто все още немога да заживея заради себе си ,чувствам се виновна за всичко.
Благодаря ти за мнението.

Ти по-сложното в емоционален аспект вече си направила - фактическата раздяла.
Да ти кажа, че няма защо да се притесняваш, означава да те излъжа - да, наистина ти предстоят досадни формалности, но те се преодоляват - говоря за административната част, в която се включват всички изброени от теб неща - родителски права, имущество и т.н.. Детето очевидно е вече наясно и за една година трябва да е свикнало, че баща му не живее вече с вас - там не виждам причина за страхове - минало е.
За твоята лична свобода - още не си се научила да я разбираш, а и навикът да си лишена от нея си казва думата. Травмирана си от раздялата и няма изведнъж да го преодолееш - да повярваш, че си намерила Човека - а и намерила ли си го наистина? Ами да, в живота всичко се повтаря, но не по съвсем същия начин - колкото е вероятно да се излъжеш, толкова е и обратното. За всичко, не само за връзката си. И тогава какво? Ами не спираме да живеем и каквото дойде - сполука, или несполука - минава и заминава, само да сме живи и здрави.
Приятелите ви сами ще направят своя избор, колкото и труден да е той - скоро ще се разбере какъв е.
Мисля, че рисуваш катаклизми във въображението си, смесваш минало и бъдеще в такъв микс, че самата трудно се ориентираш в него. Никаква заплаха не те грози, това са само фантомите, които изплуват, а ти ги проектираш там, където неизвестността те плаши. Тя, неизвестността, е еднаква за всички нас... Миг празно пространство пред всеки, което постепенно се запълва, всеки момент, всяка изминала секунда свързва миналото с бъдещето и всъщност точката на вливането е настоящето. Тази крачка от познато към непознато я правиш непрекъснато - плановете и представите ти за живота ти нататък могат да се окажат неточни. Затова не ги и мисли. Захвани се с най-непосредствените си задачи, които можеш да контролираш и направляваш. Останалото все ще се подреди...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви

Ами тя раздялата щом е факт какъв е проблема. Ти си направила по-трудната крачка , не виждам защо се притесняваш от по-лесната. Подписа нищо не е. Страхът за новата връзка е нещо нормално. Ти пак бързо си продължила напред. Има хора им трябва години да се отърсят от ада на брака за да продължат напред.

Ами незнам дали съм продължила напред всъщност.Този човек направи и невъзможното,за да бъде с мен,до мен,подкрепя ме и ме разбира много.Не ме притеснява за нищо,просто ме обича и го засвидетелства по всички възможни начини.Аз исках да опитам,за да видя дали мога и искам точно това...нов живот с нов човек,с който всичко да е споделено.Аз се отказвах много пъти,но той не.....изключително добър и сериозен човек е.Ако не беше така отдавна да ми е теглил майните при моята нерешителност и лутане.Аз си казах,че ще оставя нещата просто да се случват...каквото има да става да става и това е.Но някак си ме е страх да си позволя да изживея всички хубави неща,които започват да ми се случват...чувствам се виновна за това.Явно проблема си е дълбоко в мен и само аз мога да си го разреша и ще се опитам.
Би ми било по-лесно някак си,ако съпруга ми си беше тръгнал,а не аз.Въпреки,че са на лице всички възможни причини за раздялата,той е от мъжете,които си искат сигурността вкъщи и всичко,което смятат,че им се полага навън.А на мен ми писна вече този фалш и лицемерие и казах край.Ако беше го направил той може би нямаше да имам тези скрупули сега.Голяма глупачка съм.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много си проницателна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Бих казал, че просто си объркана. Ако си взела окончателното решение другото са подробности. Приключвай по-бързо и без много да му мислиш. Но трябва наистина да си сигурна. Ако е понеже си срещнала готин тип и си залитнала след него, а човекът описван като 'изключително добър и сериозен' просто остава в сянката на увлечението ти, тогава най-добре седни и се опитай да мислиш не толкова емоционално. Доколкото разбирам и с двамата се разбираш, и двамата те търпят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

После.....с другият мъж всичко е на ниво...и комуникацията,и разбирането ,и купона,и секса...а бе всичко е ок и направо ме е страх да се зарадвам,че това ми се случва.Просто все още немога да заживея заради себе си ,чувствам се виновна за всичко.

Не бързай да се радваш.Моята новият я изгони след година.А бяха любовници дълго време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами има и такъв момент - е и моята бивша кат ревна, че не ме обича и кат се лудна по един дето "всичко е на ниво" и бил "човек" и бил ко ли не....е резултата е че падна не от 2 ами от 22 стола сигурно. Сега от най-лошия пак взех да се превръщам във вероятната и желана алтерннатива. Просто някои хора не слушат докато им се говори и си мислят, че всичко може да бъде вечно в розово и когато работата стане "опсаааа" се замислят аджеба оня предни в сравнение с последния какво е бил. Но обикновено е късно и за двамата.... та да си решава мадамата. То семейството не е като любовната връзка, ама карай да върви.

Искаш нещо конкретно ли.....да кажем това,че....си има серизна връзка навън,но в същото време си иска и сигурността в семейството,защото жена му е оправна.Има долра работа,поема разходите за дома,ангажира се извънредно за повече доходи и не го ограничава и не пита за нищо.
Друго още по-конкретно.....почивка в чужбина с компания.Има и нова особа в компанията.През нощта...аз си спя в едната стая,а те в другата...не спят,не си губят времето.Гадничко е.....имаше извинения и клетви колкото щеш,но всяко чудо за три дни.После пак същият сценарий.
Какво още да кажа.....а,да...пропуснах,че когато нещо не е на кеф си позволява и да посяга.
Ами все такива битовизми....за които вече не ми се говори и спомня.
Казваш,че ме търпял.........сигурно,не съм идеална.И може би най-голямата ми грешка спрямо него е,че неискам повече да търпя тези отношения.Как мислиш....заблуждавам ли се за фалша и лицемерието?

А ако случайно искаш личното ми мнение то е следното : Дайте си време /със или без развод/. Явно и двамата сте объркани /нормално е/. Поживейте един без друг / със или без връзки/ и тогава може би ще се прецените по-правилно. Кой какво е бил и е за другия. Възможно е и двамата да не са сигурни в решението ти / евентуалното/ и да водят "напревара" - съпруга ти, за да не те отнемат от него, а настоящия - да не се върнеш при съпруга си. Ако е така мен ако питаш се поотдалечи и от двамата, за да не ти влияят в емоционален план, а и ти на тях. Можеш и с двамата да проведеш разговор, че ти трябва време. Въпрос и на приоритети. Така че решението си е твое, но ако можеш го вземи на "трезва" глава, а не като плод на емоции /които може би са временни/. То и със съпруга ти всичко в началото е било наред предполагам, дори и по-добре от сегашния може би.

злорадство ли чувам?

П.С.
Обичам те.

Ами давали сме си.....много пъти..и шансове,и време, и възможности за промяна.Но разбиранията и светогледите ни са ужасно различни.Цинностната система и възпитанието също.Ако се върна..ще се чувствам удовлетволена,че съм направила жертвата заради детето,но иначе знам,че всичко между нас е приключило и рано или късно напрежението пак ще ескалира и какво......пак наново този ад.
А за новата връзка знам,че и там съществуват същите рискове,но пък започваме на чисто и всеки със своя си житейски опит и уроци,които е научил.Поне аз ще се стремя да не допускам повече същите грешки.Надявам се и той да направи същото.
Иначе Отдалечаването за което говориш няма как да стане,защото съпруга ми си иска постянна връзка с дъщеря ни,а и тя също.По този повод се виждаме и чуваме почти всеки ден.Ако пък разбере за връзката ми незнам на къде ще го избие.Не ми е проблем дали искам да остана с другият човек и за това отдалечаване от него не ми е нужно.Проблем ми е как най-правилно да постъпя спрямо детето и себе си.Със съпруга ми съм наясно,че общо бъдеще като семейство нямаме.

Може би споделя опит човека,за да ме предпази от евентуални разочарования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щом си позволява така грубо да ти изневерява - ти спиш в едната стая а той с друга в съседната стая и ти е посягал изобщо не се замисляй за развод
поговори с двама адвокати - за да чуеш различни мнения какво те чака от формална и административна гредна точка така че да си наясно
защото страхът и два от ниезвестността и липсата на информация
когато знаеш от вещи лица какво те чака просто ще се подготвиш за това - успех

Скъпа, Разочарована,
имаш достатъчно аргументи, умаш убеждението, дала си много шансове... - знаеш, че не искаш да живееш повече със съпруга си. Нямаш чувства към него. Защо продължаваш да ги предъвкваш тези мисли ??? Най-вероятно защото продължаваш да го виждаш всеки ден. И не искаш да носиш отговорността за прекратяването на брака. Но, скъпа, това, че ти си поискала да излезеш от едни унизителни взаимоотношения, не значи, че ти съсипваш брака. Този, който прави мръсотиите вътре в семейството, той е развалил семейството. Много преди теб. Мислила си го толкова много. Не се вкопчвай в миналото, престани да го ровиш - от товапо-хубаво няма да стане. А вземи в ръце настоящето си . Не чакай СЪДБАТА да ти го нареди. А си поеми своята отговорност . Засади нещо сега, за да има какво да чакаш и да получиш в бъдеще. Ровейки в миналото, само забавяш бъдещите хубави неща, които те чакат. А може и да ги изпуснеш. Затова - с усмивка, смело напред !!! Най-лошото си го преживяла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Консултирах се е знам какви са ми правата,шансовете и рисковете и въпреки това просто не съм готова да предприема действия.Явно ми трябва някакъв по-силен стимул,за да се размърдам.Просто трябваше веднага да го направя след поредното посегателство и обиди към мен,а не да давам време за размисъл и незнам си какво.И от компромисите полза няма.Само загубено време.А така ми се искаше да се промени още след първите му издънки,а не да се стига до тук.ПРосто от компромиси и преглъщане аз вече немога да го обичам,а можехме да бъдем сравнително добро семейство.И сега пак си го мисля,но от друга страна си мисля,че мога да направя поредната грешка и следващият път когато се наложи да се разделяме няма да имам вече и шанса да срещна човек с когото бих могла да бъда щастлива и ще се наложи да се търпим и изнервяме да края на живота си.Никой неиска такъв живот.
А бе ще се събудя,ама кой знае кога....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ровейки в миналото, само забавяш бъдещите хубави неща, които те чакат. А може и да ги изпуснеш.
И от това много се страхувам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ех, че хубаво го каза!

И аз точно заради това искам бързо да се подпишат док. за развода...Подписа за брака или развода определено не прави семейството

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мен ако питаш всичко си осъзнала и направо трябва да подпишете.

Това няма да промени грижите ви към детето. Той ще си остане отличен баща! Дететнцето вече е наясно, че не сте заедно, няма к'во да му бъркаш главицата с думи като "развод". Ако не сте му казали, че сте окончателно разделени, може да му кажете. А другите неща не го касаят. То пак ще си има лЮбяи мама и татко.

А ако вие решите да завъртите пак лЮбов, к'во ви спира? Подписа само ще ви освободи...

I'll think about it tomorrow!

Любовта е всичко така ли ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

глупав съвет - ще ме извиняваш.

Да ,любовта,уважението и доверието са всичка за една връзка според мен.....без тях за каква връзка става въпрос въобще.Сажалявам,ако възгледите ми се разминавата с твоите..,но аз не желая да се лъжем с половинката ми,а да се обичаме и помагаме.

А това което искаш възможно ли е? Реално мислиш ли, че би била щастлива с този човек? Ами ти вече си срещнала някой който ти допада повече, или не?

Всеки си знае ситуацията и възможностите, особено възможността да живее сам и да се грижи за дете. Ако в това няма трудност за тебе, какво губиш с този развод?

Ако не си простиш сама на себе си, че искаш да живееш в нормална връзка, в която хората си вярват и се обичат, няма да можеш да преодолееш вината.
Така написано звучи налудничаво, нали? Да си простиш за нещо естествено.

Погледни по друг начин на ситуацията си. Това , че не можеш да обичаш съпруга си, мисля, е разковничето. А, каквото и да ти говорят други, избрали да живеят без любов, ти само си отговори-"мога ли аз да да видя себе си до старини живеейки по стария начин?" Ако да, значи има бъдеще за семейството ви.

Нищо по зловредно няма за едно дете да живее в среда на изкуствени отношения между родителите си. Това осакатява за цял живот.

Погледни напред и успех!
Последиците всички си ги носим, след като сме взели съзнателно самостоятелно решение. Ако не си готова за такова , просто изчакай, чети, размишлявай.
Няма от какво да те е страх.:)

Трябва ти чужда вина, за да стъпиш на нея, нали? Борба със съвеста, която жегва и изобличава. И по правило , както си му е реда, си робиня на чувствата. Те са Господаря, а разума да почака...
С какво си по-добра , ако вече си като твоя съпруг , макар и направила го по-късно във времето? Ще недопускаш грешките си със следващия , а защо не опиташ с настоящия? Цената е по-ниска. А и нали той се старае? Постарай се и ти, откликни. Нали е най добрия баща и приятел в момента?
Ама, що да е просто, като може да е сложно?!
И болшинството от клубарите тук не ги разбирам....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Фoтoн на 03.08.07 21:38.

Съгласен съм.
И, аз питах веднъж, какви съвети даваме, правейки изводи от няколко неясни изречения.
Ама ме нападнаха и предпочетох повече да не повдигам този въпрос.
Но, той, явно остава нерешен.
А, да не забравяме, че тук, всеки разказва своята истина.
Колко сме полезни на половината истина?
Изобщо, това клуб за псохитерапия ли е или просто клуб за споделяне на моментните проблеми?
При психотерапевта, ако го посещава само единият, също е налице вероятността да се полуби изкривена инфо, действията да са неправилни и резултатите-трагични.
За това при психотерапевт ходят двамата, когато имат да решват семейни проблеми.

Не мога да отмина с мълчание, защото принципно си прав.
Не е готова жената за развод, не сме наясно с проблемите на семейството.
Категорични мнения тук има, но дали сред тях се крие верният отговор.
За мен, както и за теб ситуацията е неясна, даже не мога да прогнозирам дали е 50/50
Фотон-чо, малко се изсили с това "покварители", но...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

така наречените "приятели" мога да кажа, че е кофти само първата една година, докато намериш нови приятели. За сметка на това новите са ми по-интересни, защото аз съм си ги избирала, а не са приятелите на мъжа ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пиши ми на имейла в профила.

Колко е лесно да се примириш с една несправедливост... когато си облагодетелстван от нея.

Здравей,
по принцип мнението ти е много правилно и градивно.Но това,което ме съветваш вече съм го правила.Преблемите при нас не са от вчера и аз винаги съм се старала да преглътна случките,обидите (вербални и невербални) и да загърбя миналото именно с цел да продължим напред като добро и нормално семейство и да не разбиваме съдбата си.Той също се старае разбира се когато възникне конфликт и аз откажа повече да търпя това или онова.Старае се и то много,много е старателен в опитите си да се изкара жертва едва ли не на моментно емоционално състояние ,много е изобретателен в извиненията и клетвите...... и това е така до като кандисам.В момента в който той почувства,че заплахата е отминала.....става същият и няма и следа от всички обещания ,клетви,забравя разговорите,не се чувства виновен за нищо дори напротив....аз съм виновна той да постъпва така и разни такива.И всъщност промяна никаква....само високопарни приказки за такава,за да си има човека сигурен човек някъде,който се справя с всичко.Защото ако аз пък бях някоя лигла с ееееееййййййй такива претенции и изисквания за пари,комфорт,удобства,сигурност,развлечения и незнам си какво.......тогава никой нямаше да ме търпи искам да ти кажа.
Благодаря ти за мнението Фотон.......принципно наистина си мнооооггооо прав.....но ..минах през тези опити да закърпя положението...ами не става,нещата се повтарят ,за което и аз съжалявам.Ако не съжалявах нямаше да имама тези вътрешни конфликти какво да правя и как да постъпя.

Звучиш честно. Ако е истина,...какво да кажа?....Аз самият съм бил в твоята ситуация-нямам право да съдя строго. Иска ми се само, да не се отсича с лека ръка и да се захвърля за миг на бунщето нещо градено години.
Иначе, дано Господ ти помага да постъпиш по най-правилния начин!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си ме засегнал изобщо, и аз бих посъветвала същото всеки с такъв казус.
Знам ,че обидата и накърненото достойнство заслепяват и размътват мисълта и чувствата,но наистина трябва да се даде последен шанс за спасение на семейството,най-малкото заради това да нямаш после угризения,че не си направил всичко възможно.До тук всичко съм направила и сега се чудя.....на къде...и как....и с кого....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изборът може да бъде само твой. Или опитай за пореден път да си дадете шанс и да опитате, или приключи, ако си опитала наистина всичко.И считай , че имаш своето оправдание.Макар, че не знам как се опитва отново, с любовна връзка встрани от семейството.

Ами имах нужда от истинско внимание,нежност,мили думи,разбиране,положителни емоции, страст,ако щеш и.....за това си я позволих тази връзка.Но пък чрез нея започвам да оценям и осъзнавам много неща от досегашният ми живот,които явно не съм преценяла правилно поради липса на база за сравнение.Мога да я приключа,ако реша да направя пак “ последен опит“,но от друга страна като си помисля,че може за пореден път всичко да се провали и като знам какъв трънлив път изминах до тук и каква борба със себе си и другите проведох......и ако трябва след време отнава да изживея този ад предпочитам да умра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А и свестни мъже,които да обичат истински не се срещат под път и над път,а сам човек не е за никъде нали занеш.
Мога да се съглася с първата част от изречението ти, но с втората..
Ти знаеш ли колко хора /и от клуба/ са сами и не мога да кажа, че са за никъде
Добре е да обмислиш това, ако ти не си подготвена да останеш сама /има вероятност винаги да остане сама жена с дете/ по-добре не се захващай с развод.

Да,знам,че повечето от клубарите тук са сами и се справят супер успешно с това.Евала.....използвах просто една приказка ,която бях чула нукъде,а именно,че сам човек не е за никъде.....ама явно неуместно.А иначе мисля,че започвам вече да свиквам с мисълта да остана сама и съм сигурна в себе си,че ще се справя.Не съм от хленчещите лигли и знам 2 и 200,така,че не се съмнявам в силите си.Но явно ми тябва още време да преодолея вътрешните си противоречия и емоции,които ме тормозят в момента.
Желая ти лека и спокойна нощ!

... виждам, че в края на темата си добила малко по-оптимистичен поглед за ситуацията и за себе си. Желая ти успех и дано един ден да дойдеш отново тук - да се похвалиш, че си надвила страховете си и си получила награда за смелостта си - ново самочувствие, възвърната свобода и шанс за сериозна връзка!

П.С. Моля те пиши регистрирана - твоята интересна история и твоят случай трудно се обединяват в главите на клубарите, когато пишеш " анонимна"... и така всеки път ти се налага да даваш все същите гадни подробности, без които обаче е трудно да те подкрепим адекватно.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Свобода на речта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Макар, че не знам как се опитва отново, с любовна връзка встрани от семейството.

Фотоне, прав си, много е трудно това да се разкъсваш на две места. А в случая май има две връзки, тоест, всеки си е хванал на някъде. С една връзка, този с връзката се държи като черешката на тортата, щото ето, от две страни драпат за него и значи всеки драпащ трябва да се бори за величието му. Това не е реално даване на шанс на връзката. А какво става, когато имаме две такива връзки? Когато всеки е решил, че е намерил онова с главната буква? Ми ... нищо не става според мен. Повдигнал си въпроса какви съвети се дават на жената, дали не са лекомислени. Да, може и да е така, от пет реда на екрана никой не може да разбере цялата истина, нали. Преди години разбрах, че една такава знаеща е наливала акъл на бившия. Е, съдейки по неговата интерпретация на ситуацията. Дали тази анонимка някога е разбрала накъде е тласнала един объркан в момента човек и какво е произтекло от убедените й и аргументирани съвети, не мога да знам. Тя ще си плаща където се плащат такива грехове. НО, по повод настоящата конкретна ситуация: ти как би приел такава явна подигравка с достойнството ти /да ти изневеряват в съседната стая/ и физическо насилие над теб? Кажи с ръка на сърцето, ако ти си на мястото на тази жена, какъв и колко шанса още ще дадеш? И в крайна сметка, давайки тези Х на брой шансове, отново и отново, не погазваме ли сами достойнството си, не даваме ли на другия карт бланш да ни третира като боклук, който ще изтърпи всичко? Това са въпроси, които аз сама си задавам от доста време, защото все още не съм намерила категоричен отговор за себе си къде е границата между прошката и унижението. Ти знаеш ли къде е? Аз за момента смятам, че по-скоро бих провалила нещо, като не го дам този втори шанс, отколкото да допусна дори мисълта да се подиграят с чувствата ми и да потъпчат достойнстовото ми. Защото на първо място между двама души трябва да има уважение и зачитане. Когато тях ги няма, извинявай, но за какво говорим. И на какво ще научим децата си? Че може и така, да стискаш зъби и да хълцаш тихо във възглавницата нощем? Ти знаеш ли как живее дете, което знае, че родителите му просто се понасят, макар и не винаги лесно? В името на децата?
Не знам, има нещо извратено в цялото ни възприятие на нещата, така си мисля аз. Но как да се изправи, нямам идея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за подкрепата Мамче,
наистина е много унизително подобно отношение,защото ти прощаваш това явно грубиянско потъпкване на достойнството ти от всички страни и очакваш наистина след това поне някакво по-новмално поведение и поне уважение от страна на виновния.А всъщност.....липсва такова,даже е още по-зле,защото той пък се чувства едва ли не,че се е унижил като съм го разконсперирала и е трябвало да се идвинява и обещава какво ли не.И се оказва после,че виновният не е той,а аз...аз съм го била подтикнла и предизвикала да прави така.Ей това неможах да го проумея и наистина винаги съм търсила вината в себе си.След първата му изневяра и посегателсво над мен ....аз наистина се затворих към него и смятам,че това е нормална реакция.И след това всъщност неможех да се държа адекватно,както се очаква от мен като съпруга въпреки,че полагах усилия и вършех много неща пряко волята си,а за компромисите неискам да говоря,много са.Ако той бе променил поне малко отношението и поведението си към е бе показал истинско разкаяние,а не само привидно,за да може да ме задържи понеже му е лесно с мен,тъй като съм безопасна игла,ако беше направил наистина всичко това,което беше обещал,може би щяха да се оправят нещата.Това е неговото лицемерие и фалш,което вече отказах са търпя,но от друга срана немога да си обясня защо се чувствам толкова виновна за решението си и немога да си позволя да заживея по нов начин.Ако аз бях на мястото на мъжа до мен в момента никога,ама никога ни бих се изтърпяла с моята нерешителност и съобразяване с кой ли не все още.А това е най-малкото,което е направил за мен и съм сигурна,че е искрен в чувствата и намеренията си.И аз пак се чудя и накрая ще изгубя и този ки шанс,който едва ли щи ми се предостави втори път от съдбата.Но...ще се примиря,каквото и да се случи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На друго място бях споделил, че гледах филм по Дискавъри, според който се раждаме средно с около 375 МУТАЦИИ. Как ти звучи , Мамо? На мен почти страшно .В смисъл много. От това извадих два очевидни и навярно известни извода:
-1 раждаме се предопределено несъвършенни(разбирай, дефектни физически, психически и навярно нравствено)
-2 от горното следва, че за да имаме хармонични отношение в каквато и да е социална сфера, сме обречени ДА СИ ПРОЩАВАМЕ. Ще рече, да си даваме шанс.
Ще попиташ за последното, колко пъти и до кога. Както апостолите попитали Христос , ама до 7 пъти ли да прощаваме .И той им отвърнал , не , 7 по 77.
А збих ти казал ( , не , като Него ), прощавай до момента и в пъти когато и колкото можеш повече, стига това да не руши прекалено от достойнството ти. А ако е удар по горделивостта ти, какво толкова, ще изковеш смиреност.
Прошката е акт на даване. Един може малко, друг-повече, а трети си е направо щедър от любов . Да ,забравих да кажа, че това даване се осъществява в по-голяма мяра и по-често , когато обичаш.Помисли защо прощаваш на детето си. Защото го обичаш. И не държиш сметка за наранено достойнство. Търсиш аргумент в себе си да му простиш, виждаш в него приоритетно светлата му страна.А то е момченце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Аз прощавам докато мога да издържа, докато се надявам , че има смисъл за обрат.То си е борба , няма спор.Но не бива да прощаваш, ако човека срещу теб е непогрешим и ако е сигурно , че той не би се поправил. Непогрешими няма , а за второто преценяш. Няма да простиш и ако не би понесла рецидив. Всеки преценя силите си да даде и да отстъпи според своята мяра. Затова и харесваме благородните хора, нали? "

Казал си го вместо мен Фотоне,мерси.Сматам,че съм постъпвала дстатъчно благородно през досегашният ни 10 годишен семеен живот,повече и да искам немога.
Лека нощ на всички!

Нали прочете и останалото ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох го....е и?...аз това съм го чела още като малка - Евангелия ,Библии.Смирението мисля,че съм го постигнала до някаква степен,но немога да бъда парцал в нечии ръце,разбираш ли.Дала съм достатъчно за семейството си и не съм очаквала същото,а само малко уважение,но истинско,а не само такова за пред хората.Тогава равен няма в театрите си....ужас,повдига ми се от това лицемерие.Много съм разочарована и съжалявам,че така се стекоха обстоятерствата.
И нещо друго по повод прошката.....любовта и отношението с децата ни са коренно различни от тези с половинките ни.За това и мотивите за прошка са коренно различни.Но неискам сега да се впускам в подробности по темата.Просто според мен няма място за сравнение.
Пожелавам добро настроение на всички в този дъждовен и мрачен ден.

любовта и отношението с децата ни са коренно различни от тези с половинките ни Мда, детето е такова, каквото си го родил и възпитал, така че неговите грешки, са твои грешки, а и си отговорен за него, защото си го създал по свое, а не по негово желание. Така че дори да оставим настрана кръвната връзка (а то няма как), чисто логически, трябва да прощаваме на децата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като намесваш религията, хайде и аз. Значи, преди няколко години, в окото на моята семейна буря, ми попадна една книжка проровядваща семейната любов от християнска гледна точка. Дори си я преснимах, но за съжаление нещо ми бяха объркали при копирането, та така и я нямам цялата. Но все пак, прочетох я, мислих много върху написаното и признавам, че с известно усилие на волята успях да простя и да си върна голяма част от чувствата. Положих максималните усилия на които бях способна и т.н. и т.н. Е, когато не става, не става. Не ми се влиза в подробности в неприятните спомени, тук някои хора може и да помнят какви "преживявания" си докарах на главата. Нейсе, здраве да е. Това коет искам да кажа е, че все пак, мисля, че трябва да има граница. И също така, когато се прави усилие, то да бъде оценено от другата страна, а не да се приема като карт бланш да ти играят Дайчово хоро на главата, нали така. Защото тогава се превръщаш именно в изтривалка на другия. А колкото и да имам склонност към мазохизъм и християнско примирение и търпимост, все пак не съм светица. Лично аз поне.
и тъй като аз говорех за конктрентия случаи, а е редно да не се отклоняваме прекалено от конкретиката на ситуацията, та си мисля, че жената не е от типа дето ще си събира багажа от една дума напреки. Или ти имаш друго впечатление? Или годините на повтаряне на един и същи сценарий не са достатъчни, за да стане ясно, че от това дърво свирка не става? Ще ме прощаваш, но аз лично не го виждам като как ще се случи положителната промяна в това семейство. Да, не знаем цялата истина, не знаем другата гледна точка, но знаем факти - рецидиви на изневери и физическо посегателство. Ти ми кажи, като родител, ако един ден при теб дойде дъщеря ти посинена, ти ще и дадеш ли съвет за прошка? Ще я върнеш ли обратно при този, дето я е посинил? Аз дъщеря нямам, но ако ми е писано да имам и ако някое лайно си позволи да я пипне с пръст, ще му се иска да не се е раждал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно съм съгласна с Мама Мърморана. Всичко това с ПРОШКАТА е много хубаво. Но се прощава 2 пъти, според мен. Ако се наложи да прощаваш трети път за едно и също нещо , на същия човек - то значи този човек не оценява твоята ПРОШКА. Не съзнава, че за теб тя е борба и значи много. Ако продължава и продължава - значи я приема за ДАДЕНОСТ. А щастливо съвместно съжителство ли е това ? Единият се мъчи, терзае, бори със себе си, съпоставя доводи....А другият - взема всичко наготово и никак дори не се замисля какво е коствало на партньора му . И пак няма да се замисли, когато отново съгреши - защото смята, че на него му е ДАДЕНО да му се прощава, винаги ще бъде така...Щом толкова много пъти му е прощавано - защо не още веднъж, какво толкова????

Точно така е Калиандра, за съжаление и това наистина е тъжно.Защо мъжете (държа да уточня,че не слагам всички под общ знаменател) немогат да проумеят ,че огромна тяхна грешка е именно това,че приемат жените като даденост,като нещо,което им се полага само защото са мъже.Всеки трябва да знае,че никой на никого не е длъжен и никой на никого не принадлежи.Всяко нещо,което искаш да имаш за себе си трябва да се заслужи,спечели,извоюва ,изстрада и т.н.Също така всеки трябва да умее да съхранява това,което има,да се грижи за него,в противен случай то му бива отнето,защото не го заслужава.Мнението ми е насочено и към мъжете и към жените.

Маме, с това се опитвам да отговоря и на останалите...
В постинга си, се опитах първо, повечето варианти и второ, да говоря по принцип. Понеже вярвам , че ти си благородно и добронамерено момиче, не се и изненадвам , че си потърсила доброто, и виж как си успяла да "възвърнеш чувствата си", прощавайки. Поздравления за това, Мамо!!! Ти, просто, си направила това, което е трябвало ...А факта, че отсреща не е имало кой да оцени...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъй като деня ми тръгна накриво, не ми се обяснява надълго, само моля те, имай предвид, че "Мамо" съм само за сина си.
Благодаря за което!