Да,знам,че повечето от клубарите тук са сами и се справят супер успешно с това.Евала.....използвах просто една приказка ,която бях чула нукъде,а именно,че сам човек не е за никъде.....ама явно неуместно.А иначе мисля,че започвам вече да свиквам с мисълта да остана сама и съм сигурна в себе си,че ще се справя.Не съм от хленчещите лигли и знам 2 и 200,така,че не се съмнявам в силите си.Но явно ми тябва още време да преодолея вътрешните си противоречия и емоции,които ме тормозят в момента.
Желая ти лека и спокойна нощ!

... виждам, че в края на темата си добила малко по-оптимистичен поглед за ситуацията и за себе си. Желая ти успех и дано един ден да дойдеш отново тук - да се похвалиш, че си надвила страховете си и си получила награда за смелостта си - ново самочувствие, възвърната свобода и шанс за сериозна връзка!

П.С. Моля те пиши регистрирана - твоята интересна история и твоят случай трудно се обединяват в главите на клубарите, когато пишеш " анонимна"... и така всеки път ти се налага да даваш все същите гадни подробности, без които обаче е трудно да те подкрепим адекватно.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Свобода на речта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Макар, че не знам как се опитва отново, с любовна връзка встрани от семейството.

Фотоне, прав си, много е трудно това да се разкъсваш на две места. А в случая май има две връзки, тоест, всеки си е хванал на някъде. С една връзка, този с връзката се държи като черешката на тортата, щото ето, от две страни драпат за него и значи всеки драпащ трябва да се бори за величието му. Това не е реално даване на шанс на връзката. А какво става, когато имаме две такива връзки? Когато всеки е решил, че е намерил онова с главната буква? Ми ... нищо не става според мен. Повдигнал си въпроса какви съвети се дават на жената, дали не са лекомислени. Да, може и да е така, от пет реда на екрана никой не може да разбере цялата истина, нали. Преди години разбрах, че една такава знаеща е наливала акъл на бившия. Е, съдейки по неговата интерпретация на ситуацията. Дали тази анонимка някога е разбрала накъде е тласнала един объркан в момента човек и какво е произтекло от убедените й и аргументирани съвети, не мога да знам. Тя ще си плаща където се плащат такива грехове. НО, по повод настоящата конкретна ситуация: ти как би приел такава явна подигравка с достойнството ти /да ти изневеряват в съседната стая/ и физическо насилие над теб? Кажи с ръка на сърцето, ако ти си на мястото на тази жена, какъв и колко шанса още ще дадеш? И в крайна сметка, давайки тези Х на брой шансове, отново и отново, не погазваме ли сами достойнството си, не даваме ли на другия карт бланш да ни третира като боклук, който ще изтърпи всичко? Това са въпроси, които аз сама си задавам от доста време, защото все още не съм намерила категоричен отговор за себе си къде е границата между прошката и унижението. Ти знаеш ли къде е? Аз за момента смятам, че по-скоро бих провалила нещо, като не го дам този втори шанс, отколкото да допусна дори мисълта да се подиграят с чувствата ми и да потъпчат достойнстовото ми. Защото на първо място между двама души трябва да има уважение и зачитане. Когато тях ги няма, извинявай, но за какво говорим. И на какво ще научим децата си? Че може и така, да стискаш зъби и да хълцаш тихо във възглавницата нощем? Ти знаеш ли как живее дете, което знае, че родителите му просто се понасят, макар и не винаги лесно? В името на децата?
Не знам, има нещо извратено в цялото ни възприятие на нещата, така си мисля аз. Но как да се изправи, нямам идея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за подкрепата Мамче,
наистина е много унизително подобно отношение,защото ти прощаваш това явно грубиянско потъпкване на достойнството ти от всички страни и очакваш наистина след това поне някакво по-новмално поведение и поне уважение от страна на виновния.А всъщност.....липсва такова,даже е още по-зле,защото той пък се чувства едва ли не,че се е унижил като съм го разконсперирала и е трябвало да се идвинява и обещава какво ли не.И се оказва после,че виновният не е той,а аз...аз съм го била подтикнла и предизвикала да прави така.Ей това неможах да го проумея и наистина винаги съм търсила вината в себе си.След първата му изневяра и посегателсво над мен ....аз наистина се затворих към него и смятам,че това е нормална реакция.И след това всъщност неможех да се държа адекватно,както се очаква от мен като съпруга въпреки,че полагах усилия и вършех много неща пряко волята си,а за компромисите неискам да говоря,много са.Ако той бе променил поне малко отношението и поведението си към е бе показал истинско разкаяние,а не само привидно,за да може да ме задържи понеже му е лесно с мен,тъй като съм безопасна игла,ако беше направил наистина всичко това,което беше обещал,може би щяха да се оправят нещата.Това е неговото лицемерие и фалш,което вече отказах са търпя,но от друга срана немога да си обясня защо се чувствам толкова виновна за решението си и немога да си позволя да заживея по нов начин.Ако аз бях на мястото на мъжа до мен в момента никога,ама никога ни бих се изтърпяла с моята нерешителност и съобразяване с кой ли не все още.А това е най-малкото,което е направил за мен и съм сигурна,че е искрен в чувствата и намеренията си.И аз пак се чудя и накрая ще изгубя и този ки шанс,който едва ли щи ми се предостави втори път от съдбата.Но...ще се примиря,каквото и да се случи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На друго място бях споделил, че гледах филм по Дискавъри, според който се раждаме средно с около 375 МУТАЦИИ. Как ти звучи , Мамо? На мен почти страшно .В смисъл много. От това извадих два очевидни и навярно известни извода:
-1 раждаме се предопределено несъвършенни(разбирай, дефектни физически, психически и навярно нравствено)
-2 от горното следва, че за да имаме хармонични отношение в каквато и да е социална сфера, сме обречени ДА СИ ПРОЩАВАМЕ. Ще рече, да си даваме шанс.
Ще попиташ за последното, колко пъти и до кога. Както апостолите попитали Христос , ама до 7 пъти ли да прощаваме .И той им отвърнал , не , 7 по 77.
А збих ти казал ( , не , като Него ), прощавай до момента и в пъти когато и колкото можеш повече, стига това да не руши прекалено от достойнството ти. А ако е удар по горделивостта ти, какво толкова, ще изковеш смиреност.
Прошката е акт на даване. Един може малко, друг-повече, а трети си е направо щедър от любов . Да ,забравих да кажа, че това даване се осъществява в по-голяма мяра и по-често , когато обичаш.Помисли защо прощаваш на детето си. Защото го обичаш. И не държиш сметка за наранено достойнство. Търсиш аргумент в себе си да му простиш, виждаш в него приоритетно светлата му страна.А то е момченце.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Аз прощавам докато мога да издържа, докато се надявам , че има смисъл за обрат.То си е борба , няма спор.Но не бива да прощаваш, ако човека срещу теб е непогрешим и ако е сигурно , че той не би се поправил. Непогрешими няма , а за второто преценяш. Няма да простиш и ако не би понесла рецидив. Всеки преценя силите си да даде и да отстъпи според своята мяра. Затова и харесваме благородните хора, нали? "

Казал си го вместо мен Фотоне,мерси.Сматам,че съм постъпвала дстатъчно благородно през досегашният ни 10 годишен семеен живот,повече и да искам немога.
Лека нощ на всички!

Нали прочете и останалото ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прочетох го....е и?...аз това съм го чела още като малка - Евангелия ,Библии.Смирението мисля,че съм го постигнала до някаква степен,но немога да бъда парцал в нечии ръце,разбираш ли.Дала съм достатъчно за семейството си и не съм очаквала същото,а само малко уважение,но истинско,а не само такова за пред хората.Тогава равен няма в театрите си....ужас,повдига ми се от това лицемерие.Много съм разочарована и съжалявам,че така се стекоха обстоятерствата.
И нещо друго по повод прошката.....любовта и отношението с децата ни са коренно различни от тези с половинките ни.За това и мотивите за прошка са коренно различни.Но неискам сега да се впускам в подробности по темата.Просто според мен няма място за сравнение.
Пожелавам добро настроение на всички в този дъждовен и мрачен ден.

любовта и отношението с децата ни са коренно различни от тези с половинките ни Мда, детето е такова, каквото си го родил и възпитал, така че неговите грешки, са твои грешки, а и си отговорен за него, защото си го създал по свое, а не по негово желание. Така че дори да оставим настрана кръвната връзка (а то няма как), чисто логически, трябва да прощаваме на децата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите