После.....с другият мъж всичко е на ниво...и комуникацията,и разбирането ,и купона,и секса...а бе всичко е ок и направо ме е страх да се зарадвам,че това ми се случва.Просто все още немога да заживея заради себе си ,чувствам се виновна за всичко.

Не бързай да се радваш.Моята новият я изгони след година.А бяха любовници дълго време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами има и такъв момент - е и моята бивша кат ревна, че не ме обича и кат се лудна по един дето "всичко е на ниво" и бил "човек" и бил ко ли не....е резултата е че падна не от 2 ами от 22 стола сигурно. Сега от най-лошия пак взех да се превръщам във вероятната и желана алтерннатива. Просто някои хора не слушат докато им се говори и си мислят, че всичко може да бъде вечно в розово и когато работата стане "опсаааа" се замислят аджеба оня предни в сравнение с последния какво е бил. Но обикновено е късно и за двамата.... та да си решава мадамата. То семейството не е като любовната връзка, ама карай да върви.

Искаш нещо конкретно ли.....да кажем това,че....си има серизна връзка навън,но в същото време си иска и сигурността в семейството,защото жена му е оправна.Има долра работа,поема разходите за дома,ангажира се извънредно за повече доходи и не го ограничава и не пита за нищо.
Друго още по-конкретно.....почивка в чужбина с компания.Има и нова особа в компанията.През нощта...аз си спя в едната стая,а те в другата...не спят,не си губят времето.Гадничко е.....имаше извинения и клетви колкото щеш,но всяко чудо за три дни.После пак същият сценарий.
Какво още да кажа.....а,да...пропуснах,че когато нещо не е на кеф си позволява и да посяга.
Ами все такива битовизми....за които вече не ми се говори и спомня.
Казваш,че ме търпял.........сигурно,не съм идеална.И може би най-голямата ми грешка спрямо него е,че неискам повече да търпя тези отношения.Как мислиш....заблуждавам ли се за фалша и лицемерието?

А ако случайно искаш личното ми мнение то е следното : Дайте си време /със или без развод/. Явно и двамата сте объркани /нормално е/. Поживейте един без друг / със или без връзки/ и тогава може би ще се прецените по-правилно. Кой какво е бил и е за другия. Възможно е и двамата да не са сигурни в решението ти / евентуалното/ и да водят "напревара" - съпруга ти, за да не те отнемат от него, а настоящия - да не се върнеш при съпруга си. Ако е така мен ако питаш се поотдалечи и от двамата, за да не ти влияят в емоционален план, а и ти на тях. Можеш и с двамата да проведеш разговор, че ти трябва време. Въпрос и на приоритети. Така че решението си е твое, но ако можеш го вземи на "трезва" глава, а не като плод на емоции /които може би са временни/. То и със съпруга ти всичко в началото е било наред предполагам, дори и по-добре от сегашния може би.

злорадство ли чувам?

П.С.
Обичам те.

Ами давали сме си.....много пъти..и шансове,и време, и възможности за промяна.Но разбиранията и светогледите ни са ужасно различни.Цинностната система и възпитанието също.Ако се върна..ще се чувствам удовлетволена,че съм направила жертвата заради детето,но иначе знам,че всичко между нас е приключило и рано или късно напрежението пак ще ескалира и какво......пак наново този ад.
А за новата връзка знам,че и там съществуват същите рискове,но пък започваме на чисто и всеки със своя си житейски опит и уроци,които е научил.Поне аз ще се стремя да не допускам повече същите грешки.Надявам се и той да направи същото.
Иначе Отдалечаването за което говориш няма как да стане,защото съпруга ми си иска постянна връзка с дъщеря ни,а и тя също.По този повод се виждаме и чуваме почти всеки ден.Ако пък разбере за връзката ми незнам на къде ще го избие.Не ми е проблем дали искам да остана с другият човек и за това отдалечаване от него не ми е нужно.Проблем ми е как най-правилно да постъпя спрямо детето и себе си.Със съпруга ми съм наясно,че общо бъдеще като семейство нямаме.

Може би споделя опит човека,за да ме предпази от евентуални разочарования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

щом си позволява така грубо да ти изневерява - ти спиш в едната стая а той с друга в съседната стая и ти е посягал изобщо не се замисляй за развод
поговори с двама адвокати - за да чуеш различни мнения какво те чака от формална и административна гредна точка така че да си наясно
защото страхът и два от ниезвестността и липсата на информация
когато знаеш от вещи лица какво те чака просто ще се подготвиш за това - успех

Скъпа, Разочарована,
имаш достатъчно аргументи, умаш убеждението, дала си много шансове... - знаеш, че не искаш да живееш повече със съпруга си. Нямаш чувства към него. Защо продължаваш да ги предъвкваш тези мисли ??? Най-вероятно защото продължаваш да го виждаш всеки ден. И не искаш да носиш отговорността за прекратяването на брака. Но, скъпа, това, че ти си поискала да излезеш от едни унизителни взаимоотношения, не значи, че ти съсипваш брака. Този, който прави мръсотиите вътре в семейството, той е развалил семейството. Много преди теб. Мислила си го толкова много. Не се вкопчвай в миналото, престани да го ровиш - от товапо-хубаво няма да стане. А вземи в ръце настоящето си . Не чакай СЪДБАТА да ти го нареди. А си поеми своята отговорност . Засади нещо сега, за да има какво да чакаш и да получиш в бъдеще. Ровейки в миналото, само забавяш бъдещите хубави неща, които те чакат. А може и да ги изпуснеш. Затова - с усмивка, смело напред !!! Най-лошото си го преживяла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Консултирах се е знам какви са ми правата,шансовете и рисковете и въпреки това просто не съм готова да предприема действия.Явно ми трябва някакъв по-силен стимул,за да се размърдам.Просто трябваше веднага да го направя след поредното посегателство и обиди към мен,а не да давам време за размисъл и незнам си какво.И от компромисите полза няма.Само загубено време.А така ми се искаше да се промени още след първите му издънки,а не да се стига до тук.ПРосто от компромиси и преглъщане аз вече немога да го обичам,а можехме да бъдем сравнително добро семейство.И сега пак си го мисля,но от друга страна си мисля,че мога да направя поредната грешка и следващият път когато се наложи да се разделяме няма да имам вече и шанса да срещна човек с когото бих могла да бъда щастлива и ще се наложи да се търпим и изнервяме да края на живота си.Никой неиска такъв живот.
А бе ще се събудя,ама кой знае кога....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите