...да искам дете от женен мъж...и после нищо друго да не искам и да не очаквам от него? Той е този, който обичам от години. Имахме страстна и кратка :)връзка,но оттогава не съществува друг за мен.Никога преди това не съм искала дете от някой,не се е появявало това чувство в мен.Никога не съм искала нищо,знам че нямам право и страданието от тази връзка си остава само мое и за моя сметка. Само него си представям за баща на детето ми. Ако е глупаво да го искам предпочитам да си остана винаги сама,но вярна на сърцето си
Благодаря за съветите

Имаш право да изпитваш емоции , но и мъжът има право да ти откаже. Звучиш леко вманиачено, а не бива да придаваш толкова значение на емоциите си. За живота е нужен малко повече реализъм. На колко години си?

на 29, пораснах май

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А когато детето иска да знае кой е баща му? Да се срещне с него?
На 29 години следва да не мислиш като на 19.

П.С.
Обичам те.

и на мен ми звучиш леко вманиачено - я се огледай миличка
не е лесно да си сам с дете повярвай ми
има случаи , в които мъжът не се развежда, но осигурява подкрепа на майката на детето - тогава всичко е по-уредено и по-честно сякаш.
Сърцето също се възпитава - не ми казвай, че на 29 ще ти е последното влюбване.
Огледай се!!!

Имаш право да искаш дете от всеки мъж, без значение женен или не. Обаче... и той има право да откаже. Така е, нали?

Ами детето, тоз нероден Петко, нали и то има права - например да знае кой е баща му, да расте с баща, и прочие "дреболийки", дето са от приоритета на всеки баща.

Все си мисля, че като се взимат някакви решения, трябва да се отчитат последствията за всеки един от участниците.

Не мисля, че на 29 години си за изхвърляне. Огледай се, има 3 милиарда мъже на планетата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо трябва да си абсолютно сигурна, че това не е моментна емоция.
Второ - ти си представяш едно мъничко сладко бебче и изобщо не се замисляш, че то расте - не ти идва и на ум дори. Проблемите идват с порастването. Трябва да си много силна за да ги посрещнеш и решаваш сама.
Трето - бъди сигурна, че в това малко /а после и голямо/ човече няма да виждаш баща му, ако това ти е един от мотивите. Ще виждаш само и единствено детето си.
Четвърто - ти го искаш този мъж за баща, а всъщност детето ще расте без баща си - има тук някакво противоречие за мен, изясни си го, все пак.
Пето - не е ли това някаква скрита надежда, че този мъж ще бъде около теб когато се роди детето ви?
Шесто - вероятно този човек има деца - за тях мислиш ли някак? Те нямат вина за твоята любов, нито трябва да бъдат ощетени по някакъв начин от нея. Те са също деца, както би било твоето.
Седмо - детето е за цял живот, опитай се да вникнеш в това - не е въпрос на настроения и желания - то съществува и си иска своето.
Осмо - имаш ли готовността да жертваш своя личен живот, да поставиш себе си на второ място, да защитаваш интересите на детето най-напред? То ще има само теб и ти трябва да си винаги на висота да отговориш на нуждите му - материални и най-вече емоционални.
И накрая - няма кой да поеме вместо теб отговорността за постъпките ти и да ти каже "да, имаш право, действай". Решаваш ти. И стоиш зад решението си докрай, каквото и да се случи!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Изходи от правата на това евентуално бъдещо дете, а не от своето вторачено сърце по оттеглил се семеен мъж. Не реагирай егоистично.Не би родила от този мъж заради детето, нали , а заради себе си и някакъв мил , хайде нека да е скъп любовен спомен. Спомените принадлежат на миналото , а това дете би било част от бъдещето. И то, като всяко друго заслужава да си има и тате и мама.ине би трябвало да плаща цената на твои грешки в миналото. Чудя се , че изобщо си задаваш този въпрос.

И според мен нямаш право да искаш дете и извинявай ама звучи изключително глупаво и повърхностно.
1. Защото гледаш на това дете като естествено продължение на дългогодишните ти чувства към тоя човек. Бих разбрала желанието ти станеш майка, НО защото ти си узряла за това, а не защото искаш да го свържеш с даден мъж на всяка цена. То верно, че децата трябва да се създават с любов и в любов, ама не и като реванш за някаква провалена любов иначе ще замирише на сапунка. И ако използвам израза на един изказал се преди мен, какво ще стане с "скъпия любовен спомен" като те налегнат грижите и тревогите около това дете. Ми ще се изпари яко дим, ама той си е (дори и любовен) само спомен, а детето е живо същество свързано завинаги с теб.
2. Щом знаеш, че нямаш право и не искаш нищо значи въобще този въпрос не би трябвало да ти се върти в главата. Не искам, не очаквам,знам че нямам право и същевременно абсурдно на другата крайност - искам дете. Съгласи се - наистана звучиш като вманиачена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе, то че нямаш - нямаш, ма току виж си го излъгала, пък с течение на времето и ше си изкилифинчиш аргументи да оправдаеш съвестта си