...да искам дете от женен мъж...и после нищо друго да не искам и да не очаквам от него? Той е този, който обичам от години. Имахме страстна и кратка :)връзка,но оттогава не съществува друг за мен.Никога преди това не съм искала дете от някой,не се е появявало това чувство в мен.Никога не съм искала нищо,знам че нямам право и страданието от тази връзка си остава само мое и за моя сметка. Само него си представям за баща на детето ми. Ако е глупаво да го искам предпочитам да си остана винаги сама,но вярна на сърцето си
Благодаря за съветите

Имаш право да изпитваш емоции , но и мъжът има право да ти откаже. Звучиш леко вманиачено, а не бива да придаваш толкова значение на емоциите си. За живота е нужен малко повече реализъм. На колко години си?

на 29, пораснах май

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А когато детето иска да знае кой е баща му? Да се срещне с него?
На 29 години следва да не мислиш като на 19.

П.С.
Обичам те.

и на мен ми звучиш леко вманиачено - я се огледай миличка
не е лесно да си сам с дете повярвай ми
има случаи , в които мъжът не се развежда, но осигурява подкрепа на майката на детето - тогава всичко е по-уредено и по-честно сякаш.
Сърцето също се възпитава - не ми казвай, че на 29 ще ти е последното влюбване.
Огледай се!!!

Имаш право да искаш дете от всеки мъж, без значение женен или не. Обаче... и той има право да откаже. Така е, нали?

Ами детето, тоз нероден Петко, нали и то има права - например да знае кой е баща му, да расте с баща, и прочие "дреболийки", дето са от приоритета на всеки баща.

Все си мисля, че като се взимат някакви решения, трябва да се отчитат последствията за всеки един от участниците.

Не мисля, че на 29 години си за изхвърляне. Огледай се, има 3 милиарда мъже на планетата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо трябва да си абсолютно сигурна, че това не е моментна емоция.
Второ - ти си представяш едно мъничко сладко бебче и изобщо не се замисляш, че то расте - не ти идва и на ум дори. Проблемите идват с порастването. Трябва да си много силна за да ги посрещнеш и решаваш сама.
Трето - бъди сигурна, че в това малко /а после и голямо/ човече няма да виждаш баща му, ако това ти е един от мотивите. Ще виждаш само и единствено детето си.
Четвърто - ти го искаш този мъж за баща, а всъщност детето ще расте без баща си - има тук някакво противоречие за мен, изясни си го, все пак.
Пето - не е ли това някаква скрита надежда, че този мъж ще бъде около теб когато се роди детето ви?
Шесто - вероятно този човек има деца - за тях мислиш ли някак? Те нямат вина за твоята любов, нито трябва да бъдат ощетени по някакъв начин от нея. Те са също деца, както би било твоето.
Седмо - детето е за цял живот, опитай се да вникнеш в това - не е въпрос на настроения и желания - то съществува и си иска своето.
Осмо - имаш ли готовността да жертваш своя личен живот, да поставиш себе си на второ място, да защитаваш интересите на детето най-напред? То ще има само теб и ти трябва да си винаги на висота да отговориш на нуждите му - материални и най-вече емоционални.
И накрая - няма кой да поеме вместо теб отговорността за постъпките ти и да ти каже "да, имаш право, действай". Решаваш ти. И стоиш зад решението си докрай, каквото и да се случи!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Изходи от правата на това евентуално бъдещо дете, а не от своето вторачено сърце по оттеглил се семеен мъж. Не реагирай егоистично.Не би родила от този мъж заради детето, нали , а заради себе си и някакъв мил , хайде нека да е скъп любовен спомен. Спомените принадлежат на миналото , а това дете би било част от бъдещето. И то, като всяко друго заслужава да си има и тате и мама.ине би трябвало да плаща цената на твои грешки в миналото. Чудя се , че изобщо си задаваш този въпрос.

И според мен нямаш право да искаш дете и извинявай ама звучи изключително глупаво и повърхностно.
1. Защото гледаш на това дете като естествено продължение на дългогодишните ти чувства към тоя човек. Бих разбрала желанието ти станеш майка, НО защото ти си узряла за това, а не защото искаш да го свържеш с даден мъж на всяка цена. То верно, че децата трябва да се създават с любов и в любов, ама не и като реванш за някаква провалена любов иначе ще замирише на сапунка. И ако използвам израза на един изказал се преди мен, какво ще стане с "скъпия любовен спомен" като те налегнат грижите и тревогите около това дете. Ми ще се изпари яко дим, ама той си е (дори и любовен) само спомен, а детето е живо същество свързано завинаги с теб.
2. Щом знаеш, че нямаш право и не искаш нищо значи въобще този въпрос не би трябвало да ти се върти в главата. Не искам, не очаквам,знам че нямам право и същевременно абсурдно на другата крайност - искам дете. Съгласи се - наистана звучиш като вманиачена

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

бе, то че нямаш - нямаш, ма току виж си го излъгала, пък с течение на времето и ше си изкилифинчиш аргументи да оправдаеш съвестта си

Бре, девойко, ти разбираш ли в каква безумна ситуация си изпаднала?

Харесал ти някой, спала си с него, ама той е семеен, и защото няма по-добър от него , искаш спермата му?

А, мислиш ли за отговорностите, за това как сама жена ще гледа дете, как няма да има баща, , като израства, и който е необходим за възпитанието на всяко дете?
Аз направих от моите момчета МЪЖЕ и се гордея с това!

Моме,пусни си един студен душ да ти охлади страстите.Какви са тия желания,какво е това чудо.Не си усложнявай живота заради някаква си емоция,макар и много силна.Детето е отговорност и то голяма!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от esprit на 02.08.07 00:03.

Няма какво да добавя хората ти го казаха , ако искаш толкова за нещо да се грижиш вземи си канарче, куче или котка може и рибка ...

Децата трябва да се отглеждат в семейство !
А ти явно не си готова за това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...да искам дете от женен мъж...и после нищо друго да не искам и да не очаквам от него?......

Ами то Детето е всичко!!!

Ближи си сладоледа....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много хубаво казано!

А момето да се постави на мястото на жената на този мъж и да помисли едно такова действие, какво би й причинило!

I'll think about it tomorrow!

Имаш право да желаеш каквото си поискаш, да мечтаеш и фантазираш на всяка една тема, но реализирането на едно такова желание е свързано с намеса в съдбата на няколко човека- едно неродено дете, един мъж- чужд съпруг, кривнал за кратко от "правия" път, една негова съпруга и евентуалните им деца. Мисля, че не е честно по отношение на всички тях, както и да мислиш сега, че искаш само дете от него и нищо повече. Ще дойде момент, в който страстите ще поотшумят и тогава ще успееш да погледнеш по-трезво действителността, убедена съм.
Иначе разбирам чувствата ти, защото една страстна връзка предизвиква у жената желанието за дете от мъжа, с когото я изживява, но това в случая далеч не е достатъчно.

Бе, то имаш право във варианта, който си описала, ама такъв идеален вариант не съществува. В реалността нещата впоследствие се осират.

Животът естествено е неудачен, но всичко останало е нормално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какво значи да искам дете от точно този мъж.Мисля , че това желание се появява спонтанно някакси в главите на двамата ...29 не е някаква страшна пределна възраст ..но си е възраст, в която ти чуква биологичния часовник ,то е ясно. Дали пък не искаш просто бебенце?
Бих ти казала да не робуваш на стереотипи ...всички тръгват с добри намерения, създавайки семейства и деца, но после ги гледат сами..
Ако бащата е навит,проблема остава в жената на живота му. Ако не искаш да си жената на живота му,ок. Ако разчиташ пък детето да остане тайна за жената на живота му ,забрави...За правата на детето не ми се говори,за съжаление никой не може да избира родителите си .

Freedom just around the corner for you.

Може би наистина съм се вманиачила след толкова време вгледана само в него :)Наистина света около мен не съществуваше,ако той не е някъде там. И за това си знам само аз,което прави нещата още по-налудничави,нали :)Знам че е егоистично спрямо всички и нечестно спрямо детето.Но изхождайки от това че и аз самата съм израстнала без баща и никога не ми е липсвал е нормално да предполагам че и на него не би му липсвал.Нали все пак много от това,което сме днес се крие в детството ни

Радвам се че ми писахте,помогнахте ми да си сверя часовника,както се казва.Хубаво е че има такова място като този клуб.Иначе е пълен абсурд да тръгнеш да си разказваш историята на толкова много хора навън и да им искаш мнението :)Благодаря

Лили,
Не трябва да се оставяш да те убеждава някой отвън. Ти самата трябва да си убедена за себе си в правотата на решението си, каквото и да е то. И задължително да стоиш винаги зад него, и нищо на света да не може повече да те разкандардиса, или да те накара да се колебаеш защо си постъпила така, или иначе.
Затова премисли пак. Не се съгласявай веднага с болшинството мнения. Твоя живот ще си го живееш ти, твоите отговорности, ти ще си ги носиш.
Ако наистина се те убедили хората толкова бързо, то значи не си била готова да имаш дете...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Знаеш ли anbra,разума ми казва непрекъснато че трябва да бягам далеч от него и да го забравя.Той ме подлъга (или обърка) и аз забатачих тотално живота си,който беше горе-долу вред преди да го срещна.За първи път се чувствам безкрайно глупава,не мога да се понасям на моменти.Знам че не може той да е единствения на тоя свят :)Но все така неуспешно продължавам да си го втълпявам.
Затова хем много искам дете от него,понеже за мен той е въплъщение на всичко,което съм срещала до сега в отделни мъже,хем знам че това ще е тотлна грешка за вбъдеще.Мисля че ще ми помогнете да се излекувам накрая от тази натрапчива мисъл за него

тук уцели десятката!!!
И аз това искам да попитам - за последствията за това семейство. Щото едно е да кръшне мъжа и да се прибере при своите (не че е оправдано), второ е да направи дете на чужда жена, щото ти си такава - от която и страна да го погледнем.
Смяташ ли, че твоето щастие (с въпросното бебенце) е редно да се изгражда на гърба на чуждото нещастие?

Не, нямаш право да постъпиш така?Ако го попиташ него за това и той не е съгласен, ще се съобразиш ли с отговора му?
Имаш избор винаги, но нека щастието ти и това на детето ти да не е за сметка на болката на някоя друга майка (жена).
Има свободни и свестни мъже, но гледай да не се влюбиш в собственият си идеал за мъж, а в реален такъв.
Успех!

"Споделете!"

Редактирано от won на 02.08.07 11:31.

Не разбирам как един човек който те е подлъгал, объркал и забатачил (с твоя помощ) живота ти , да е въплащение на всичко.

сега нещата се поизясниха за мен. И аз също ще ти кажа - не, недей да искаш дете от него. Защото ти не искаш детето, а искаш мъжа, а това не е едно и също. И изобщо не си готова за дете - прекалено много мислиш за себе си - не, не те упреквам, просто моментът ти е такъв. Първо трябва да се измъкнеш от тая ситуация, в която се намираш - зависимостта си от този идеализиран образ. Как ли? За всеки е различен пътят - ако поразровиш в клубната история, ще видиш колко пъти е имало подобни случаи и как съветите към тези хора /по-често дами/ са почти едни и същи. Защото няма сто начина за това, но първият, със сигурност, е да го поискаш сама. И да тръгнеш по този път - на психологическото откъсване. Имаш доста неща да противопоставиш на любовта си - на първо място неговото семейство, което не бива да пострада заради тебе. Ще кажеш, че това е негов проблем. И да, и не - всеки отговаря за собствените си действия - ти -за твоите. Понякога се налага да жертваме себе си, когато това е единственият изход да не бъдат по наша вина нещастни хора, които са непричем. Това е достойното в случая. Дори и както казваш да останеш "цял живот вярна на сърцето си", което, повярвай ми, природата се е погрижила да не се случи почти никому в подобна ситуация. Освен съзнателните усилия, които трябва да продължиш да полагаш, най-верният помощник е времето. Банално, клише, но факт...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ако си дадеш ясно сметка за нещата - ще излезе че искаш дете. Не от него специално.

Много е глупав една такава фикс - идея - "той и никой друг никога"! Аз така бях на 16 - 17...Не сме ли порастнали за тия работи?
Човека е женен. Явно връзката ви е прекратена. Какво има да се влачиш след него повече?
После - "искам дете от някого" не е като "искам шивача Петко да ми скрои роклята !" - помисли си това в частта, че никой няма да страда, освен теб. Мислиш ли, че това дете не би страдало? как ще се чувства то? Като прищявка на майка си? Сувенир, който си е взела за спомен от един мъж, който не е можела да има?
А семейството на този мъж дали няма да страда, когато се разбере, че той е имал извънбрачно дете ? Или, и детето ще го пазиш в тайна от света, както и връзката си?
А, този баща, дали, в крайна сметка, няма също така да страда?
Изобщо...мисля, че трябва да още порастнеш преди да се замислиш за такава отговорност като деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

момата, нямаше да помисли подобно нещо. Имам познато семейство (които вече не са семейство), точно поради такава прищявка на девойката. Сега детето е 4 годишно, бащата е ни женен, ни разведен - живее при първата си съпруга, с която са разведени, вечно са в конфликти и прочие, първото му дете се разболя, получи нервни кризи като разбра, а тази, която му е родила извънбрачно дете - не иска да я види, детето си - също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...ако поразровиш в клубната история, ще видиш колко пъти е имало подобни случаи и как съветите към тези хора /по-често дами/ са почти едни и същи. "

Имаше една "хубавица" преди 2-3 години, която трапища прори докато и направиха бебе, а след една година ревеше, че го нямало на първия рожден ден ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато взима такова решение самосиндикално, обикновено човек вика "обичам се и много искам да го раявия това, дето съм си го навил/а на пръста", а не "обичам те":) Ама...кои сме ние, та да съдим другите:) Те да си се оправят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш право да искаш дете, но това е страшно неразумно и егоистично. Освен това дете не се гледа лесно, особено когато си го гледаш сам. То ще порастне и ще пита за баща си, не изхождай от това, че на теб такъв не ти е липсвал - децата са различни.

Млада си, има време за всичко. Ще срещнеш друг, надявам се много по-добър от този с когото си, но само ако се откъснеш от него.

Значи според всички моралисти тука деца трябва да се раждат само ако има двама родители, иначе абсурд. Сигурно сте и против осиновяването, а да не говорим за инсеминация...Леле колко сте задръстени,някои от вас де.Анбра ми хареса какво е написала, имаше и още някои, но повечето ме плюете. Ако и в действителност сте толкова морални,колкото тука, ви поздравявам. Всъщност не.
А ако двамата например са много бедни, но искат дете, значи не бива да имат,понеже ще живее в мизерия и ще е нещастно. А онези двамата-родителите-са егати егоистите,щом въпреки липсата на средтва го раждат и му обричат живота...И примери още много много...
Ако живота следваше вашата логика, щяхме да сме сигурно половината на тая планета! Може би щеше да е по-добре

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

морала, виж истината в очите или просто не ни чети!

ами ти описваш случаи , в които хората нямат избор. тук не се опитват да ти четат морал, но при положение, че си млада , хубава жена, защо ти е да се обричаш в такова НАИСТИНА безсмислено начинание, вместо да си намериш къде къде по достоен мъж / идеализираш го тоя нещастник/ и не си направите детенце заедно. защо да те съветваме да имаш нещо трудно и мъчително, като можеш да имаш готино и нормално нещо.

чувствата са супер променливи, може да не го обичаш този човек след година. не, че няма да си обичаш детето де- при всичко положения детето е нещо прекрасно.
Я си представи как всички други двойки са заедно пазаруват за бъдещото дете, заедно ходят на разни курсове, после идват бащи с цветя в родилния дом, всички роди се радват на новото попълнение. и си представи ти сама през всичко това - не , че има нещо лошо и е невъзможно, ама защо е нужно.
Просто всички тук са наясно, че твоя мъж не е чааак толкова уникален и невероятен и абсолютен, че да не можеш да намериш някой три пъти по свеж, с който да имате истинска връзка и истински отношения и истинско семейство.
Иначе имаш право, твое си е тялото, ама защо е нужно...

В горната ти тема има обяснена някаква ситуация и МОЛБА за съвети относно нея - ако не бъркам. Там не пишеше "моля да ми пишат онези само, които ще пляскат въодушевено на идеята ми!". Защо, след като получаваш мнения, разумно аргументирани, не можеш да отговориш с аргументи, а тръгваш с нападки? Това решава ли проблемите ти? Успокоява ли съвестта ти?
Питаш "имам ли право?" Ако си толкова убедена, че всичко това е ок и е най - нормалното нещо на света, защо питаш?
За примера с бедността - зависи колко бедност и колко мизерия. Ако става дума за хората от "малцинствените групи" у нас (добре познати на всички ни) и създаваш по 6 - 10 деца само, за да им взимаш издръжката от държавата и да ги караш да проституират, да, ти си ебати егоистът и не заслужаваш изобщо да бъдеш родител. Защото не си.
Апропо, горе питаше неуверено- "имам ли право" - сега се оказва, че си доста убедена в това, че имаш и, че никой друг не може да ти каже нещо по въпроса : Горе също така казваш, че нищо не искаш от този мъж - освен дете. Колко време ще мине, преди отново да си промениш мнението и решиш, че предпочиташ, все пак, той да си припознае детето и да си му плаща издръжка и, ако не иска, ти ще го осъдиш за това. След което жена му ще го зареже, децата му ще му обърнат гръб и ти ще се превърнеш в единствената възможност за него, за да се спаси от самотата ...
Не, че измисляш топлата вода...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти! Така написано ми хареса и го приемам. Наистина сте прави.Остава само да си го избия от главата и да си го развия от пръста.Колко още време???

Не не съм убедена изобщо в правотата си. Затова питах, но не очаквах да сте толкова крайни. Знам че е глупаво и че е обречено, но мисля че го искам и че ще мога да се справя. Макар че никой не знае как ще му се завърти живота...Успяват само тези,които са смели и рискуват нали...Не искам да живея с него,не го искам само за себе си, не искам да го изнудвам.Не искам да му създавам проблеми, обичам го. Затова по-добре да спра да очаквам каквото и да било от него,нали

Ние не сме крайни. Аз съм крайна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш право да искаш всичко.
И аз искам да имам телескоп като Хъбъл за да си гледам звездите, ама се задоволявам с това което имам, щото това мога да си позволя.
Та мисълта ми беше щом можеш да си го позволиш това дете от женен мъж и материално и морално и емоционално не виждам защо ти е чуждо мнение!
Хубав ден ти желая

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, нещо не си разбрала. Не става дума за това, че детето би било само с един родител, а за това, че при създаването на едно дете по този начин, се замесват доста хора, което би трябвало да се има предвид. Желанието да имаш дете е нещо абсолютно естествено, но когато го искаш от вече женен мъж, който има съпруга и други деца, ситуацията става твърде комплицирана, меко казано, не мислиш ли?

Аз съм преживявала нещо подобно, но от другата страна. Имахме една много близка семейна приятелка, т.н. стара мома... тя в един момент започна да убеждава мъжа ми да й направи дете... решила е , че го харесва, че гените са му ОК и т.н. Аз не знаех, но мъжът ми ми каза. Той категорично отказа. Ще ти кажа, че ми стана страшно неприятно. Мъжът ми не е някакво дърво и да знае ,че има дете и да не му пука от цялата тая работа.... нещата се объркват в много посоки и ти сигурно не си даваш сметка колко е глупаво всичко това...

Разбира се, че имаш право... Защото се надяваш, че този мъж ще оцени "жеста ти" и ще допълзи на колене. Той сигурно само за това си мечтае.
Всъшност, аз знам за една успешна развръзка на дилема, като твоята. Нашата "приятелка" забременя и само след 11 месеца наистина роди. Пожелавам ти да пожънеш, каквото си посяла.

Напротив, Катя, те много добри знаят какво могат да объркат - и нямат нищо напротив, стига собствените им мераци да са задоволени. Друг, ама съвсем друг е въпросът, дали те са наясно какво искат. Имаше един израз на френски (да ме прощава Анбра, френският ми е в то-до листата) - ла фоли де ла вюпер.
Според мен, намеси ли се такова вюперче в живота ти, положението е неспасяемо.

Много е бързала да го роди вашата "приятелка" :) Тези да нр би да ги носят по-малко :) Но едва ли си го е посяла сама!!!!Нали знаеш че мъжа ти е има желание да и го посее:) Така че не приятелката е виновна! Ако мъжа ти не е искал дете от нея е бил достатъчно с акъла си да не свършва в нея. Тя едва ли го е стискала между краката си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, така е донякъде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абсолютно! Имаш право да искаш да имаш дете от човек с който емоционално и сексуално си обвързана.
Дали, обаче, той ще е съгласен на това - съвсем, съвсем отделен въпрос!