Лили,
Не трябва да се оставяш да те убеждава някой отвън. Ти самата трябва да си убедена за себе си в правотата на решението си, каквото и да е то. И задължително да стоиш винаги зад него, и нищо на света да не може повече да те разкандардиса, или да те накара да се колебаеш защо си постъпила така, или иначе.
Затова премисли пак. Не се съгласявай веднага с болшинството мнения. Твоя живот ще си го живееш ти, твоите отговорности, ти ще си ги носиш.
Ако наистина се те убедили хората толкова бързо, то значи не си била готова да имаш дете...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Знаеш ли anbra,разума ми казва непрекъснато че трябва да бягам далеч от него и да го забравя.Той ме подлъга (или обърка) и аз забатачих тотално живота си,който беше горе-долу вред преди да го срещна.За първи път се чувствам безкрайно глупава,не мога да се понасям на моменти.Знам че не може той да е единствения на тоя свят :)Но все така неуспешно продължавам да си го втълпявам.
Затова хем много искам дете от него,понеже за мен той е въплъщение на всичко,което съм срещала до сега в отделни мъже,хем знам че това ще е тотлна грешка за вбъдеще.Мисля че ще ми помогнете да се излекувам накрая от тази натрапчива мисъл за него

тук уцели десятката!!!
И аз това искам да попитам - за последствията за това семейство. Щото едно е да кръшне мъжа и да се прибере при своите (не че е оправдано), второ е да направи дете на чужда жена, щото ти си такава - от която и страна да го погледнем.
Смяташ ли, че твоето щастие (с въпросното бебенце) е редно да се изгражда на гърба на чуждото нещастие?

Не, нямаш право да постъпиш така?Ако го попиташ него за това и той не е съгласен, ще се съобразиш ли с отговора му?
Имаш избор винаги, но нека щастието ти и това на детето ти да не е за сметка на болката на някоя друга майка (жена).
Има свободни и свестни мъже, но гледай да не се влюбиш в собственият си идеал за мъж, а в реален такъв.
Успех!

"Споделете!"

Редактирано от won на 02.08.07 11:31.

Не разбирам как един човек който те е подлъгал, объркал и забатачил (с твоя помощ) живота ти , да е въплащение на всичко.

сега нещата се поизясниха за мен. И аз също ще ти кажа - не, недей да искаш дете от него. Защото ти не искаш детето, а искаш мъжа, а това не е едно и също. И изобщо не си готова за дете - прекалено много мислиш за себе си - не, не те упреквам, просто моментът ти е такъв. Първо трябва да се измъкнеш от тая ситуация, в която се намираш - зависимостта си от този идеализиран образ. Как ли? За всеки е различен пътят - ако поразровиш в клубната история, ще видиш колко пъти е имало подобни случаи и как съветите към тези хора /по-често дами/ са почти едни и същи. Защото няма сто начина за това, но първият, със сигурност, е да го поискаш сама. И да тръгнеш по този път - на психологическото откъсване. Имаш доста неща да противопоставиш на любовта си - на първо място неговото семейство, което не бива да пострада заради тебе. Ще кажеш, че това е негов проблем. И да, и не - всеки отговаря за собствените си действия - ти -за твоите. Понякога се налага да жертваме себе си, когато това е единственият изход да не бъдат по наша вина нещастни хора, които са непричем. Това е достойното в случая. Дори и както казваш да останеш "цял живот вярна на сърцето си", което, повярвай ми, природата се е погрижила да не се случи почти никому в подобна ситуация. Освен съзнателните усилия, които трябва да продължиш да полагаш, най-верният помощник е времето. Банално, клише, но факт...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ако си дадеш ясно сметка за нещата - ще излезе че искаш дете. Не от него специално.

Много е глупав една такава фикс - идея - "той и никой друг никога"! Аз така бях на 16 - 17...Не сме ли порастнали за тия работи?
Човека е женен. Явно връзката ви е прекратена. Какво има да се влачиш след него повече?
После - "искам дете от някого" не е като "искам шивача Петко да ми скрои роклята !" - помисли си това в частта, че никой няма да страда, освен теб. Мислиш ли, че това дете не би страдало? как ще се чувства то? Като прищявка на майка си? Сувенир, който си е взела за спомен от един мъж, който не е можела да има?
А семейството на този мъж дали няма да страда, когато се разбере, че той е имал извънбрачно дете ? Или, и детето ще го пазиш в тайна от света, както и връзката си?
А, този баща, дали, в крайна сметка, няма също така да страда?
Изобщо...мисля, че трябва да още порастнеш преди да се замислиш за такава отговорност като деца.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

момата, нямаше да помисли подобно нещо. Имам познато семейство (които вече не са семейство), точно поради такава прищявка на девойката. Сега детето е 4 годишно, бащата е ни женен, ни разведен - живее при първата си съпруга, с която са разведени, вечно са в конфликти и прочие, първото му дете се разболя, получи нервни кризи като разбра, а тази, която му е родила извънбрачно дете - не иска да я види, детето си - също.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"...ако поразровиш в клубната история, ще видиш колко пъти е имало подобни случаи и как съветите към тези хора /по-често дами/ са почти едни и същи. "

Имаше една "хубавица" преди 2-3 години, която трапища прори докато и направиха бебе, а след една година ревеше, че го нямало на първия рожден ден ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите