..до колко може да останете приятели с вече бившата си половинка.. и до каква степен може да приемете, че тя/той вече са нечия половинка а не ваша?

Питам тези неща за да си обясня как след развода някои хора (много хора) започват да бълват помия върху вече бившите... и два пъти повече против новите им половинки (ако има такива)... Чудя се... някаква завист ли е.. че другия вече е щастлив.. или просто ревност ..
Времето не изтрива ли ....?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Искаш със теб да останем добри познати?
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се докосват едва, да се докосват едва .... "

Мисля, че е част от стихотворение на Блага Димитрова. Мишо Белчев го направи на песен преди години.

Може би това е отговора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да с времето и емоциите си отиват, и страстите.
Аз му се радвам на моя бивш, когато е усмихнат.
Той ми е много, ама много стар приятел.
Друг е въпроса, че заедно не ножем, просто не става.
Незнам, но винаги ще ми остане топло чувство, към него.

... но все пак мисля че трябва да има начин хората да останат хора... или поне да не се плюят... да не злорадстват при провалите на другия и да не кълнат при успехите му.... Не може да няма начин...
Да сигурно е трудно след всичко... но няма невъзможни неща... поне така мисля...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. радвам се че има такива хора.... Не бих могъл да изпитвам злоба към човек, който ми е бил страшно близък... Значи все пак време... му е майката...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има, да не се виждат, да не се чуват по никакви поводи.
Времето заличава всичко, 100 % гаранция
А да не забравя, никой не трябва да мисли нищо за другия (особено лошо)

Това според мен е изключено особенно ако са имали деца...
Сигурно е страшна гадост да отидеш да вземеш детето си и да видиш как той или тя (бившите) ... се прави че не те познава или пък съзнателно търси повод за някакво пререкание... Представям си какво би говорил(а) на детето когато стане въпрос за другия родител, който го няма...
Не е решение... и за мислите... те са неконтролируеми ... Единственото нещо, което не може да наложиш със сила на себе си... е да не мислиш за нещо, което те терзае...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сори, за мен е абсолютно и 100 % решение, това си е мое мнение и изпитано дори.
Което не задължава другите да са съгласни с мен
Всъщност има леки подробности около това, но краен резултат- и през ум не ми минава лоша или добра мисъл за него, не ме интересува има ли нов партньор, деца и подобни.

Трудно е да носиш короната на благородството, когато си бил дълбоко наранен и огорчен... Някой хора реагират на провалите на другия със злорадство, защото ги приемат като своего рода отмъщение свише... От друга страна, ако бившата половинка намери щастието си другаде, това го приемаме като доказателство, че ние самите не сме успели да направим щастлив другия.

Абе, не знам, сложни са човешките взаимоотношения, както и хората са различни, и реакциите им са различни.

Все пак мисля, че времето лекува.

Не беше лесно.
Той е широко скроен човек, а май и аз витая в облаците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите