..до колко може да останете приятели с вече бившата си половинка.. и до каква степен може да приемете, че тя/той вече са нечия половинка а не ваша?

Питам тези неща за да си обясня как след развода някои хора (много хора) започват да бълват помия върху вече бившите... и два пъти повече против новите им половинки (ако има такива)... Чудя се... някаква завист ли е.. че другия вече е щастлив.. или просто ревност ..
Времето не изтрива ли ....?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Искаш със теб да останем добри познати?
Как да разбирам това, как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се докосват едва, да се докосват едва .... "

Мисля, че е част от стихотворение на Блага Димитрова. Мишо Белчев го направи на песен преди години.

Може би това е отговора...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да с времето и емоциите си отиват, и страстите.
Аз му се радвам на моя бивш, когато е усмихнат.
Той ми е много, ама много стар приятел.
Друг е въпроса, че заедно не ножем, просто не става.
Незнам, но винаги ще ми остане топло чувство, към него.

... но все пак мисля че трябва да има начин хората да останат хора... или поне да не се плюят... да не злорадстват при провалите на другия и да не кълнат при успехите му.... Не може да няма начин...
Да сигурно е трудно след всичко... но няма невъзможни неща... поне така мисля...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. радвам се че има такива хора.... Не бих могъл да изпитвам злоба към човек, който ми е бил страшно близък... Значи все пак време... му е майката...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има, да не се виждат, да не се чуват по никакви поводи.
Времето заличава всичко, 100 % гаранция
А да не забравя, никой не трябва да мисли нищо за другия (особено лошо)

Това според мен е изключено особенно ако са имали деца...
Сигурно е страшна гадост да отидеш да вземеш детето си и да видиш как той или тя (бившите) ... се прави че не те познава или пък съзнателно търси повод за някакво пререкание... Представям си какво би говорил(а) на детето когато стане въпрос за другия родител, който го няма...
Не е решение... и за мислите... те са неконтролируеми ... Единственото нещо, което не може да наложиш със сила на себе си... е да не мислиш за нещо, което те терзае...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сори, за мен е абсолютно и 100 % решение, това си е мое мнение и изпитано дори.
Което не задължава другите да са съгласни с мен
Всъщност има леки подробности около това, но краен резултат- и през ум не ми минава лоша или добра мисъл за него, не ме интересува има ли нов партньор, деца и подобни.

Трудно е да носиш короната на благородството, когато си бил дълбоко наранен и огорчен... Някой хора реагират на провалите на другия със злорадство, защото ги приемат като своего рода отмъщение свише... От друга страна, ако бившата половинка намери щастието си другаде, това го приемаме като доказателство, че ние самите не сме успели да направим щастлив другия.

Абе, не знам, сложни са човешките взаимоотношения, както и хората са различни, и реакциите им са различни.

Все пак мисля, че времето лекува.

Не беше лесно.
Той е широко скроен човек, а май и аз витая в облаците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... е да е така, както искаш....
А децата ? Как се справяш с 100% решение да не те вълнуват неща, които може би тях вълнуват...?

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Там е работата, той сам се отказа от правото да вижда детето си, което разбира се и не получава лев от него (като издръжка).
На същото това дете не е казана обаче една лоша дума за баща му.

... и аз съм на това становище... просто ми се искаше да има панацея.. но явно при всеки е различно...
Баси... чак се зачудих защо ли така се задълбах в подобни мисли...
Мерси

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... и не мога да те съдя щом нищо не ви свързва.. значи си права....
Мерси и на теб за вниманието...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... след като ти е пукало... Май раздялата с добри чувства ще се окаже по-трудна от тази с омразата... Някак по-лесно човек се разделя с нещо, което не иска до себе си...
Мерси..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Засягаш болезнена за мен мен тема, но, от висотата на опита, ще споделя с теб.
На второто, проследно дело, й подарих масивна златна гривна, в знак на благодарност за изживените 20 г. и за децата, които създадохве, отгледахме и възпитахме с любов.
През 2002 г- големият сподели, че искал да прилича на мен.
Благодаря, по-добра оценка няма кой да ми даде.
Миналата седмица малкият се върна от Люксембург, редовно обядваме заедно, вкл. и днес.
След развода почти ежедневно се срещахме с нея да си пием вечерно време джина или зимно време коняка.
Грижех се за нея, след стреса от развода, за джобни пари, козметика, бельо, дрехи, обувки, чанти, гуми за колата. Вкл. и за оргазмитне й.
А, тя, през това време въртешие любов и секс с нови бройки, които, обаче не я издържаха.
За това наскоро, в една тема писах на жените-там, където ви ебат, там да ви издържат.
Те скочиха срещу мен.

Сега не ми се обажда нито за именния ден, нито за рождения.
Е, аз я поздравих за рождения ден, мисля, че постъпих правилно.

В момента живее с някакъв, но, май , реакцията на малкия е доста остра-отказва да разговаря за любовника й, а и той не се появява от две седмици.
В един момент ми писна.
Мъката си остава, болката също.
С времето избледняват.
Но, миналото, не можеш да го заличиш.
Дано бях ясен.

Редактирано от albi_rijav_kotarak на 31.07.07 22:46.

И аз май имам подобно отношение към бившата , като твоето...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбирам това отношение-как можеш да загърбиш СВОЕТО дете, което си създал с любов!

Сигурно не си прочел всичко написано от мен тук, бащата не желае да види детето си (не си мислете, че не е негово нито за миг)
И аз обясних, нито ние мислим за "бащата", нито той за нас.
Така се получи
А бившата ти е с децата , предполагам

Аз лично не мога да бъда приятел с някой, когото съм обичала безумно... Поне в началото на раздялата, ако същата не е провокирана от мен... Искам малко време, за да мога да приема разумно факта, че вече ще гледам очите и устните на човека срещу мен без право да потъвам в първите и да целувам вторите... Всъщност, само веднъж съм се разделяла с мъж без аз да го искам (като изключим бащата на дъщеря ми, но него не го исках, въпреки, че ми беше мъчно, че трябва да направя това, което направих преди време... Просто видях, че не сме един за друг, и няма смисъл да се женим, пък после да се развеждаме... дълга тема...), и до ден днешен - близо четири години - не съм го виждала... С първото ми сериозно гадже останахме близки, но за него си мисля, че е единствения мъж, който ме е обичал така, че дори след девет годишна раздяла да идва винаги, когато ми притрябва... Така, че въпроса ти е хубав, а отговора - с две думи - зависи от страстта - като тя премине, вероятно можеш да гледаш любимия дружелюбно, докато ти се иска да го любиш, за приятелство не може да се говори. Поне според мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 31.07.07 22:55.

... мерси и на теб... за отговора...
Предполагам че много си държал на нея... макар, че не разбирам след раздялата тази близост за която ми говореше...
Аз лично не бих си легнал с жена, с която съм решил да остана само приятел.... просто няма как да я погледна отново като сексуален обект... след като я няма интригата... закачката и страста... но това е само мое мнение....
А за децата ти... дано занапред повече ги виждаш и да се гордеят с теб... (това е едно пожелание... което ще се радвам да се сбъдне)...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това за съжаление и аз не мога да разбера.
Мога да разбера това, че мен не обича, но детето, че не обича-не.

Знаеш ли колко често се случва. Развод...и бащата потъва вдън земя. Мисля, че това е още една от причините бившите съпруги да се озлобяват. Те остават сами с детето и се налага да обясняват защо татко го няма и кога ще дойде...

Знам какво е, защото съм го изпитала на гърба си. Само че не бях съпругата, а детето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата-те ми останах смисъл на живота.
Единият работи, а другият учи-в един град са и двамата.
Невероятна радост за мен е да ги чуя по Скайпа и накрая на разговора да им кажа, че ги прегръщам и ги галя по косичките.

Толкова бяхме щастливи като се родиха двете момчета
Но, аз не знаех, че най-близкият човек в живота ти може да се промени и да те предаде.

Даааа, уви, сложно нещо са промените у хората.
Аз, допреди 5 г. нищо не знаех за тези промени.

Разбрах те добре. Оприличих се с теб по нежеланието да я виждам , чувам и да имам какъвто и да е контакт, освен в най-неотложни моменти.

това е още една от причините бившите съпруги да се озлобяват
Само с това не съм съгласна, не бих могла да го направя.
Първо аз съм си го избрала той да е баща на детето ми (какъв избор ще кажете!) и второ аз съм абсолютно безразлична към бившия (времето ми помогна за това)

... човек да остави за приятели....
И без това така бързо се губят (кога от глупост... кога съдбата ги отнема)... та е кофти когато не може да запазиш един такъв...
Мерси...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но аз му отказах на няколко пъти покани за обяд и вечеря - приятелски - защото наистина много го обичах и ми беше болезнено да дишам без него... прекарах месеци в тъга и плач... не искам да се сещам за това... много ми харесваше, сякаш бяхме сродни души... но, имаше ужасно много неща, през които не можахме да минем... така, че не му дадох шанс да ме запази... Честно казано, разбирам твоята гледна точка, но за мен там, където е виреела Любов не може да има приятелство... Винаги има елемента "ако беше направил/а това, или не беше направил/а другото, още да сме заедно" или пък "с какво този или онзи ме превъзхожда" - чувала съм подобни от мои бивши, затова ти казвам, че за мен е трудно... Но, хората сме различни, и затова Светът е толкова интересно местенце

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... когато утрешния ден не е копие на днешния.... тоест когато мислиш за утрето с надежда а не като за нещо вече отминало....
Наистина ли си си задавала въпроси от сорта на "Какво ли щеше да е ако...." ?
Питам, защото аз бих си задавал такива въпроси ако съм послушал друг а не себе си... а ако аз съм го решил няма смисъл да се питам защото това е било моето решение... добро или лошо нямало е как да реша различно, защото това съм аз с всичките си плюсове и минуси...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

там, където е виреела Любов не може да има приятелство...
Добре казано, истина е...

едно възможно тълкувание, за съжаление... Понякога виждаш в другия неща, които не одобряваш, и ТОГАВА се запитваш "Ако не играеше комар (съвсем случаен пример) , дали щеше да бъде един прекрасен човек, с който да искам да бъда..." Защото когато решението да останеш в една връзка, поемайки всички негативи, които тя ти носи, контрастира силно с морално - етичните ти устои, можеш ли спокойно да махнеш с ръка и да кажеш "Прав съм бил, хау!"? Да те питам аз в отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

аз ситуациите, когато имам принадлежност, която прекъсва по един или друг повод

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 31.07.07 23:28.

... на които не е хубаво да разбираш отговорите... така щеше да се изгуби насладата да си представяш нещо... за което понякога човек има сили да се бори...
Иначе ДА... разбирам те какво ми казваш.. наистина нещата винаги могат да се изтълкуват... според човека който ги възприема... Така е..

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен, трябва да си много интелигентнен, за да запазиш, след развода, приятелството с бившият/бившата.
Няма как да загърбиш една любов и две деца.
Но, животът постоянно опровергава...
;

когато има общи деца, е ВАЖНО да намериш баланс в отношенията, дори и да ти се иска да шляпнеш един зад врата на субекта, бивш обожаван от теб! Е, ти си мъж, и едва ли ти се е искало подобно нещо. И не считам, че за това трябва особена интелигентност - например, моето дете още не разбира, но един ден със сигурност ще пита "Кой и къде е татко?" Бих искала да знае, за да не й се налага да ми задава такива въпроси. Следователно ТРЯБВА да се прескоча, доколкото изпитвам негативно отношение, и да намеря ДОБРИЯ ТОН, който би спомогнал за една нормална и разумна комуникация в името на доброто на детето. Друг е въпроса доколко това дете може да получи положителни примери от другия си родител, но този факт е част от елементите на пред родилното състояние на отрочето, така, че би трябвало да е без значение, когато, пост фактум, трябва да възпиташ един мъж да бъде баща. Защото за вас е по-трудно, особено в ситуация, в каквато съм аз, при която бащата не е живял и един ден със детето си. Иначе би трябвало да е доста по-лесно, защото съвместното съжителство априори предполага питаене на чувства към родната плът и кръв - това, като говорим за нормални индивиди. Защото има мъже, които забравят, че имат деца, въпреки, че са ги отгледали от бебета. И това за мен не е простимо по никакъв начин. И си прав - и това се случва, въпреки невъзможността на всеки грамотен човек да го въприеме за реалност.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

защо ли се изкушавам да отворя твой постинг? Все се надявам да е различно, а то все същото. Жена ми..., оргазмите й..., предателството..., издръжката...
бляяяях

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Връзката родител-дете или обратното, е много важна.
Веднъж, когато големият беше на 3 г., а аз бях по служба за седмица, като се върнах, запита майка си, кой е тоя чичко, може би, защото бях с други дрехи. Така ме заболя.
И, от тогава си поставих за цел да поддържам такава връзка с момчетата ми, че никога да не си задават този въпрос.

Играех си с тях, учих ги на мъжки работи, водех ги да стреляме с пистолет и пушка, правех им копия и лъкове, мятахме нож, подхвърлях ги, казвах ми на тати гиричките, биехме се с възглавници, учех ги да познават следите на жиотните в гората.

Научих ги да плуват и тренираха усилено плуеване, играехме футбол, запалих ги по ЦСКА...

Редактирано от albi_rijav_kotarak на 01.08.07 00:08.

А ти знаеш ли кой е таткото

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе, аз, обикновено, избягвам да бъда циничен, ама в случая ще споделя, че си примитивен простак.
Няма какво да добавя друго.
Аз разказвам за възпитанието на моите момчета, ти ми говориш за простотии.
Я, си еби мамата!

Въпросът ти е интересен, но отговорите са толкова много, колкото са и ситуациите, и хората в тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако приятелството го има няма нужда от раздяла.

Много интелигентни хора си хойкат без да се разделят и като се кротнат започват да си гледат старините!

А много са и тези които се плюят един друг и стават за смях повечето стават аутсайдери,алкохолици и обикновени прошляци!

бих й била благодарна на новата половинка, да ти кажа. Освен, разбира се, че ще й съчувствам. В израз на добри приятелски чувства - и при необходимост - мога да поднеса съвети за справяне в кризисни ситуации, при това съвсем безплатни.

П.С.
Обичам те.

Аз и бившата ми половинка сме живият пример на запазеното приятелство и след брака. Разделихме се, за да не станем врагове. Сега и двамата си имаме нови семейства. Аз присъствах на сватбата му, но той не можа на моята, защото беше в чужбина. Но познава съпругът ми. Като живеех в България, често сме се виждали и чували по различни поводи, помагали сме си при нужда, веселили сме се заедно. Поляхме и раждането на синчето му. И сега поддържаме връзка чрез нета. Не забравяме да се поздравим за празниците ни. Виждаме се, дори и за малко, като сме в България.
Той е творческа личност и се случва да прочета в нета за негов успех. Много му се радвам, дори се гордея с него и това, което е постигнал. И няма ревност, няма завист, няма негативизъм.
Щастлива съм, че съдбадата ме срещна с този човек. Сигурна съм, че и той изпитва същото.
За да съществуват такива отношения и след брака не е трудно, щом и двете страни го желаят. Не казвам, че винаги е възможно. Хора, случаи и причини различни, за да е обратното. Споделих как е при нас.

Ако е истина, заслужавате адмирации. Малко пресилено обаче ми се вижда чак пък да присъствам на сватбата му. От друга страна, влязохме в Европа, все пак. Успехи нататък

П.С.
Обичам те.

Taka,като чета отговорите надолу, явно номера е да уцелиш правилния момент за раздяла, да успееш навреме да хванеш индикациите, че връзката тръгва необратимо към края си. Ама явно повечето хора сме така устроени, че все чакаме я чудо да стане, я деца да пораснат, я мама,тете и комшиите кво щели да кажат, или не може да преборим собственическото си чувство към половинката, и така, докато се изпонамразим зверски.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

Споделеното е истина, така че благодаря за адмирациите!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какъв проблем имаш?
Много е просто-не ме чети, не ми обръщай внимание и няма да имаш проблем с мен.
А, за приятните вечери-така е, беше готино.

Много е трудно в първия момент, когато се променят отношенията – били сте партньори, случило се е нещо и се разделяте, няма как веднага и автоматично да станете приятели. Независимо от причините за раздялата и начина, по който е протекла и в двамата партньори има обида, разочарование, огорчение и т.н. Необходимо е да мине малко време, за да преминат болките, да заглъхне съперничеството и взаимните зависимости и тогава вече може да възникне (или възстанови) приятелство.
Но не става на сила тая работа – трябва да има неща, който да сближават и желание и от двете страни.

"Промяната е сигурна, прогресът - не" - Серджо Зийман

отвертка да ти пратя - права или кръстата ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ти дразниш, ама к'во да те правим??? Ти, когато ни надуваше постоянно главите с твоя двуметровия любовник, някой каза ли ти нещо? На мен лично ми беше писнало да чета едно и също от теб.

И аз приказвам едно и също. И ти. Какъв е проблемът?

Алби, извини ме, но тук не става дума за приятелство, Мисля, че всъщност дълбоко в себе си, си се надявал да си я върнеш...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, просто продължих да се грижа за нея, считах, че това отклонение в поведението й е временно.
Просто ме използваше, както се оказа, защото другите само я ч***.

Бе, ти в ред ли си?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е, нееееееееееееее

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не поддържам никакъв контакт с бившия.
Струва ми се, че настоящият е много доволен от тази ситуация, а пък аз на него държа повече.

понеже не знам как ще ти пасне най-добре - затуй

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според мен малко ревност винаги си остава. Дори да са се разделили хората в нормални отношения, все единия ще се чувства малко или много пренебрегнат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъкмо се чудех как да ви попитам, да не би да сте подарили златна гривна на жена си в деня на развода. Нещо, от няколкото ваши постинги, които прочетох , ме накара да предположа това. Споделяли сте го някъде точно същият ден. Според мен обаче ,това е било отчаян опит да си я върнете, емоционално манипулиране ( несъзнателно), отказ да приемете фактите. И всичките ви последействия след това.
Цитирам: " Когато ни нараняват , хората правят единствено онова , на което са способни при дадените обстоятелства. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължат да болят" и "Докато не се научиш да прощаваш ,ще останеш впримчен в емоционален и физически капан" и ще имаш цинично отношение към живота и жените като цяло. И няма да можеш да освободиш място за хубавите неща.
А дали можем да останем приятели с бившите си партнъори е съвсем индувидуално. Зависи на какъв етап от отношенията сме се разделили. Ако на мястото на топлината и обичта се е появило отчужданието , недоверието и най - вече ожесточение и озлобление не би могло да има приятелство. Важно е какъв е бил всеки един като личност ,като морал и ценности. Ако бившият партньор те е наранявал , обиждал, бил е деспотичен, малтретиращ, безотговорен ,непочтен ,неверен и още каквото се сетите, едва ли е възможно да се запази приятелство. Но можем да запазим поне човещината.

Пълни глупости.
Не Ви разбирам.
Цитатите не са от мои постинги, защото аз никога не съм твърдял соченото от Вас.

Не Ви разбирам, провокатор ли сте или нещо друго?

...ако имаш база и знаеш... не е зле поне да опиташ да предпазиш някой, на който държиш от същите грешки... Друг е въпроса, че ако е като мен.. едва ли ще послуша някой ако нещо си е наумил...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. не е добре да мразиш, този с който си делил всичко толкова време...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... преди навика, еднообразието и битовизмите да са убили всичко...? Има и такъв вариант...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. както във всичко... така и тук трябва желание от двете страни...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... зарди настоящия не би се видяла с бившия.. ? То е същото като с приятел... ако ти е такъв не виждам защо да го губиш... заради каквото и да било... Явно твоя бивш... не ти е останал приятел..

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... винаги съм мразел тази дума... чудно е как присъства, когато имаш нещо с някой.... а и както ти каза и когато вече нямаш нищо с него

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както сам знаеш, ревността е функция на ниското самочувствие. Ако някой не само е изневерил с друг, а съвсем окончателно е предпочел друг, това е много сериозен удар върху самочувствието на напуснатия, така че не можеш да виниш човекът, че ревнува.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... дълго съм мислил а и продължавам.. и май да ти кажа не е заради ниското самочувствие... поне не при всички... Понякога е заради фалшивото собственическо чувство... друг път заради бита и традициите в бившето патриархално общество (турцизма)..
При цялото ми уважение към хората, които харесват ревноста (за някои това е доказателство че те обичат)... ако имаше ваксина против тази болест (за мен е това)... бих се радвал ако всички се ваксинират...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

друг път заради бита и традициите в бившето патриархално общество (турцизма)..
Я, стига. Те в Германия хич не се ревнуват ще знаеш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Дрън-дрън, ти вярваш ли си, че това е безобидно пиене на кафе? Ако можехме да сме приятели, нямаше да сме разведени. Определено настоящият ми приятел не би толерирал подобно "приятелство" с бившия. В този клуб чета вече 3 години. Чела съм за домогвания към бившия, за секс с бившия, за съвети как да си го върнем, за ревове, че още го обичаме, но не и за безобидно прятелство.
Аз самата също не бих понесла "пиене на кафе с бившата" и по тази причина си избирам мъже без бивши.

... остане ли само и единствено приятелството е време да се разведат хората... Не може едно семейство да се свързва само от това.... или поне на мен не ми стига... А за "само кафе" ... защо не... защо не и да помогне ако имаш нужда...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

..имах предвид турските разбирания че жената едва ли не трябва да стои забулена.... По този повод...
- Имам едно приятелче дето лъже жена си, че има нещо спешно и неотложно да прави (я колата... я на приятел да помогне... или пък работата) ... и то я лъже не заради друга жена... а заради една обикновенна игра на карти с приятели... Сега ще попиташ защо би я лъгал заради подобно нещо...? Ами защото не може да понесе варианта че тя може да му каже... че излиза на среща с приятелки... защото във всяка сянка вижда друг мъж... :))))
Това и подобни неща имах предвид....
За Германците не знам... от тази страна нямам наблюдения... но в страните с по-освободени сексуални разбирания ревноста е почти чуждо понятие... Тайланд например...!

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би ли ми го разтълкувал малко по-подробно? Не мога да сработя какво според тебе стои в основата на семейството. Какво според тебе е необходимо, за да го скрепи?
Според мене хората първо спират да са приятели, после всичко останало по реда си.
Освен това качества като лоялност, дълг, почтеност, отговорност за решенията и последиците от тези решения, съпричастност, осъзнатост и т.н на 90% от хората не говорят абсолютно нищо.
Каквито са на работното място, такива са и в семейството. Женят се с мисълта, че ако не потръгне, ще се разведат. Почват работа, но не я приемат като кариера. Постоянно мрънкат, че малко им плащат, но никой не казва, че няма да работи за толкова малко пари. Почват връзки, които не ги устройват, а после мрънкат, че жените били курви, а мъжете непочтени. Това си е типичен Бг манталитет. Япония определено ми липсва.

... освен приятелство, трябва да има поне малко доза любов и страст...
Едното приятелство на мен лично не ми стига за да си легна с някой... пък ако ще да е страхотна красавица... Искам да има закачка... интрига в общуването.. пламък в очите.. грация в движенията и ей такива неща...
Наистина не от всеки приятел става семеен партньор...
Иначе за Япония.. хммм сигурно е хубаво... на мен са ми малко странни но сигурно и ние на тях също

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не мога по ред причини. Но пък му желая да бъде щастлив без това да включва моето нещастие.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... хубаво е когато човек успява да запази благородството си....
Радвам се че има такива хора...

...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не съм никакъв провокатор. Пиша съвсем добронамерено. Използвах цитатите , които не са нито Ваши нито мои , за да Ви покажа ,че когато някой ни наранява , той въобще не е целял точно това. Т.е., правел е това ,което според обстоятелствата е било правилно за него и удобно , но не и целенасочено и умишлено за да нарани или предаде другият. Това разбира се не намалява болката , обидата и огорчението... Но човек трябва да го приеме и да се опита да прости , за да може да продължи напред и да поеме отговорността за живота и щастието си в свои ръце. И т. н ... Нито е просто ,нито е лесно , но не и невъзможно.
Имало е време , когато сте били в кризисна ситуация , в емоционален шок, и сте споделяли болката, огорчението и тревогата от неизвестността някъде и някой ви е съчувствал.

Глупости,не можеш да сравняваш манталитета на българина с онези работливи,дребни пчелички-японците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, права си, разликата е като "Младост" и "Факултета". Наистина няма база за сравнение.

Вярно е,че японците са като във факултета еднакви,ама айде да не ги обиждаме все пак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз ги различавам без проблем. В същност това, което ми харесва в Япония е регламентът в обществото.

Не съм живял в Япония но имам допир с хората - същото ми допада и на мен.