|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
Тема
|
Много интересно въпросче е това...
[re: Apxaнreл]
|
|
Автор |
parvaty (нежна) |
Публикувано | 31.07.07 22:54 |
|
Аз лично не мога да бъда приятел с някой, когото съм обичала безумно... Поне в началото на раздялата, ако същата не е провокирана от мен... Искам малко време, за да мога да приема разумно факта, че вече ще гледам очите и устните на човека срещу мен без право да потъвам в първите и да целувам вторите... Всъщност, само веднъж съм се разделяла с мъж без аз да го искам (като изключим бащата на дъщеря ми, но него не го исках, въпреки, че ми беше мъчно, че трябва да направя това, което направих преди време... Просто видях, че не сме един за друг, и няма смисъл да се женим, пък после да се развеждаме... дълга тема...), и до ден днешен - близо четири години - не съм го виждала... С първото ми сериозно гадже останахме близки, но за него си мисля, че е единствения мъж, който ме е обичал така, че дори след девет годишна раздяла да идва винаги, когато ми притрябва... Така, че въпроса ти е хубав, а отговора - с две думи - зависи от страстта - като тя премине, вероятно можеш да гледаш любимия дружелюбно, докато ти се иска да го любиш, за приятелство не може да се говори. Поне според мен.
Редактирано от parvaty на 31.07.07 22:55.
| |
|
... мерси и на теб... за отговора...
Предполагам че много си държал на нея... макар, че не разбирам след раздялата тази близост за която ми говореше...
Аз лично не бих си легнал с жена, с която съм решил да остана само приятел.... просто няма как да я погледна отново като сексуален обект... след като я няма интригата... закачката и страста... но това е само мое мнение....
А за децата ти... дано занапред повече ги виждаш и да се гордеят с теб... (това е едно пожелание... което ще се радвам да се сбъдне)...
...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®
| |
|
Това за съжаление и аз не мога да разбера.
Мога да разбера това, че мен не обича, но детето, че не обича-не.
| |
|
Знаеш ли колко често се случва. Развод...и бащата потъва вдън земя. Мисля, че това е още една от причините бившите съпруги да се озлобяват. Те остават сами с детето и се налага да обясняват защо татко го няма и кога ще дойде...
Знам какво е, защото съм го изпитала на гърба си. Само че не бях съпругата, а детето
| |
|
Децата-те ми останах смисъл на живота.
Единият работи, а другият учи-в един град са и двамата.
Невероятна радост за мен е да ги чуя по Скайпа и накрая на разговора да им кажа, че ги прегръщам и ги галя по косичките.
Толкова бяхме щастливи като се родиха двете момчета
Но, аз не знаех, че най-близкият човек в живота ти може да се промени и да те предаде.
| |
|
Даааа, уви, сложно нещо са промените у хората.
Аз, допреди 5 г. нищо не знаех за тези промени.
| |
Тема
|
Re: ...ясно... вече ми е ясно...
[re: xaxolina]
|
|
Автор |
Фoтoн (opoznavasht se) |
Публикувано | 31.07.07 23:04 |
|
Разбрах те добре. Оприличих се с теб по нежеланието да я виждам , чувам и да имам какъвто и да е контакт, освен в най-неотложни моменти.
| |
Тема
|
Re: даа твое право...
[re: MonaMonsano]
|
|
Автор | xaxolina (Нерегистриран) |
Публикувано | 31.07.07 23:05 |
|
това е още една от причините бившите съпруги да се озлобяват
Само с това не съм съгласна, не бих могла да го направя.
Първо аз съм си го избрала той да е баща на детето ми (какъв избор ще кажете!) и второ аз съм абсолютно безразлична към бившия (времето ми помогна за това)
| |
Тема
|
...а някои хора си заслужава...
[re: parvaty]
|
|
Автор |
Apxaнreл (паднал ангел) |
Публикувано | 31.07.07 23:05 |
|
... човек да остави за приятели....
И без това така бързо се губят (кога от глупост... кога съдбата ги отнема)... та е кофти когато не може да запазиш един такъв...
Мерси...
...същия като преди... с тунинг и доживотна гаранция... ®
| |
Тема
|
Дааа, и въпросния мъж мислеше като теб,
[re: Apxaнreл]
|
|
Автор |
parvaty (нежна) |
Публикувано | 31.07.07 23:11 |
|
но аз му отказах на няколко пъти покани за обяд и вечеря - приятелски - защото наистина много го обичах и ми беше болезнено да дишам без него... прекарах месеци в тъга и плач... не искам да се сещам за това... много ми харесваше, сякаш бяхме сродни души... но, имаше ужасно много неща, през които не можахме да минем... така, че не му дадох шанс да ме запази... Честно казано, разбирам твоята гледна точка, но за мен там, където е виреела Любов не може да има приятелство... Винаги има елемента "ако беше направил/а това, или не беше направил/а другото, още да сме заедно" или пък "с какво този или онзи ме превъзхожда" - чувала съм подобни от мои бивши, затова ти казвам, че за мен е трудно... Но, хората сме различни, и затова Светът е толкова интересно местенце Моля
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | >> (покажи всички)
|
|
|