Имаш подкрепата ни, само че не знам тя какво ще ти помогне.
За мен поведението му е като на 3/4 от мъжете към 50 години. Решават, че искат нещо да променят в живота си ... по определени причини. Някои си купуват нова кола, други започват да се носят като тинейджъри и да си правят татуировки и пр. Твоят пък решил да си промени средата. Дощяло му се някаква емоционална промяна на човека, тръпка някаква ... ама това не е болка за умиране. Аз бих те посъветвала да не вдигаш скандали, защото така само можеш да го отблъснеш от себе си. Ти имаш много повече от тази жена – майка на детето си му, по-млада си и си с него. Щом сте и в чужбина, най-вероятно там той може да разчита само на теб, така както и ти само на него разчиташ.
Това да останете заедно зависи само от теб. Случилото не можеш да върнеш назад, но можеш да проявиш разум и търпение и да си запазиш семейството.

Успех и ще стискаме палци!

пп. Попрочети малко из нета за кризата на средната възраст. Предполагам, че има и сайтове и форуми където съветват засегнатата половинка как да се държи.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Дapeнa :-) на 30.07.07 19:34.</EM></FONT></P>

Редактирано от Дapeнa :-) на 30.07.07 19:36.

Зарежи това с конституцията, няма толкова значение какво пише там, защото всичко опира до личен морал и принципи.
В много от фирмите служителите знаят, че разговорите им по icq-to се записват (за БГ говоря, защото в US дори има закон, в който това се позволява) и те се изхитряват да използват чата на skype-to.

Понякога се налага да се наруши личната свобода. Напр. аз не влизам в стаята на дъщерята за абсолютно нищо, тя си я чисти и съм й казала, че кочинката си е нейна, да се оправя както си иска. Преди 4-5 години тя започна да се държи странно и уплашено, започна да ме притеснава, отказа да говорим и тогава за първи път й рових в стаята

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам колко е временно. Той казва, че я "обича." Фактът, че не е физически до него засилва романтиката.

Не знам дали ще мога да продължа да живея с него. Все пак някъде човек тегли чертата. За какво му е на човек да живее с някой, който открито му казва, че не го обича. Жал ми е за детето. Освен нас двамата, то си няма никого тука, а има и само 3-4 роднини останали в България.

Ама защо се вързваш на приказки? Имам един колега от провинцията, с когото си говоря на съкровище. И какво от това? Лаф да става.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ - ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !

можеш да направиш. Детето е достатъчно голямо - и щом имаш работа (макар и "несигурна") - значи вече ходи на градина. Време ти е и на теб да пораснеш - реши какво искаш да правиш и - почвай да го постигаш. Във всички страни има професионални училища и колежи за възрастни - в повечето случаи са съвсем евтини. Говори с адвокат - предполагам, че ще можеш да получиш издръжка докато почнеш работа. Обърни се към социалните служби - при положение, че имаш нисък доход - те ще ти помогнат с градината за детето, с таксите за обучение и с разходите.
Е - ще трябва да почнеш да се справяш сама - но - не е толкова страшно - тук всички го правим от 25 годишна възраст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж сега, така е. Имам работа, и образование, и детето е готово да ходи на градина. Но аз съм като в ония правни фирми по филмите: ако не станеш партньор до определена година си вън от играта почти за винаги. Но това напрежение в къщи вече ме изнервя и след като разбрах какво прави в свободното си време, ми е трудно да го гледам спокойно.

А той стои на работа до 7-8 часа за да и пише, или поне така ми каза. И "обича" тази жена, с която дори никога не е живял или дори не познава истински защото тя е била омъжена за негов приятел за около 20 години. Истината е, че той я е харесвал; тя се е омъжила за друг (по-наперен) тогава. Моят сега компенсира.

А детето обожова баща си, и само пита кога ще си дойде като сме в къщи. Само заради това го търпя засега.

не е лесно положението, в което си. Тези чатове са ми познати - преди няколко години си скъсах нервите по подобен начин - е, ние слава Богу нямахме дете. Та мисълта ми е - вместо да говориш тук - сядай и си говори със съпругаси - ама възможно най - спокойно. И въпреки, че не съм от тази порода - наблюденията миса, че жените , които предизвикват съчувствие са винаги в печаливша позиция
успех

Говорих. Спокойно.

Ето какво той каза:
1. Не ме обича и всичко е свършило.
2. обича нея и няма да престане с чатовете
3. може да се изнесе ако настоявам, а може и да остане.

Е, не знам как ще я караме така.

Оказва се истина, че проблема е по-раншен и дълбок, а това е само резултат от развитието му .
Потърси генезиса , причините за всичко. Опитай обективно , отстрани, доколкото ти е възможно. Разбери това. Поискай от него да разбереш. опитай се да го реабилитираш и оправдаеш, признавайки своя дял от "вината". поискай му прошка и приемане. Подкрепи го емоционално и му начертай оптимистичен изход от кризата.
Може би е в криза на възрастта, може би е несигурен- ти си млада, а той търси увереност и истинско приемане, като мъж. Високи ли са ти претенциите? Или той предъвква приказката за неродения Петко?...Прекалено много ли искаш секс? В смисъл , повече от неговата инициатива ли?
И още нещо важно: Не бива да показваш съмнение или съжаление към мъжествеността му, нито да преиграваш театрално колко се справял ,за да не звучиш лукаво и лицемерно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Фoтoн на 30.07.07 23:46.

По рано принцеса Даяна, сега ти....идентични случаи)) Гордей се!)) Случват ти се "Кралски истории"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите