Провокиран от "закачката"между Рокси и част от мъжкото присъствие в Клуба,,реших да ви попитам:
Длъжни ли са само мъжете да плащат сметките?Когато е отправена изрична покана към дадено лице по някакъв повод-рожден,имен ден и т.н.-ясно!Но когато излизат заедно и седнат в някое заведение за по питие?Тогава?
Всъщност при вас как е?С моята приятелка си делиме разходите за къщата,пазаруването,кръчмите.Негласно споразумение-чисти сметки,добри приятели!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Горе-долу сме с равни материални възможности.

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скъпи ми Доки, първо трябва да отбележа, че от ранна детска възраст си мечтая за гадже доктор...Уви, това никога няма да се случи, май...Всички доктори, които харесвам, се оказват безкрайно обвързани...Сега имам в полезрението си един много готин зъболекар (мноого нежно ми направи коронките), ама и той женен.
На въпроса ти - докато не срещна някой ден ужасно богат, чудещ се какво да прави с парите си мъж, никой за нищо не ми е длъжен. Всичко се дели по равно. Честно казано тайничко ми се иска другото равно да е малко повечко от моето, но май по-често се получава обратното.

Докато се виждахме 2-3 пъти в седмицата, и ние така правехме. Е, имаше и изключения, когато аз бях безработна, а той много държеше да ме вижда :)))
Сега, когато живеем заедно, всички е накуп. Той знае какво получавам, аз знам той какво има и т.н.
Та, зависи колко "временни" са ви отношенията!

когато ходех на срещи в България - все аз плащах сметките - просто мразя оня момент, в който всеки се ослушва. То - тогава такива ни бяха и сметките, де - студентска работа.
След развода ми - като мина малко време и почнах да ходя по срещи в САЩ - в началото несъзнателно се опитвах да правя както в България.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Единствения мъж на който давам да ми плаща сметките , като не броя мъжа си естествено, това е братовчед ми. Той живее в Испания и когато се върне винаги ме води на барче. Обича той да плаща , но ако мъжа ми е с мен нашата сметка я плаща мъжа ми. С братовчед ми сме си като брат и сестра. А за други мъже ситуацията е малко конфузна. Те искат да са кавалери аз пък не ги обичам тези неща. Та по-скоро мъжете трябва да ми разяснят кога е нормално аз да си платя сметката без да ги обидя.

И българи има такива

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Различно, зависи от мъжа. В повечето случаи той плаща сметката. Винаги намирам начин да върна жеста. Примерно - билети за кино, театър... Иначе ако ми хареса нещо просто му го купувам. Понеже няма склонност към романтика аз си избирам подаръците. Парите ни са общи. Нещата за вкъщи ги купуваме двамата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, аз честно казано, много мразя да ми плащат сметката. Мразя и да се налага да споря по този въпрос, много е неприятно. Затова се старая да се споразумеем да разделим сумата поравно и обикновено се получава без проблем. Но ако човекът отсреща много настоява да плати цялата сметка и очевидно няма как да стигнем до приемливо решение - гледам да не се увличам в спорове и отстъпвам с аргумента, че следващият път аз ще платя. Което пък ме поставя в тъпи ситуации като не искам да се срещам с него, а се налага, щото както вече казах - мразя да съм длъжник :)

Вкъщи опитахме и по двата начина - обща каса и отделна каса. Установихме, че отделната каса има повече предимства. Делим нещата относително поравно, разбира се не издребняваме, не смятаме и не броим. Преценяваме нещата 'на око', така да се каже. За момента и при наличните обстоятелства във връзката ни, тази тактика работи идеално - разходите се покриват, никой не се чувства длъжен или пък прецакан. От друга страна, всеки разполага с остатъка от средствата си и ги разходва/ пести както и колкото прецени за уместно.

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Не мисля, че някой ми е длъжен за нещо. Когато дойде време за сметката, винаги настоявам да я поделим. Ако отсрещната страна е много настоятелна в желанието си да плати всичко, тогава отстъпвам при условието аз да платя следващия път. И следващият път не се правя, че съм забравила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите