Тази вечер няма да се прибере... Тръгна си и няма да се върне... Как да спра да го обичам? Болката пари и разкъсва сърцето ми... Ще ви разкажа накратко, макар да е дълго... Дано ми дадете някаква надежда. Всичко започна след Нова Година. След месец стават 8 години брак, а сме заедно от почти 13 години. Доскоро бяхме щастливи или поне така си мислех. Сериозни конфликти не сме имали. Не сме се разделяли. Имаме син на 7 годинки, сега ще е първи клас и като всяко момче обожава баща си. Решихме, че ни е време за второ. Удобно щеше да е, малкия първи клас, а аз да гледам бебето и ученика.И почнахме да работим по въпроса. Но в същото време той започна да закъснява, да не споделя както преди, да не се обажда. Но аз не се усъмних. Е, сърдех се, но така и не допуснах истинската причина. Но в един момент не издържах и вдигнах скандал. Казах му или да живее с нас и да си поема отговорностите, или да напуска. В хотелите се плаща за спането, храната, и чистите чаршафи. Премести се на дивана и продължи с безразличието си. В този момент разбрах, че съм бременна. Не знаех дали да се радвам или да плача. Но реших, че искам това дете. А той пожела аборт и развод. Казах, че няма да направя аборт. Минаха няколко дни и той като се прибра една вечер, каза, че се връща у дома, че всичко ще бъде наред... Повярвах му. Казахме на родителите, на детето. Всички бяха щастливи. Аз безумно повече. Но тормоза продължи. Невдигане на телефона или изключване, закъснения без обяснения... Е, стреса се оказа безкомпромисен и аз направих спонтанен аборт. В този момент имах нужда от него, но той не бе до мен. Беше в поредната си командировка. А аз трябваше да се погрижа и за детето.. Мина се още малко време и той поиска да се разделим. Разговори, молби, увещания, сълзи... Заведохме малкия при бабите в провинцията (още е там) и пак разговори, молби, увещания, сълзи... Успях да го склоня да остане. Но не заради мен, а заради детето. С условието свобода. Поживяхме така известно време, но аз не издържах да срещам всяка сутрин студения му поглед. Избухнах, когато ми каза, че имал работа, а трябваше да отидем да запишем детето в училището. Имахме там малък проблем и трябваше да отидем заедно, за да говорим с директорката. Тогава се развиках и казах, че не мога повече така, че е по-добре да се разведем. Той каза, че няма да си тръгне заради детето. Нищо не се промени. През деня му написах писмо, в което му обясних как се чувствам, колко го обичам и какво значи за мен. Всичко беше от сърцето ми. Имаше толкова болка и любов... Дадох му го вечерта и си легнах. Дойде след доста време, разплакан, прегърна ме и ми каза, че ме обича. На другия ден (събота) замина в командировка. Вечерта разбрах, че има друга жена. Тръгнах за града, в който ми беше казал, че ще е. Не го намерих, разбира се беше ме излъгал, а телефона му изключен. Върна се в неделя. Намекнах, че знам, не ми повярва, помисли, че блъфирам. На сутринта му каза, че знам със сигурност. Призна си. Отново сълзи, обещания, молби, прошка и шанс... Обичах го, исках да простя. Помолих го да ми даде малко време, имах нужда да преодолея това. Каза, че ще направи всичко възможно да ми помогне. Изкарахме така две-три седмици. Уж всичко наред, но аз го чувствах студен и далечен. Отвреме навреме задавах въпроси, отвреме навреме го обвинявах, но ... трудно се прощава, а още по-трудно се забравя това предателство. Беше обещал, че ще напусне работата си... Заради нея. Колежка. Тя го разбира, уважава го, възхищава му се, работят заедно,но не е в къщи да му пере мръсните дрехи и да се сърди защо си е разхвърлял чорапите или защо не е изхвърлил боклука. Та измина почти месец, когато го попитах дали изобщо смята да напуска. Отговора му беше НЕ. Не можел. Това е работил цял живот, харесва му, има добри доходи... Поиска развод. Чувствата му изстинали. Опитал се, но не се получавало. Съжалявал. Не трябвало да ме подвежда. Беше обещал, че няма да ме наранява повече, защо го направи? Не веднъж, не два пъти... Не смея да помисля за детето... Не смея за нищо да мисля. Само плача и искам да го намразя, да спра да го обичам, а не мога. Винаги съм го обичала, винаги и единствено него. Сега се тревожа, че не съм му изгладила тениските и си се смея сама на себе си... Утре ще дойде за багажа си. Искам да говорим, но той не. Нямало смисъл, нямало смисъл и да страдам, той не заслужавал. Виновен бил за всичко, но не може да промени нищо, не искал. Опитвал бил много пъти. Кажете ми кога ще спре да боли?

Редактирано от Ивeтo_77 на 21.07.07 02:15.

Ще спре да боли. Лошата новина е, че няма да спре скоро. Обаче - има и хубава - след не много време ще изпиташ облекчението, че си се отървала от този кошмар. Пак ще си те боли, ама вече няма да искаш да се връщаш в него.
Но - колкото и да не ти се вярва - и след развода има живот. За сега се отдай на битови подробности - ще имаш ученик - сигурно това ти създава заетост. Това е хубаво - колкото по-заета си с друго - толкова по-добре.

Ще боли, но с времето ще ти мине.
И аз преди две години през юли се изнесох от семейното жилище и заживяхме с децата нов живот.
Много плачех, всяка вечер се затварях в банята и с часове не излизах.
Сега плача много рядко, с децата знаем, че сме сами и се справяме някакси.
Тези дни получих и една голяма морална награда- моята свекърва, която никога не ме е обичала много ми каза, че съм прекрасна майка и съм постъпила правилно като съм се развела.
Кураж и говори повече с приятелите си за проблема.
И не забравяй- не си виновна, просто така се е случило!

Горкия човечец.Как е изкарал 8 години в тая истерия.
Въобще,въобще,въобще не искам да си представя подобно съжителство.
То не бяха крясъци,не бяха скандали а това направо ме вкара в погнуса.

Тръгнах за града, в който ми беше казал, че ще е. Не го намерих, разбира се беше ме излъгал, а телефона му изключен.

Прала му чорапите,гладила му тениските

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Откъде събра толкова злоба?
Защо трябва да нападаш?
Като не можеш да помогнеш, недей да вредиш!

Редактирано от razvedena на 21.07.07 02:02.

Говорих, но не помага, боли повече, защото нямам разведени приятели, до мен няма някой, който да го е изживял това. А и повечето ми разказват истории, в които след време разделените се събират. А аз не вярвам, че той ще се върне. Надявам се, но не вярвам. А как искам да вярвам... Страх ме е да остана сама. Никога не съм била. Заедно сме от ученици, изчаках го през казармата, кандидатствахме, приеха ни, годеж, сватба и дете... И тази проклета работа. Не можел да я остави, защото работел там от 7 години! А изоставя 13 годишна връзка с лекота. Изоставя 7 годишен син. Имам си и аз недостатъци, но едва ли това е причина за развод. Уж ме харесваше, уж ми се възхищаваше, уж се гордееше с мен. Намираше ме за привлекателна, умна, забавна, разбрана. Хвалеше се с мен пред приятелите си. Хвалеше се, че споделя с мен, че разчита на мен. И? Какво стана? Всичко се случи толкова бързо. Нямах време да осмисля и преодолея едното и вече се стоварваше другото. Не беше минала и седмица от аборта ми, малкия падна от люлка и си разпори много сериозно главата. А аз... пак сама. Той... в командировка. 13 шева на главата и 3 на брадичката. Как карах колата не помня. Не можех и да се разплача, само крещях. Почивен ден, хората ги нямаше, паркинга пред блока празен. Но в такъв момент придобиваш нечовешки сили. А баща му през това време се е забавлявал. Даже не ми вдигна телефона. Казах си: "Край! Това беше! Сега ме очакват само хубави неща!" Друг път! Изгубих съня си, изгубих апетита си, изгубих килограми и коса.... Нищо не остана от мен. Защо? Знам, че не си струва, но ми е страшно, неописуемо трудно. Пия успокоителни. Докога? Достатъчно ми е само да звънне на вратата и да се усмихне, да каже пак, че се връща у дома.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Ивeтo_77 на 21.07.07 02:12.</EM></FONT></P>

Редактирано от Ивeтo_77 на 21.07.07 02:13.

Живи и здрави да сте ... всичко друго се преодолява. Гледай си детето и те нещата ще се дойдат на мястото.
Желая ти кураж!

8 години сме живяли щастливо. Имали сме спорове, но не и крясъци и скандали. Тогава говорехме за проблемите и се мъчехме да ги разрешим. В истерия изпаднах за първи път преди месец, поради ред причини.

Не нападам,но не мога и да и помогна защото не съм психотерапевт.
А булката се нуждае точно от такава специализирана помощ.
Я пак прочети моя и нейния пост и ела кажи къде е в повече злобата.
И ми кажи -ти би ли се прибрала в дом в който неизбежно те чака скандал?
Би ли стояла при човек който те следи на всяка крачка.
Защо въобще сте учудени че си е тръгнал пича?
Боляло я било

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

да издържиш сега няколко месеца. Според мен ще се върне, до 1 година после ще му мине и студенината.
Ако има грам мозък в главата - ще му просветне че същото изстиване го чака и с другата - ебати повода да се разведеш, мислех че само жените са способни на такава глупост !