Уф , нещата са толкова елементарни , като ги гледаш отстрани. Така го тресе хормона твоя , че едвам се трае. Нищо не можеш да направиш. Пак казвам , това е криза на 30-годишните. Просто се е получило пренасищане- нямате никакви проблеми, нямате финансови проблеми , детето живо - здраво , дай Боже и занапред да е така. Не се притеснявай - просто за нищо не си виновна. Дори и проблеми да имахте , той пак щеше да иска да изживее нещо различно. Това пак е моментно , така че не се притеснявай. Важното е , че финансово ще можеш да се справиш сама , имаш жилище , дори до наесен нещата ще са улегнали. Стъпи си на краката , гледай да заприличаш на човек , че слабата жена също не е много за предпочитане. Не се притеснявай за нищо. Просто твоя човек трябва да го мине този етап. Тези мъже , които не са женени гледат на 30 години задължително да се оженят и да осмислят живота си а другите , които имат всичко искат да си припомнят лудите години. Мъжка им работа . Не че нас не ни тресе хормона , особено на 32 , но не го правим за сметка на семейството си . Въпреки , че и при жените има изключения . И там също боли , само че мъжката страна. Дай си кураж - всичко ще се оправи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След като го обичаш толкова много /или поне така твърдиш/, защо искаш да го заковеш за себе си? Защо мислиш, че с теб ще е щастлив? Ако беше така, нямаше да си тръгне!!! Знам, че ти звучи жестоко, но е ФАКТ!
И не мога да разбера какви са тези глупости с ремонта. Признай си - просто търсиш поводи, за да го ангажираш със себе си /заради детето разбира се - това го казвам иронично/. Какво ще ти донесе това? Искаш да му вмениш вина и да го държиш по този начин на въженце?
Спри с манипулациите! Ако ви е писано, ще се съберете пак и то не заради детето /т.е. заради теб/, а защото наистина имате нужда един от друг.
Той знаел, че е грешка, но си тръгвал.. Пълни глупости! Търси си сламки колкото искаш, завирай си главата в пясъка, прави се на многострадална Геновева - твоя си работа, но помни - всичко това си е за твоя сметка! Колкото по-бързо разбереш, че той повече не е част от живота ти, толкова по-бързо ще си стъпиш на краката!
А детето - какво искаш за него? Да има един нещастен баща, но егото на майка му де е задоволено или да има двама любящи родители, които не се гледат с неприязън?

Родена от пепелта!

Разбира се, че е второто - просто повечето хора сме устроени така, смятаме, че някой се грижи за вътрешния си свят и за външния си вид, когато има за кого (в случая, нов/а). Т.е., свързва променената ти визия и поведение с това, че се отдалечаваш...
Колкото до игричките, съмнявам се, че някой от нас ги осъзнаваше като такива. Или сме ги играели нарочно (т.е., аз опитах, но - предполагам - поради липса на опит, не ми вързаха дикиш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, че е редно бащата да помогне за ремонтиране на детската стая. И съм сигурна, че ремонта е наложителен, а не са „глупости” (цитирам те). Всеки изпращал първокласник е минал по този път - от детска стая за игра трябва да се направи стая за ученик – с бюро, рафтчета за книги и пр.
И кое точно е манипулация, би ли уточнила, че не разбрах между съскането ти?

В състояние ли си да понесеш един студен страничен анализ, или просто искаш потупване по рамото и кърпичка?

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

Той е бил принуден да си тръгне, а не е тръгнал по собствено желание.
Ако тя е мълчала и не е поставяла условия, той щеше да е още при нея.
Това е един объркан човек, който незнае какво точно прави и защо го прави.
И защо смяташ, че е щастлив с колежката?
Как го манипулира ми кажи, че не можах да разбера?
Значи според теб той създава дете, иска второ и в един момент му става скучно и тръгва нанякъде, а неговата жена трябва да е съгласна и веднага да поеме на 100 процента грижите за детето.Ако тази жена няма достатъчно доходи как ще се справи?
Тук става дума за отговорности, а не за манипулация.
В много европейски страни законът е решил този въпрос- родителят е длъжен до навършване на 18 години да се грижи качествено за децата си, а не както в България - 60лв. и толкова.
Какво е виновна, че го обича и държи на него?
Ще мине време и на много въпроси ще си отговорят и двамата, но е твърде рано още.
И още един въпрос ме мъчи- как ли си ляга неговата колежка и как може с лека ръка да се вмъкне като змия в едно семейство.
На големите религиозни празници всички ставаме много вярващи, всички ходим църкви, но в останалите дни сме едни грешници, които не почитат нищо свято.
Идоли ни станаха - секса, парите, секса, парите и за тях сме готови на всичко.

Абсолютно си права с това "решително важно е даи вярваш и да го правиш за себе си"

Грима, дрехите, излизанията, срещите с мъже, ВСИЧКО!

Всъщност, чак е благодатно, за 1 седмица вече 3 пъти намерих време да полежа във ваната с книжка. Май от началото на годината няма да ми се съберат толкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прощавай, скъпа девойко, (може и да не съм права за последното) но що за житейски опит имаш?

Прочети какво казва жената с псевдоним "разведена", моят опит потвърждава казаното.

Много са ми интересни някои жени. Когато пожелаят да имат някой мъж, са способни на какво ли не. Но когато създадат семейство, изпаднат в рутината и се появи някоя с подобни апетити, веднага й се дава съвет "спри с манипулациите". Защо? За какви точно манипулации си говорим?

Моят съвет е - нека говори с колегите и шефа на мъжа си, нека говори със съпруга/приятеля/който и да е близък на онази жена. С цялото си достойнство и след това да се оттегли, да го пусне да си ходи. Ако има чувства между любовниците, нека те да бъдат проверени. Онази жена се е намесила в семейство с проблеми, изиграла е ролята на бушон. Показала е, че единият партньор е пожелал да избяга, да избере по-лесното. Според мен и дума не може да става за несъвместимост на характери, а по-скоро за голяма обида от неща, трупани с годините. Но това са разрешими проблеми. Необходима е промяна у самите хора, дали ще пожелаят и двамата да се променят - това е друг въпрос.

И от мен да знаеш - няма вариант мъжът, от когото една жена има дете, да спре да бъде част от живота й! Може да не го обича, може да са разделени от Х години, но той е бащата на децата й.

Кога най-накрая хората ще се научат да разглеждат всяка ситуация като частен случай?

Хубавото тепърва предстои

Иве, чета те и все едно аз го пиша...с малката разлика, че аз бих отбой веднага! В главата ми се върти, точно това, което ти описваш, но към него знам само едно: той си отиде и е минало. Причините са много наистина. Не е жената, но какво значение има? Има ли смисъл да се ровиш? Защо да се самоизмъчваш?

ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА и ти трябва да продължиш напред сама. ТРЯБВА да си силна заради детето си. То трябва да те обсеби в момента, НЕ ТОЙ!!!

Бързам за работа, но конкретно на въпросите ти, по които и аз разсъждавам (с пример на каквото става вкъщи):

Възможно ли е някой да ми каже какъв е шанса той да се върне? Ето какво се случи вчера вечерта: Моят все още живее с мен. Успявам да го избегна повечето време сутрин, но не и вечер. Гледа ме тъжно, въздиша, прави ми комплименти, опитва се да ме предразположи. И аз омеквам, хубавите ни години не се забравят току така. И мисля точно като теб: хммм, може пък да се е разкаял, може да иска да се върне...И вчера дойде просветлението ОТНОВО: искаше да говори с мен, аз не исках да говорим, но нададох ухо. Може би все пак ще се разкая...КАКВО МИСЛИШ: сълзи и самосъжаления ЗА НЕГО!!! Иска прошка, съжалявал че ме бил наранил толкова и иска да ми обяснява причините довели дотук. Иска да можел да ме прегръща и да знаел къде съм (защото ме няма всяка вечер до късно). НО (това не го каза, но го знам от други), същевременно таи надежди за другата...Леле как си изпуснах нервите. За 5 минути избълвах направо кошмарни неща...Дадох си сметка, че с това само показах слабостта си..."РАЗВЕДЕНА" ме беше предупредила, че ще има сълзи и сополи и да не се поддавам. Сега го разбрах. Просто и на тях им е тежко, най-вече гузно. Вероятно и щастието с другата е помрачено в момента. Но тези излияния са облегчаване на ТЯХНАТА душа, не в помощ на НАШАТА. МОЛЯ ТЕ, не се наранявай повече, спести си ги!!!! Това е отговора на другия ти въпрос: Дали е защото наистина има някакви останали чувства към мен? Има чувство и то е едно основно: СОБСТВЕНА ВИНА. Ти си ходещата му съвест. Вижда че страдаш и това го мъчи. Сприятелявайки се с теб, ще се почувства добе и ще може да продължи напред по-бързо...А ти искаш ли го?

Накратко: само дистанция и пълно изолиране един от друг ще те изправят на крака. Това знам със сигурност за себе си. Тогава ще можеш да се погледнеш в огледалото с новия си грим красива дреха, прическа, т.н. и да се порадваш истински на себе си!

Да му показвам, че го обичам или да му покажа безразличие? Да бъда добра с него или да се гневя?
Не прави нищо. Изолирай се от него и мисли...В момента, нямаш правилен ход, повярвай ми!

За детето:
Няма ли да е голям стреса за него?

Е това е моята най-болна тема в момента. Стрес ще има разбира се. Но защо искаш той да му каже? Мисля си, че искаш да го накажеш, да трябва да обясни, че ви напуска, т.н. А мислиш ли как това ще се отрази на сина ти?

След като детето остава с теб, според мен трябва ти да му кажеш...или двамата (но това е трудно имайки впредвид, че заедно сте кълбо от нерви). Вчера говорих надълго с приятели за детето и репетирах речи. Тази седмица ще се опитам да се срещна с детски психолог за допънителен съвет. Аз повдигнах веднъж темата, но сега си давам сметка, че не съм била готова:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от rygge (vse sushtata) на 23.07.07 09:59.