Мъжът ми ми се обади по телефона.
Бил самотен, отчаян, липсвали сме му и прочее бла-бла глупости.
/Само за информация - последните месеци, в които живеехме просто не говореше с мен, стоеше си в стаята и говореше по телефона. Пристигаха сметки от 500 лв. нагоре.... Отказваше ИЗОБЩО да обсъдим нещата. После започнаха скандали и сцени и побоища. След това аз го изгвърлих. /буквално/. Смених бравата. Подадох жалба в съда по закона за защита от дом. насилие. Той също подаде жалба - че нямало къде да живее. Върнаха ми го с панделка /прокурорско нареждане да го допусна до жилището!!! - което междудругото е мое, придобито преди брака/. Един ден се прибрах от работа и установих, че имам само пердета. Мебели, техника, инсталация за отопление - всичко. От полицията казаха, че не е кражба - той си живеел тук, имал права /!!!/
Справям се с това /горе-долу/.

Боли ме от предателството. Загубих вярата си. Превърнах се в някакво апатично безчувствено същество, което отчаяно се мъчи да заживее нормално.

А той просто се извинява, сякаш е бил до магазина и малко е позакъснял......

И как си го представя???? Просто затворих телефона......
Все още получавам абсурдни смс-и в стил "Прощавай, извинявай".
Не искам даже да го виждам.

Човека, когото обичах остана някъде назад в годините. Този просто не го познавам.......

В случая правото е толкова на твоя страна, доколкото изобщо би могло да бъде. Аз на твое място никога не бих простил такова предателство. И много бих се радвал, ако удържиш фронта и започнеш живота си начисто. Не мразИ, не отмъщавай, но и никога не се връщай назад. Желая ти успех и щастие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нито той е човекът от преди години, нито ти си същата.

Сегашните животи са едни други животи, и сегашният регламент на взаимоотношения няма нищо общо с предишните.

Прощавай, извинявай, но място да чувстваш някакво подобие на вина, че някой няма къде да живее, или че е тъжен...

От написаното от теб изглежда, че нещата са пределно ясни. Успех!

Мъчно ми е, гадно ми е, тъжно ми е, самотно ми е................. но той не ми липсва. Не и след всичко.
Мъчно ми е, че изобщо се случи.
Гадно ми е, че е от човек, когото обичах.
Тъжно ми е за миналите хубави неща.
Обаче вече не обичам този човек. Не, че има друг, но просто всички неща, които обичах у него нещо вече не ги виждам.
И даже не го мразя - и толкова не си струва.

Обаче боли.

Хм, правото чисто морално може и да е, ама в съда не питай....
Иначе опитвам да се справя - че имам ли избор?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом си права, ще има справедливост за теб, не се съмнявай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обаче вече не обичам този човек. Не, че има друг, но просто всички неща, които обичах у него нещо вече не ги виждам.


И при мен е така.

Уморих се, Алби. Искам просто да обичам, искам да си говоря с някой, да правя обикновени неща....... а ме е страх.
Уморих се да воювам......
......... понякога просто ми се иска да плача пред някой...................

Плачех тук, и насаме, вечер.
Сълзи не ми останаха.
И аз искам нормален живот, но, май, Той е решил друго.
Как беше, Граф Монте Кристо-Чакай и се надявай!

Мислиш ли, че ти самият можеш да си нормален? Аз не съм сигурна за себе си. Не знам дали цялата болка и разочарование и страхове няма да ги пренеса в една следваща връзка. И да накарам някой да страда без да заслужава....
А това ме плаши.