|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Само не мога да си обясня такова, меко казано, дребнаво и гадно неджентълменско поведение. Все пак в тази къща се предполага, че ще живее и детето му.
Но, майната му. Въпросът е да не позволяваш усещането, че душата ти е оглозгана. Другото с времето се преодолява. Нали знаеш- няма грешки, има само уроци.
| |
|
Ами то както сте я подкарли, за тая работа и едно радио стига, та пак се връщаме в началото
| |
|
да си купя вещ заедно с някой - с ЛЮБОВ...
Това ... има май 8 години откак не ми се е случвало. И на мен ми липсва.
Нещо взе да ми писва първото лице, ед. ч. във всички изречения
| |
Тема
|
Re: Трудно си го представям!
[re: Фoтoн]
|
|
Автор |
selvina (новак) |
Публикувано | 16.07.07 19:48 |
|
Красивото минало се гради от красиво настояще.
| |
|
Като се почеша мисловно- стимулиращо по темето, то може и да си права. Щото поне можеш да си избираш свободно различните програми, а то един дядка к'во- ни звук, ни картина.
| |
|
Понякога красивото минало е само плод на идеализиране и щадяща, избирателна памет обаче.
| |
|
.... наистина да наблегнем на настоящето. Спомням си една прочетена мисъл, която ми се видя чудесна- вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е ДАР.
| |
|
Знаеш ли какво видях в него един от последните дни преди да се разделим - празен поглед, поглед на луд, на чужд човек - далечен и студен.
И тогава точно разбрах, че времето ни заедно е свършило окончателно.
Просто не мога да забравя този поглед...
| |
|
Дали?
| |
|
Само понякога- особено когато се чувстваме изгубени в настоящето.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|