Аз май не съм чак такава идеалистка.
Нещо не мога да си представя, че с този човек ще правя обикновените неща и ще успявам да им се радвам.
Да, иска да се върне, и какво от това?
Може би аз не съм същата?

А и не искам да съм вечното пристанище!
Ами моите чувства???????

Така е.
Преди обичах да готвя, ама вече не.
Просто не ми харесва да си го ям сама.

Ама уют за двама.
Реших, че ще си направим празник /преди няколко седмици/, сготвих нещо вкусно, подредих красиво масата....
......после децата заспаха,
...................а на мен ми стана още по-зле...

Или се пази да си създаде нови от страх, че някой ден пак ще ги загуби и ще боли повече?????????2

На мен много ми липсват тези неща. Малките. Съвсем простички.
А в същото време се боя да си помисля даже, че бих могла да ги градя отново.
Ами ако пак стане така? Разбирате ли, има едно изтъркано сравнение - ако се учиш да караш колело, вече си падал и видиш камък - караш право в него. Горе-долу така се чувствам - хем ми се кара, а гледам право в камъка.

И ме обхваща едно ужасно чувство на безсилие и гняв - искам си вярата обратно!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами, аз за разните малки нещица, понякога си мисля, че прекалено ги мисля и анализирам. А като тръгнеш така, нещата са обречени май. Толкова случки и случайчета четем, за всякакви дразнители, за най-разнообразни спънки и проблеми, че почвам да се замислям за всяко едно "ами ако това се случи"? Да но така си правиш спънки на всякакъв опит, на дори най-малкия шанс. И за какво говорим тогава?
Мисля си, че просто не трябва да го мислим толкова, пък както каза Роксана, като му дойде времето, каквото има, ще се случи.
Хайде, ела да се чукнем на клубна среща, пък ще видим, ще мислим или няма да мислим.
Лека вечер от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, че не си искаш колелото обратно.
Примерът с камъка, в който неминуемо се "спъваш" , ми напомни едно старо стихотворенийце от ученическия фолклор: "Гошко ( или някой друг там) кара колело, а насреща му- лайно. Ту наляво, ту надясно- цоп в лайното прясно."

Съжалявам, ама това ми се завъртя в напечената глава...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Когато се прибрах вкъщи онзи ден, в който дома ми беше опразнен знаете ли от какво се почувствах най-зле - не от липсата на вещите, не от материалната загуба, а от това, че разни чужди хора са влизали в дома ми, гледали са нещата ми, преценявали са как ще стои това в техния хол или онова в тяхната дневна.... Беше гадно. Една оглозгана къща. Просто когато я обзавеждах избирах всяка мебел, всеки детайл с ЛЮБОВ..., а той просто я съблече гола и я изкара на битака...........
Бих искала някой ден да си купя вещ заедно с някой - с ЛЮБОВ...
.......... но не знам ще мога ли ..............