|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|
Това с готвенето го разбирам,понеже и аз така го чувствам.Има нещо много изконно в това и много уютно,свидно дори!
А ти недей така-"никога" нямало да имаш!.....
| |
|
Тема
|
 Re: Трудно си го представям!
[re: Фoтoн]
|
|
| Автор |
Фoтoн (opoznavasht se) |
| Публикувано | 16.07.07 12:55 |
|
|
Не ви бях прочел одеве с Пипи,но доста сте написали.Явно,този уют е усетен и желан не само от теб.И не си толкова объркана,нуждаейки се от него.
| |
|
|
|
Ами аз си го създавам уюта най- редовно, ако искаш да знаеш.
Ха'ди сега, няма да ривем връз чуждите рамена, я!
| |
|
|
|
Ами да, това също е вярно.
Има и друго, аз вече не помня какво е това "съвместен живот". Ок, ще си пием кафето заедно сутрин, ама какво друго? И някак образа на "семейната вечеря" ми идва най-готов. Но освен това, какво друго представлява едно съжителство? Какво даваш и получаваш? Понякога си мисля, че бих била съвсем неадекватна, друг път, че не ще да е толкова невъзможно сложно.
абе, както казах, объркана съм. И като прибавим към това недоверието по принцип, нежеланието да се покажеш уязвим, желанието да получиш първо доказателства за амнайсе хиляди неща, преди да си позволиш да се отпуснеш, и изобщо ... мазалото става пълно.
Много ми се иска да вярвам, разбираш ли, определено съм постигнала напредък от онзи период на тотално отрицание. Може би всъщност не ми достига вярата в самата мен, не в другите. А за мен тази точно вяра е най-трудно постижима.
| |
|
Тема
|
Re: Трудно си го представям!
[re: Фoтoн]
|
|
| Автор | Maмa Mъpмopaнa (Нерегистриран) |
| Публикувано | 16.07.07 13:25 |
|
|
Не бе, споко, като одъртея съвсем, все ще прибера някой сприхав дядка, да ми бръмчи из къщи и да се навикваме, кой повече не чува
Тогава ще му готвя крем супички, че няма зъбки да дъвче и кремчета и кашички, и ще си създаваме домашен уют
| |
|
|
|
Не,не ,Пипи.Навярно аз не съм разбрал .Но визирах оная ситуация,при която от другия край на трапезата е един важен човек за теб.Иначе си остава едно добро похапване...
| |
|
|
|
Може би и това изисква време. Пък и всичко е индивидуално. Може би все още нямаш такава нужда да приютиш в душата и дома си един нов човек. Ако обаче имаш тази потребност, трябва да си дадеш шанс, без да се самопритискаш и да го обявяваш за цел "на всяка цена". Аз едва ли съм най- точния човек, който да изразява мнения по тези въпроси- понякога си мисля колко чар има в това да живееш сам и да решаваш сам поредица от неща, които иначе изискват съвместно решение или поне съобразяване. Друг път си мисля, че най- естественото състояние при човеците е да са по двойки- идилия, общуване, общи планове, рамо, на което "легитимно" да поплачеш, хиляди приятни съвместни мигове, запечатани по ленти, видеофилми и пр. Но всичко това само с онзи, истинския, точния човек, а той сигурно се появява, когато придобиеш достатъчно смелост за такава среща.
| |
|
|
|
Тъй, тъй, нали и аз това имах предивид. Ако някой друг липсва, да речем, поне дъщеря ми е насреща.
| |
|
|
|
Е, те това цялата ми душа и малкото ми акъл отказват да приемат!
Редактирано от PipilotaViktualija на 16.07.07 13:38.
| |
|
|
|
"желанието да получиш първо доказателства за амнайсе хиляди неща, преди да си позволиш да се отпуснеш"...Не забравяй,че отсрещния има същата нужда и доза търпение,с която е добре да се съобразиш.
Сега ако не дръзнеш,то кога?Позволи на другия да те вдъхнови и за вяра в самата теб!Убеден съм,че си струва!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
