Здравейте навсички!
Рядко пиша , но непрекъснато Ви чета и за това Ви чувствам близки.
Преди известно време пуснах тема за отношенията ми с моя съпруг , довела в последствие до темата `Как да разпознаем насилника`
Е , дойде ред да се разделяс моя насилник. Минаха важните изпити на детето ми. Показа блестящи резултати / в града има 2-3 деца срезултати по-високи от неговите/ След дълго търсене намерих подходяща квартира. Малко по малко примъкнах и личните ни вещи. Подготвих с адвокат исковата молба и в понеделник ще я пусна.И тази вечер решихме с децата , че ще обявя на съпруга ми за решението ми и ще се изнесем. От една страна се боя как точно ще мине. Понякога като избухне не се ограничава с викове и крясъци а налита на бой/ след един скандал ходих един месец с гипс на ръката и бях почти три месеца в болнични/ И се боя да не ме погне отново. Друготоми притеснение е малкотодете / на 14/ Казва ` не искам да вземам страна , не искам да се местя , жал ми е за татко ` Но от друга страна ` ако остана при него ще се страхувам за себе си`
Та , искам да Ви помоля - мислете за мен и ми стискайте палци за довечера. А от друга страна да попитам за реакцията на малкото дете- нормална ли и какво руго даочаквам? Какво данаправя ,за да му помогна да се чувства спокойно и да няма угризения на съвестта , че напуска баща си?
Чакам с нетърпение отзива Ви!
Обичам Ви! Сега Вие сте за мен приятелите от които да очаквам съвет.

бъди готова веднага да знъннеш на полицията дори и при най-малката заплаха от негожа страна. телеф. номер да ти е под ръка или във мобила ти.
на детето кажи че го правиш за неговата и вашата сигурност и физическо оцеляване и това е по-важно от истериите на баща му.

успех и да мине по-леко

Успех! Споко. С теб сме.

Стискам ти палци, защото още помня какъв страх брах, когато дойде моментът да му съобщя, че съм подала молба за развод. Не че не бяхме говорили за това и преди, но той никога не приемаше думите ми насериозно. Явно бях гледала прекалено много американски трилъри, тъй като бях абсолютно сигурна, че ще ме убие. Беше изключително неприятно, но поне останах жива. Дано да успееш да запазиш самообладание, каквото и да се случи, за да можеш да реагираш адекватно според ситуацията.

Аз пък подозирам, че ще има молби и обещания .....в началото. Не мисля, че трябва да се поддаваш. И никакво съжаление!
Агресията му вероятно ще се прояви след това, когато не успее с увещанията. Бих те посъветвала, да си осигуриш защита и от близък човек ( не знам, колко са големи децата ти и дали са момчета).
Най-важното за момента на разговора е да се освободиш от страха. Уверения ти говор, ще въздейства и на децата.

Увереност и сигурност ти желая!
Успех!!!!

Carpe diem! Volente deo!

Опитай се да намериш някой, който да е с теб в този момент или поне да е достатъчно близо до апартамента ви и се постарай съпругът ти да го разбере.

Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...

Ще стискаме палци всичко да е наред!

Радвам се за теб! И изпитвам удовлетворение от решението ти. Чела съм темите ти, и аз повече чета, отколкото пиша тук. Не съм преживяла подобни неща като тебе, но не съм доволна от живота си в момента. Много бих искала да си щастлива. Довечера всичко ще мине, както си го намислила. Все пак не е лошо наистина да си подсигуриш някой наблизо. Успех ти желая и очакваме развитието.

Успех и от мен!
Имаш подкрепата ми!

някого - съсед, колега, приятел, или най-добре адвокат когато му го казваш. Ако си сама мисля че доста рискуваш.

Успех! Каквото и да е, ще е по-добре от един безкраен кошмар

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите