Три вида души, три молитви! / Взаимопомощ / Клуб на разведените

“Чувствах се така, сякаш години наред в живота ми все се е повтарял един и същи ден, събуждала съм се по един и същи начин, правила съм едни и същи неща, дори мечтите ми са били едни и същи. Спомнах си колко дълго се бях борила за нещо, което не исках. Защо го бях направила? Не можех да намеря никакво обяснение. Може би защото съм била твърде ленива, за да търся други пътища. Може би защото е много трудно да бъдеш различен. Може би защото човек е осъден да повтаря стъпките на предишното поколение, докато определен брой хора не започнат да се държат по друг начин...и тогава светът се променя, а заедно с него и ние. Но аз не исках да бъда такава, каквато бях до сега...Истински авантюристи са били първите, онези, които са решили да открият пътя. Някои са паднали в пропастите още преди да стигнат средата. Много от тях са изчезнали безследно. Но един ден някой се е изкачил на върха...Възможно е хората долу в ниското да си помислят: “Там горе няма нищо освен хубавата гледка, какво толкова интересно има в това?” Но първият алпинист е знаел кое е интересното: да приеме предизвикателствата и да върви напред. Да знае, че всеки ден е неповторим, че всяка утрин носи някакво чудо, вълшебен миг, в който старите светове се разрушават и се появяват нови звезди...Първият, който е изкачил тази планина, сигурно си е задал същия въпрос, виждайки в ниското къщичките с пушещи комини: “Какво толкова интересно намират в този еднообразен живот?”

Ева,лесните неща никога не са си заслужавали усилието.