Мъртва ли е учтивата форма? / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Влечуги зад компютъра

Дребен, черен и роден на село е безименен подлец от интернет форумите. Анонимността в мрежата разрушава личността и ще е главният психологически проблем в следващите 30 години
______________________________________________
Борислав Зюмбюлев, "24 часа", 4 юли 2007, 15 стр.

***

Злобата в интернет е толкова могъща, че ако някой успее да я превърне в мегавати, енергията й ще стигне да светят крушките на цяла България поне за 77 години.

Във форумите писанията са главно негативни - насочени са против другите участници във форума или против някакво житейско явление, което бива разобличавано, дава му се отпор, разкриват се тъмните сили, които всъщност го движат. А когато става дума за хора, те са ченгета, мръсници, мутри, некадърници, тъпаци. Абе, един свестен няма в тая държава. Това особено се отнася за хора, които са популярни. Всеки, който е по-известен или се ползва с широко обществено одобрение, всъщност си е чист нерез, който заслужава

да му изпием кръвчицата

При това по особено мъчителен начин.

Да вземем например Слави Трифонов и съзнателно да заобиколим популярни политици като Бойко Борисов или Георги Първанов. На концертите си Слави събира за едно лято 200 000 души, но във форумите не можеш да прочетеш една добра дума за него - само злоба. Очевидно е, че тези, които злорадстват за ослепяването му, всъщност са си купували билети за концертите му. Но те изпадат в някаква странна интернет шизофрения.

В нормалния си живот, когато не са си сложили някакъв прякор, те почти изглеждат редовни и не наричат тъпаци всички хора, които срещат. В мига, в който влязат в квадратчето, лицето им се изкривява като във второстепенен холивудски филм и се превръщат в ужасни зомбита, обикновени гадове и влечуги.

На какво се дължи това

масово раздвоение на личността?

Може би официалните канали -медии, социология, политически партии, не отразяват живота такъв, какъвто е. И хората намират своята истина във форумите.

"Писачите във форумите са комплексирани, неудовлетворени от живота си хора", обяснява психологът на поведението Рей Кавалино от университета в Бостън. "Анонимността им дава смелост, каквато в живота те не притежават. Дава и възможност да се почувстват значими, макар и за малко. Хора, чието мнение значи нещо. За съжаление всъщност никой не чете мненията им и интернет е един гигантски психоаналитичен монолог. Бърборене на подлеци", както е нарекъл изследването си за анонимните псувни в мрежата Кавалино.

"Често пъти дори най-невинната обсъждана тема, като например отглеждането на репички или кърменето, се превръща бързо в злостна, клеветническа и пълна с лични атаки към някого от участниците във форума, чак избуява до мотивирано от отмъстителност тотално неуважение", пише Ланс Уинслоу, психолингвист и изследовател на влоговата психология. Интернет общуването прилича на псувните в столовата на начално училище - казва Уинслоу, - ако не се намеси някой учител, винаги се стига до бой. Задължително се оформят клики и винаги има някой, върху когото се стоварва немотивираната агресия. "Анонимният автор във форумите е

като анонимния убиец

Той се деперсонифицира, приема друга самоличност - облича се в расо или като клошар, за да осъществи престъпния си замисъл", казва проф. Бойко Ган-чевски, дългогодишен специалист по криминална психология. Той обаче подчертава - не всеки потребител на форумите е бъдещ убиец или има кой знае какви престъпни намерения, просто освобождава комплекси и дълго трупани неудовлетворености. Но механизмът на раздвояването на личността е сходен като при убийците: върши се зло, безнаказано и ненатоварващо психиката, чрез приемане на друга самоличност и под прикритие.

Според Уинслоу анонимността и плевелите на злобата и подлостта в интернет

разяждат тъканта на човешката цивилизация

изобщо. Защото дори най-диктаторските режими не допускат безконтролни обиди между отделните индивиди. Може, но само със санкцията на властта, и то срещу определени членове на групата. Не знаем какво ще е след 30 години, какво ще се случи с човечеството, щом всеки може да псува всекиго безнаказано и да бълва каквито си иска клевети, удивлява се Уинслоу. Той смята, че това е най-важната област за развитие на психологическата наука в близко бъдеще.

Ще промени ли интернет анонимността човешката личност? Ще има ли епидемия от шизофрения и по улиците, щом в мрежата това вече е нормално?

Защо все повече хора предпочитат да използват псевдоними дори когато няма никаква оправдана нужда от това. Един от възможните отговори е, че се страхуват да не станат жертва на "избуяващата злоба". Ако в един нормален форум си напишете името, вие сте като бяла врана сред фигури, наричащи себе си "Златния", "Анонимния", "Един от" и прочее мутроподобни наименования.

Могат ли да тръгнат

горещи конфликти от интернет попържнята?

Една арабска легенда разказва| за обсадена крепост през Средновековието. Един от защитниците излязъл на кулата и започнал да псува неприятеля дълго, яростно и цветисто. Нападателите били толкова обидени и разгневени от гадните думи, че започнали един по един да умират. Така крепостта била спасена.

Инвективата има наистина поразяващо действие - всеки обиден трупа злоба и почва и той да обижда. Проблемът с обсъжданията в мрежата е, че хората започват да се псуват без нужда. Например във форума "БГ мама" при обсъждането на темата "Може ли момченцата да се обличат в розово, а момиченцата в синьо" има публикувани 40 мнения. В половината от тях има негативни квалификации, а в 7 има обиди. Изключително ненужна агресия в една толкова безобидна тема. А има форуми, в които няма нито един запис без обиди, квалификации, заплахи, призиви за мъст и тежки клетви.

Кой пише по форумите? Българските доставчици на услуги твърдят, че това са ограничен кръг от хора. Не повече от 1500-2000 души според анализ на айпи адресите им. Често пъти те използват различни имена дори в една тема, което забавлява администраторите на форумите. Сравнително повече хора се включват в сайтовете за запознанства и някои форуми, които всъщност служат за същото. Тези обаче, които обсъждат теми, различни от секса, са малко. Трудно е да бъдат определени възрастово и по пол. Но анализът на текстовете им сочи, че това главно

хора, надхвърлили средната възраст,

поравно жени и мъже Предположението, че интернет е медията на младите, е погрешно. Невръстните са в сайтовете за запознанства, музика, филми и други тийнейджърски забавления. В "сериозните" форуми хората са на средна и над средната възраст, натрупали дълга поредица от фрустрации.

Има няколко типа многознайковци.

Първият можем да наречем Влечуго - дребни, черни и родени на село субекти. Преживели низ от нещастия и първи в рода си извършили цивилизационния преход от село към град. Заради този си подвиг живеят с чувството, че светът им е длъжен. Това поражда болезнен кариеризъм, съчетан с липса на реална личностна самооценка и типичен селски мързел.

Техните виждания за живота не се сбъдват, но вината за това се търси извън тяхната личност - някакви други хора и обстоятелства им пречат, което обикновено изобщо не е така. Наричаме ги влечуги, защото техните писания са най-отровни, злото е най-отчетливо. Всъщност

тези хора се нуждаят от специализирана медицинска помощ

заради тяхната социопатия, която често пъти има тежки проявления. Те зарязват семейства, алкохолизират се, извършват битови насилия.

Другият тип е Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени. Тук неудовлетвореността произтича от объркана сексуалност, неколкократни неуспешни опита за отслабване, жалък личен живот, акне, мазна коса. Особено агресивни са хомосексуалните типове, които водят двойствен живот - снимат се с голи манекенки, но мечтаят за момчешки дупенца. Неврозата е сигурна, биполярното разстройство на личността - наближаващо.

Третият главен типаж е Професионалният доносник. Бившата ДС имала в началото на 80-те години около 300 000 души персонал и доброволни сътрудници. Не всички от тях са съвременен бизнес елит и не всички още се подчиняват на някогашната субординация. У неуспелите ченгета също се трупа неудовлетвореност от капиталистическите времена. Защо колегата

младши лейтенант се фукняви с мазерати,

а аз имам само заеми? И почват доносите, в които тези типове са много изкусни - срещу всеки, срещу всичко. Форумите станаха медията за пускане на компромати. Някога ги подхвърляха във вестниците или по пощенските кутии на депутатите. Сега ги качват там - и за Първанов имаше, за Бойко Борисов се мотае някаква справка все още, и за Румен Петков също. Обикновено ги качват там, където най-малко може да очакваш. Характерната лексика на ДС навлезе в интернет. Това няма как да е направено от млади хора. И може би не е съвсем случайно и не е само плод на невротично поведение.

Защото руските служби през 90-те г. навлязоха в интернет. Може би си спомняте скандала с Паметника на Съветската армия в Естония. Тогава анонимни руски псуватели се включваха във всички естонски сайтове и ругаеха наред Талин. Това бе организирана акция, определена от естонците като кибервойна на ФСБ (както сега наричат КГБ). В интернет навлизат не само руските служби, а и организации от типа на ислямските терористи. Може би е чиста случайност, но повечето новопоявили се български информационни сайтове и блогове имат някакви връзки с бившия Комитет за държавна сигурност.

Анонимността в интернет, разбира се, е измамна - няма абсолютно таен потребител, дори посетителите в интернет клубовете се описват в дневник. Когато има заплаха за терор, даже нашите служби, известни с оперативната си немощ, откриват извършителите до 4-5 часа. Но когато един човек те напсува в лицето, можеш и ти да го напсуваш и свадата да приключи. Прикрит зад мрежата, изискващ специални умения и доста усилия, за да го откриеш, анонимният подлец става безнаказан. Това може би го радва, но то съсипва психиката му.

Анонимният гад всъщност е един сериозно болен човек, който заслужава съжаление. "Тази агресия е трупана хилядолетия, откак човешкият род е започнал да се сопиализира. Пред спонтанността са издигани бариери, които в мрака на интернета падат. Но истинската здравословна агресия е позитивна, тя е спонтанна, но не напада личността като цяло, а нейни конкретни недостатъци или прояви. Типичната за интернет обобщена агресия, която заявява, че всички са са тъпанари, е патологична. Израз е на невротично поведение, подобно на садизма и мазохизма. Тя има нужда от помощ", казва психоаналитичката Мадлен Алгафари.
___________
Взето от