|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 за
|
|
| Автор | RONl (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.07.07 17:49 |
|
|
Разведена съм от една година,след много тежка борба със себе си преодолях болката или понетака си мисля.
Искам да ви попитам трепва ли ви когато случайно се виждате сбившите и кога спира това. Изобщо спира ли? всеки път след случайна среща съм като болна..вярно че доста бързо се окопитвам, ама за цял живот ли ще ме преследва тая болка?
| |
|
|
|
Една кубинска поговорка гласи, че няма болка, която да трае 100 години и тяло, което да я понесе. И твоята ще отмине, може би по-бавно, може би по- неусетно, но със сигурност. Една година е добър момент да почнеш да я надживяваш, справила си се сама с годишнините от срещата ви, сватбата, св. Валентин, родените дни...Следващите ще са само по-лесни.
А един ден всичко това ще ти се струва като далечен пустинен мираж, в който знаеш, че си била, но за който освен, че е съществувал, друг спомен нямаш.
Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...
| |
|
Тема
|
 Re: за
[re: Eva B.]
|
|
| Автор | roni (Нерегистриран) |
| Публикувано | 01.07.07 18:01 |
|
|
Ева много ти благодаря за окуражителните думи. Знам , че по-добро лекарство от времето няма....и за това се уплаших, че една година си едоста дълъг период, а аз след подобна и то подчертавам случайна среща( за други нито аз, нито той държиме...всъшност дори не се чуваме)аз меко казано дори физически реагирам - разболявайки се. Вчера гледах и клуб 1-ва съпруга...при мен няма нужда ототмъщение- само едно искам да я няма болката никога.
| |
|
|
|
Трепването продължава дълго. И ако някой или някоя ти каже, че бързо е преодоляла напълно нещата и нищо не и трепва пиши ми на имейла в профила да ти разкажа няколко истински истории, които не бих пуснал открито в клуба без да променя имената и действащите лица, но тогава ще се изгуби и солта на историите.
По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.
| |
|
|
|
Вчера случайно на една улица се разминахме с колите с любовта на моя живот. Миналата година имах сходно изпълнение и почти бях докарана до нервна криза. Сега леко се притесних, позамислих се, ходих и сръбнах една голяма бира и днес съм като нов човек. На мен ми отне 2 години, за да го докарам до това състояние. Времето е единственият лек
La donna e mobile
| |
|
|
|
Тц, не ми трепва, не ми се трогва и въобще нищо не ми... Просто се научи да затваряш страницата!
| |
|
Тема
|
Re: за
[re: Cтpeйнджъp]
|
|
| Автор | Roni (Нерегистриран) |
| Публикувано | 02.07.07 13:38 |
|
|
След колко време престана да ти трепва?
| |
|
|
|
Все още съм в процес на развод, но спря да ми "трепва" като го видя с нея в колата да я прибира от работа. Мммм да, малко повече от 2 години. При всеки е различно и само от теб зависи преодоляването. Повярвай в себе си, започни да се цениш и спри да се питаш какво усещам и защо...
| |
|
|
|
Ми на мен май ми беше престанало още от преди факта на решението , даже преди да си стегна багажа...
| |
|
|
|
Не става дума само за времето Познавам хора, които много години след една раздяла все още са вкопчени в миналото, помнят всичко, сякаш е било вчера... Това не е хронологическа дистанция, аз я наричам емоционална дистанция. Нали знаеш, всеки един от нас е имал толкова натоварени дни или седмици, че случилото се преди час или преди ден ти се струва безкрайно далеч? Това е не защото е изминало много време, а защото си преживял много неща, други силни емоции или събития са отвлекли вниманието ти от само едно. Затова и на теб ти трябват разсейващи емоции, неща, чието преживяване да е достатъчно наситено за да те накара да забравиш, или поне да дистанцираш изживяната загуба. От тук и вярването, че клин клин избива, т.е., новата любов лекува старата. За мен не точно новото чувство, а новата - как да я нарека - заигравка на ума и сърцето е това, което лекува.
Този клуб ме помни от времето, когато едва гледах от болка след загубата, виждал (или чел) ме е, когато ми трепва, сле дкато случайно съм се срещнала с бившия, за да се стигне до днес, когато съм оставила миналото изцяло в миналото. Не се притеснявай, ако ти се струва, че закъсняваш или че изпреварваш темпото на някой друг, това не е движение на влак, за всеки е винаги индивидуално.
Hие сме фигури в съня на Бога, които гадаят как той сънува...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | >> (покажи всички)
| 
|
|
