Когато децата растът по-лесно или по-трудно става с разведените семейства?

Т.е децата напасват ли се и дали обичат и половинката дето виждат по-рядко. Или само го усещат като бреме.

Ясно ми е че зависи от монг онеща, но сигурно има някаква статистика. Изхождам от това че се виждат все пак редовно, с.е поне един път на две седмици и предприемат нещо заедно.

Има ли опасност малките деца да викат на друг Татко, освен на истинския разведен татко ?

надЕвам се само, твоите деца да не разчитат на теб да ги учиш на туй - онуй...като, например, правопис и пунктоация на майчин език, стил на изказване и разни др. такива нещица, които, обикновено, е хубаво човек да научи, преди да започне да пише по форуми в интернеТО, да се жени, развежда и създава деца...и възпитава последните...как да растЪт

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А аз пък дълбоко се надЕвам, форумите, поне малко да ти помогнат да си избиеш комплексите.
***

Редактирано от Moan на 26.06.07 09:14.

децата обичат и двамата родителиу, освен в крайни случаи. а защо мислиш, че е опасно да каже татко на друг мъж? децата сами показват от какво имат нужда и щом иска и друг татко, значи нещо куца с биологичния...

някой може ли да ми помогне

Въпросите дето ги задаваш, са толкова според зависи, че няма на къде повече.
На някои деца им е по-трудно, на други по-лесно порастването. Само за пример, със сестра ми имаме 2 години разлика /тоест нищо съществено/, а израснахме по съвсем различен начин, съвсем различни характери сме. Тя правеше проблеми като ученичка, при мен те почнаха след като се омъжих. Е, как оценяваш ролята на семейството?
Дали децата ще обичат липсващия родител, зависи предимно от него. И в много голяма степен от присъстващия. Защо ли? Ами ти ако си заебеш децата и не даваш пет пари за тях, каква обич ще очакваш. В същото време, един разумен родител може да съумее да възпита детето си така, че другия, който липсва, да не е очернен и намразен по дифолт. Случки всякакви, нали така. Така че родителите да си сядат на гащите и да си оправят бакиите помежду си, но никога в ущърб на децата.
Статистика за какво ти е? М? Да ти даде увереност, че имаш Х% шанс за нещо се. Зарежи тая работа. Нема смисъл. Нали знаеш, шанса да падне самолет може да е 0.0001%, но ако ти си в падналия, за теб е 100%.
Това предприемане на нещо заедно, знаеш ли колко капани крие? Знаеш ли колко е възможно да се превърнеш в тати за кино и сладолед, с когото може да се беснее безобразно, да се тича гол в студа, и изобщо всичко дето мама го забранява? Има книжки по въпроса, търси купувай и чети.

Има ли опасност малките деца да викат на друг Татко Хм, нещо ме човърка този ти въпрос, ама хем така, хем иначе. Кво да ти кажа, като изключим това да е под натиска на мама "Дечица, запознаете се с новия ви татко", ако децата се обръщат така към нов партьор на майката, то си мисля, че този човек трябва да го е заслужил стократно и хилядократно. Децата едва ли са чак такива тъпунгери, да не осъзнават значението и уникалността на думите мама/татко. А ако отвътре ги влече, ако човека си го е заслужил, кои сме ние, че да съдим? Последен пример, моя син нарича жената на баща си по име. Когато веднъж му споменах, че тя му се пада втора майка, защото е женена за баща му и такава дума се използва, той си падна от смях и ме обяви за луда "как така ще имам две майки, аз имам една майка и един баща, човек не може да има повече". Това на седем години.

Айде стига толкова, че стана дълго.
Не си пълни главата с буболечки и шишарки. Гледай си детето, дръж се на положение и с достойнство, пък каквото сабя покаже.

ПП. що не вземеш да пишеш все с един ник, па ако и да не е регистриран. Не е много коректно иначе.

Моите наблюдения са, че децата свикват много по-бързо с новото положение, отколкото възрастните. И стига да няма някакви непростими ексцесии, те продължават да обичат и двамата си родители.

Децата е много адаптивни и в някакъв момент дори започват да приемат това положение за нормално. В пубертета нещата стоят по различен начин, ама там се намесват много и различни фактори.

А защо да е „опасност” детето ти да се обръща към някой друг човек, влязъл в живота му, с обръщението „татко”. За да се стигне до там значи детето го е приело като много близък човек, цени го и разчита на него.
Имам един познат, който търчи от къща на къща и непрекъснато повтаря „отивам при вторият ми баща”, „днес сме на гости при втората ми майка”. Свят широк

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами моето вика и това ми се вижда съвсем нормално. Защото на фона на 50 лв. и срещите от ден до пладне, които й осигурява биологичният й баща, грижата и любовта, които й дава небиологичният й са несравними! Не е важно кой е направил детето, а кой го отглежда и колко емоции, търпение, време, пари, ако щеш, влага, за да му е хубаво на това дете и да се чувства пълноценно в семейството си!

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Клер, абсолютно се съгласявам!!! не знам защо толкова се тревожи това момиче на кой детето ще казва татко. Ми както го чувства детето. Аз след развода си имах една връзка, около година, неуспешна в крайна сметка, но в началото, когато беше още много хубаво, детето ми викаше татко на другия, защото самото дете имаше потребност. Биологичният й баща ме направи на нищо, че съм позволила, но в крайна сметка той ни напусна, така че изобщо не ми пука какво мисли той и как се чувства в тази ситуация. Ако един баща е баща на място, детето няма да има потребност да казва татко на друг.
Просто е.

Като гледам отговори си получил само от жени,и мога да кажа че говорят пълни глупости.Едвали ако те бяха на твое място щяха да гаворят така?Преди да спечеля делото за дъщерями бившата ми обясняваше надлъж и широко как е нормално това детето ни да казва на другият тати а на мен тати Гого.И че нее длъжна да му повтаря постоянно че аз съм му истинският баща.А след като взех дъщеря си вече всяка седмица звъни и ми казва че трябва да обяснявам на детето коя е истинската маика.........Така че нормално е да ти е неприятно........