Скъпи Клубари.
Идвам да си поразмишлявам със вас.
Добре – мина онзи период на самосъжаление, себеизтезаване и агония след развода. Никой вече за нищо не ми е виновен – нито аз се чуствам виновна.
Но ! Започвам да се оглеждам и установявам, че съм се превърнала в нещото от което най-много съм се страхувала. Самодоволна и дистанцирана жена.
Ето така. Усмихвам се – общувам ...колкото да привлеча внимание. Оставям да погалят самочуствието ми с проявен интерес след което хлопвам вратата.
Ясно осъзнавам, че такова поведение не е правилно и така ако продължавам ще се превърна във следващото още по-страшно нещо. Съвършенният егоист.

Някой минавал ли е през такъв период след развода ? Ще се оправя ли ?

Съвети ? Препоръки ? Напътствия ?

в подобно състояние вече дванайста година. Най-дългата ми връзка за този период беше едногодишна. Всички други бяха мимолетни, като разгонен войник - чукам и бятам. Или дамата бяга.

Покрай сайтовете за запознанства имам мнооого връзки. Вятър и мъгла. Все попадам на жени като теб. Не ме разбирай криво. Никак не ти се присмивам. (То, това остава!!! Ще стане: "Присмял се хърбел на щърбел.") С десетки разведени жени се познавам. И виртуално и наживо.

Едно и също! Мислят за децата си и за работата си. Мнооого от тях изобщо не се сещат за секс, камо ли ново семейство да създават.

Мдааа, защо ли ти го пиша това??? Каква ще ти е ползата??? Никаква! Най-много да те отчая още повече. Само те уведомявам, че този начив на живот НЕ ми харесва. Вече страхотно съжалявам, че не се ожених веднага след развода. Една чистичка циганка да бях си взел! А, аз - какво? Дръ-дрън, ред сълзи, ред сополи!

Ай, споко! С

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оффффффф, Уффффф, оххххххххххх

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето това ми убягва в твоята класация, която е - самодоволна -дистанцирана-егоист.
Не, че разбирам какво е и самодоволна. За мен, в твоя контекст,
то противоречи на доволна. Излиза, че не си доволна от себе си. Единствено в твоя власт е да се промениш накъдето смяташ, че е добре щом не се харесваш такава каквато си сега. Само има един проблем и той е, че насила хубост не става. Можеш ли да се принудиш да харесаш някого и зорлем да се приближиш до него? Да оставиш вратата отворена за който поиска да влезе? Ами не ми изглежда съвсем нормално да е така, но знам ли. И още - кой казва кое е правилното поведение и кое не е? Ти май не се чувстваш добре така, но и имаш основателни подозрения и, че иначе пак няма да ти е ок. Какъв егоизъм е това да следваш пътя си и вкусовете си без да пречиш някому? Егоист си защото нямаш до себе си мъж ли? Това ли е определението за егоист?
Опитвам се да следвам твоята логика, но тя не е моята и невероятно се затруднявам още при дефинициите /наистина имплицитни, но се подразбират сякаш/.
Да, аз съм от 20 години в такъв период, не се оправям, нямам угризения на съвестта, че живея така, не се чувствам ни най-малко егоист /спрямо кого, по дяволите да се чувствам така?/, не мисля, че поведението ми е абнормно и изобщо през ум не ми минава, че някъде греша /в това отношение/. Никому не преча с начина си на живот и не допускам никой да ми пречи, нито да разсъждава вместо мен щастлива ли съм, или нещастна. Нямам намерение да го променям на този етап. Толкова.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Амбра - хващам се за твоя пост, но се обръщам и към Асасин и МамаМърморана.

Наистина се лутам между двете фази. Тази в която все още допускам, че може да започна отново да съм раздаващата се личност, която бях преди - и фазата в която не желая нищо да давам нито да получавам.

Не преча на никого и никого не заблуждавам, че желая да създавам връзки. Дори напротив съвсем откровенно споделям, че не съм готова за такова нещо.

Така си подреждам живота, че запълвам времето и пространството със всевъзможни занимания, които допълнително ме откъсват от контактите с хора.

Приятел мой наскоро ми развиваше теорията, че трябвало непременно да се запиша в сайт за запознанства. Да, но на мен там не ми харесва.
Колкото повече приятели и роднини са загрижени "как ще остана сама и как трябва да си намеря половинка" - толкова по рядко искам да се срещам и с тях. Не им се сърдя, но ми дойде до гуша да ми се повтаря едно и също и аз да се чуствам едва ли не инвалидизирана.

Може би наистина неправилно използвах определението самодоволна. Исках да го опиша с кратки думи, че не страдам от подтиснатост и затова седя сама. По- скоро смесица от инат и от страх. Всичко за което досега си мислех, че ми е нужен партньор с когото да споделя - вече го правя сама.
Кино, пътешествия и хранене - са придружени или с книга или с радио.
Оттам насетне мога да седна с някой да си разказваме и дотук всичко приключва. Ако даденият индивид започне да ме търси за ежедневно споделяне и контакт започвам да нервнича.

кой не е минавал през този етап? Но - от друга страна и Анбра е права - не можеш да обичаш някой насила - значи просто не си срещнала подходящия човек. Според мен - тук е тънката граница - не е въпроса дали отхвърляш новите връзки с лекота. Ако го правиш - то е защото не са подходящи хората. Въпроса е дали изобщо си отворена за нови връзки.
Съвета е само един - не се затваряй в черупка, не се заблуждавай, че си самодостатъчна, срещай се с хора и давай шанс на тези, които проявяват интерес. Не пряко волята си, обаче.
Ако ти липсва среда, в която да срещаш достатъчно хора - приятеля ти е прав - запиши се в сайта за запознанства - нищо лошо няма в това - дали ще срещнеш някой на улицата или там - няма разлика.
Със сигурност - ще се оправиш. Въпроса е защо да губиш 10-на години във вирене на нос

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То,че си е проява на егоизъм това наше състояние,така е.В него има самозащита и нежелание да ни заболи отново.И пътят ,навярно е в това да се отворим към другите,да забележим и техния проблем , състояние,да разпознаем нашия страх у тях,и накрая да проявим съпричастност.Имай предвид,възможно е този на който хлопваш вратата да се намира в твоето състояние,да е придобил малко кураж,а ти да го връщаш назад.Просто,бъди отговорна към другия,за да имаш правото да изискваш същото.
А е възможно разбира, се човека отсреща да не е подходящия.

Зависи какво точно искаш. Това, в което описваш, че си се превърнала е нещо, което живее по-леко в днешно време.

По-добре е да си самотен сам, от колкото да си самотен с някого. Английска поговорка.

Да,може би си прав,че е безсмислено да се вири нос.Защото признание представяйки по този начин фактите,прави точно това-флиртува,погалват его ти и ..захлопва вратата.Самият факт,че се страхува да не се превърне в егоист говори красноречиво за това.Но това е също крачка по пътя на сомоопознаването.Просто не е попаднала на подходящия човек,а че тя го търси..убедена съм в това.Лошо е,когато изгубиш тръпката от флирта,когато емоционално удоволетворена се чувстваш от безброй други неща.
Обръщам се към теб,но нека признание помисли върху това..някои биха се уплашили точно от това състояние

Компенсаторна реакция. Минава.