Ne mi se jivee... Oshte ne sum razveden, no jena mi uspya da napravi ot dashterya mi moi vrag. Sega sus sigurnost nyakoi shte si pomislyat, che sam sum si vinoven. I vse pak, sled ogromnite mi usiliya i hillyadite levove, koito i dadah, sled desetkite neshta na koito ya nauchih, tya mi oburna grub. Da vzema da se grumna, nali ? I v prenosniya, a zashto ne i v bukvalniya smisul ?!:) (gorchiva samoironia). Da, pravil sum greshki, nemalko, NO dori i baldazata mi beshe vuzkliknala, che sum prekrasen bashta ? Abe, vsichko e bezsmisleno. Pochvam da gi razbiram narcomanite... "Nito edno dobro delo ne ostava nenakazano !" Spryah da yam i da spya. Molya se, makar i kato losh hristianin, krayat mi da doide po-burzo... Pregrushtam vi priyatelski.

Не ми се живее... Още не съм разведен, но жена ми успя да направи от дъщеря ми мои враг. Сега със сигурност някои ще си помислят, че съм съм си виновен. И все пак, след огромните ми усилия и хиллядите левове, които и дадах, след десетките неща на които я научих, тя ми обърна гръб. Да взема да се гръмна, нали ? И в преносния, а защо не и в буквалния смисъл ?!:) (горчива самоирония). Да, правил съм грешки, немалко, НО дори и балдъзата ми беше възкликнала, че съм прекрасен баща ? Абе, всичко е безсмислено. Почвам да ги разбирам нарцоманите... "Нито едно добро дело не остава ненаказано !" Спрях да ям и да спя. Моля се, макар и като лош християнин, краят ми да дойде по-бързо... Прегръщам ви приятелски.

дръж се добре и не сваляй нивото. Детето ще се сети за теб с добро след време.

I vse pak, sled ogromnite mi usiliya i hillyadite levove, koito i dadah, sled desetkite neshta na koito ya nauchih, tya mi oburna grub.

Ако това се отнася за дъщерята, явно не е невръстно детенце, а голям човек, способен сам да преценява и решава.
Може просто щерка ти вътрешно да я влече да е гадно лигленце, което гледа само в джобчето. И кво, за това ли ще се гърмиш? Или виждаш някакъв свой пропуск във възпитанието и? Щото се случва децата да са в голяма степен резултат на родителски грешки. Ама в тоя случай е вече късно да се гърмиш.
А може и наистина да си имаш някаква вина за това да те отсвири. Такива неща човек трудно признава дори и пред себе си. Ама пак не виждам смисъл от гърменето. Честно.

Мани я ти балдъзата кво казала. В играта на семейство какво казват страничните хора, не важи. Важи това как се чувстваш ти и как се чувстват другите в играта. То и мен ме най-най-каха пък кво от това? Нищо.
Ревеш, слабееш, дебелееш, алкохолизираш се или се заравяш в работа, пък до година гледай да се вземеш в ръце и да се освестиш, щото инак ... не е приятна картинка.

Жив и здрав!

любопитна съм все пак какви са тия грешки дето си правил, щото все пак има и непростими неща, различни, според разните хора.

Mnogo mi e tejko... Prosto sega ne moga da produlja da govorya. Ne, nyama da se gurmya - moje bi Gospod sam shte me pribere. A kartinkata ne me interesuva - veche i bez tova vsichko mi e cherno pred ochite i v dushata. Za kakvo da produljavam natatuk ? Tupo... i bezsmisleno. Blagodarya za otzivchivostta.

Neka se seti, i dano sum veche na onya svyat. Omruzna mi da dokazvam obich i griji i vse da sum loshiyat (zashtoto sum bil losh s maika i, koyato puk ot svoya strana deistva spored povelite na 12-iya congress na "Partiata" - "Da vurvim, drugari, kum vse po-pulno zadovolyavane na narastvashtite potrebnosti na trudeshtite se !"... Nyakak ne mi se udava da go pravya nonstop. Edva si stoyah na krakata ot umorata - rabota i griji za doma i semeistvoto. I kakvo ?! Abe, karai... Vsichko e bezsmisleno.
Blagodarya za otzivchivostta.

Не знам каква е ситуацията и, защо дърщеря ти се държи така (и, какво точно значи ТАКА) и, защо всичко се е стекло по този начин...
но не това е важното! Може да си бил светец в живота си, може и да си се държал ...така, че да си заслужаваш това, което ти се е случило. Няма и да научим, а не и това е важното!
Важното е, каквото и да ти се е случило, каквито и грешки да си допуснал, да ги осъзнаеш и признаеш пред себе си - първо. Второ, да се научиш от тях и да продължиш напред. и, някъде, във времето, ще успееш и да си ги простиш - сигурна съм!
Животът продължава...винаги. Понякога ни поставя тежки изпитания. Понякога, дори, напълно непредизвикано....понякога изисква време, за да осъзнаеш, че единственото нещо в този живот, на което можеш да разчиташ, си ти.
Друго не можеш да купиш. Нито да спечелиш. не, с хиляди левове, не, с години постоянство и жертви, не - с нищо. That's the way it is...
Но, нима, да имаш себе си, е толкова недостатъчно?...
Или, проблемът е, че и това нямаш? Ако го нямаш, още не е късно, да го намериш...отново.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Все едно слушам брат си преди година и половина.Племенницата ми беше яко надъхана против него.Не му вдигаше телефона,не ходеше на срещите в определените дни.Даже прекъсна връзката с баба си и дядо си.Брат ми замина на работа в чужбина,за да не полудее от мъка.Преди месец се срещнаха,нещата се оправиха.Казала му:Благодаря ти тате,че ми прости.Сега редовно се чуват,брат ми пак е навънка,отношенията им са повече от добри.Та искам да ти кажа,споко,кръвта вода не става.Децата лесно се манипулират,но винаги идва момент в който проглеждат.Имай търпение,всичко ще си дойде на място.

на кирилица, по-лесно е за четене

Прав си, Господ си знае работата.
И в повечето случаи, работата му е да наказва
Ако погледнеш нещата от този ъгъл, мисля ще ти се проясни малко.
А за още по-добро прояснение просто си задай въпроса......За какво ли ме наказва?????????