Мъчи ме напоследък един предсразсъдък*, та ще помоля женската част да ми помогне да го изчистя. И така:
- Вие сте жена, която по някаква причина е решила, че няма да има нови деца (възраст, имате си деца или просто нежелание)
- Имате добра професия, която ви гарантира сравнително добър стандарт.
- Имате си интереси и задължения (уви!), които ви запълват свободното време.
- Имате си и любов, с който сте в хармонични отношения - в смисъл - нямате противоречия, секса е добър, той е верен, вие сте вярна, чувствате се добре.

Та - понеже със сигурност тук има дами, които отговарят на горното описание - въпроса ми е - мислите ли, че искате (не питам дали трябва, а дали искате) да създадете ново семейство. Не говоря за просто за встъпване в брак, но и това е интересен въпрос - със или без брак?
Ако - да - кога? Веднага? След като децата ви идат в университета? След като се оженят?
Мислите ли, че са възможни дълготрайни партньорски отношения без живот на семейни начала?
Е, за предразсъдъка ми сами се сетихте.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези " дълготрайни партньорски отношения без живот на семейни начала" са възможни,но аз лично/отговарям на описанието ти/ не съм им привърженик,ама хич.Ако имам като партнъор човек,който да обичам и да ми допада бих предпочела нещо по-сериозно като връзка.Ама да ти кажа от тези предрасъдици,дето ги описваш и дето ги имате вие мъжете ще да си остана с дълготрайните взаимоотношения.И то....в добрия случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо не си привърженик? Какво е "по-сериозно". Брак? Съвместно съжителство?
Какви са предимствата, които виждаш в по-сериозното?

[първо/red] на кой въпрос да се отговори?

Има ли значение?

зная, че не бих искала нито семейство, нито съжителство на този етап.
Може би някога в бъдещето /надявам се да е по-далечно/, когато премина /ако съм жива/ в друга възраст- а именно, когато някому би се наложила реална подкрепа, или помощ, а отношенията са се запазили на нужната приятелска висота.
Убедена съм, че отношения, при които липсва постоянно съжителство под каквато и да било форма са по-успешни и дълготрайни. Там липсва досада, рутина, навик, напрежение, императивни изисквания породени от различния стереотип на партньорите - все неща, с които е по-скоро рисковано да се бориш и да отстояваш правотата си.
Една емоционална близост и съпричастност биха улеснили подобно съжителство, мисля си, на базата на загрижеността за другия и липсата на собствени ангажименти по отношение на деца /вече поели по пътя си/ и работа - все някога идва краят и личностното изчерпване. А и мъдростта на годините не е за пренебрегване. Засега тези предпоставки не са налице поне при мен.
П.С. Редакцията се наложи поради това, че Дир-ът ме изхвърли без време...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от anbra на 20.06.07 00:32.

Ако отговарях на описанието /за съжаление за мен са верни само първите три точки/, щях да се раздвоявам между желанието този път да се получи и страха от нов провал. Ама си го признавам, защото сме във форума. Иначе вероятно щях да защитавам идеята за връзка без брак. Дори не и съжителство, вече и от това се плаша. Може свещи и шампанско преди и след "11-те" минути /ако са повече от 11, още по-добре/ и после всеки да си знае къщата.
Нали разбираш вече, защо не ми се получават последните две характеристики

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не отговарям по две от точките на горното описание, но според мен:
1) категорично съм против брака като семейна институция - за мен е ограничаване, следователно нарушаване, на основни човешки права и свободи; съжителство - може

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо не разбирам как дефинираш "да създадеш семейство," но може и без брак. Имаш предвид просто съжителство или създаване на деца с такава жена?

Зависи от индивида и каква им е нагласата! Имам познати, които не се замислят да се омъжат 2-3 пъти. Има и хора, които са решили, че не искат да споделят ежедневния бит с друг човек и им е по-удобно и лесно да са сами, особено ако дълго са живели сами. Възрастта и професията нямат голямо значение според мене.

Един пример: Жена, която уважавам като професионалист и е доста известна в средата си, се омъжи за втори път на 44 години и роди близначета. (Имаше вече сравнително самостоятелно дете, но още не в университет.)

Съжалявам, че не мога да ти дам отговор който обобщава.

по точка 3) и мен ме е страх като Ren