Всъщност, ако наистина ме видиш, няма да мислиш така, но се съмнявам, че аз искам да те видя.
За бившия ми...не ми е интересен той. А новото му семейство, хахахаааа, ще умра от смях, защото той мрази детето й и не го крие. А нея хич, ама хич не я харесва като майка. Така че, хайде моля, недей да казваш кой от кого се отървал. Той ме отърва от себе си. Ама ставаше въпрос за бащата, не за мъжа. Явно той е искал да се отърве от детето също.

В голяма грешка си, ама защо ли да ти се обяснявам.

Виждам, че почваш да стопляш - ами нали и аз това искам, да скъсам всички връзки с него. Но той не иска. А като не иска се налага да се включва.
Освен това и аз плащам, ти не четеш ли?

Да ти дам ли телефона му да му обясниш как точно да го направи, защото той милия явно от доброто си сърце не се сеща как повече да ми помогне да затъна. Сама обаче, нали. Детето ще го пратим при бабите, да не гледа, хахаааа. Забравяш обаче, че на детето му трябва найка. Явно ти не разбираш концепцията ...какво ли ти отварям очите.
и аз искам да ме остави на мира, ама вие мъжете сте много особени. ХЕМ НИ НАПУСКАТЕ, хем искате да ни държите на къса каишка.

Искам да се появя тук в целия си скандален блясък, за да застана на страната на Тойота и маркизата.

Защо.

Освен техните аргументи, които намирам за блестящи...какво бих добавила и аз.


Не мога да нарека баща, който смята, че с плащането на минимална сума се изчерпват всичките му родителски задължения, а разликата я поема другия родител.



Какво обаче включват родителските задължения, явно на повечето български мъже им е непонятно.

Май на повечето им трябва консултация с професионален психолог, педиатър, педагог, няколко баби подръка, които да са непременно по-компетентни от бащата, както и майката, тръпнеща наоколо, и не е ясно дали посеркото ще е адекватен, дори с чужда помощ.


Аз от поне 10 години се опитвам безуспешно да разбера защо бг мъжете са толкова сакати като бащи.

Една от основнте причини е, че посеркото намира децата за излишно бреме, което някакси трябва да се тръсне на майката, и ако може, той да си гледа газа, неясно по какви причини газа и патката му са по-важни, все още не мога да я разбера тая работа, някой ще ме светне ли.


Всичко в посока "моя гъз е най-важен" е приоритет. Детето/децата - на буклука. Някой ще ми обясни ли защо един бг мъж не може сам да отгледа 1 или 2, или повече деца, той не може дори ако живее барабар с майката и децата, камо ли достанционно, но тая математика не е по силите на всеки бг мъж, защо ли?


Искам изрично да обясня, че моя съпруг обожава деца, и ...абе...ние сме някакво велико изключение, и в брака, и в развода си явно.

Освен че се оженихме/омъжихме по любов от пръв поглед...е, да не преповтарям и да не отегчавам.

Не че нямахме проблеми. Хехе, и то какви!

Само че можехме взаимно да си оскубем косите, после да направим безумен секс, после юнашки да работим, и после юнашки да си похарчим всичките пари единодушно за детето, без да се налага да спорим дали трябва.

Щом е за детето, всичко може. Така е при нас. Свиваме се, грачим се, пердашим се, някъде се разправяме, каквото правим, правим, но си обичаме детето и всичко се прави за него.


В началото не беше така....признавам. И аз минах през тия перипетии (доста успях да забравя, за което искрено се радвам!)


Какво исках да кажа...ще допиша след малко...да си събера мислите, че бачках цел ден досега, и след малко пак трябва да свърша нещо...

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Ужасно ти съчувствам!

Толкова...както само друга самотна майка би могла!

Виждайки от моята страна и от страната на детето (ние делим всичко, аз и детето ми...)...абсолютно ми е непонятно как е възможно и какъв дебил трябва да си, за да си тъпчеш така семето.

Това все пак е негово дете! Не го разбираааамммм!

Така, както го описваш, той е по-вкопчен в идеята да ти трови живота, отколкото в идеята да е родител.


Вече не помня как направих така, че накарах нашия татко да дойде и да си целуне отрочето. Освен че идеално се грижех за едно сладко хлапе (нашето е най-сладко!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ком, а както правиш сравнения с америка и българия, идва ли ти наум да изчислиш как се плаща тук заем за жилище? Или наем?

В България излиза, че майката поделя всичко така:

заем за доскоро общото семейно жилище: 50:50

изцяло реалната издръжка на детето (не вярвам някой да си мисли, че едно дете струва по 50 лв/месец, това е просто смехотворно, а разликата кой я плаща?)

собствените си разходи (визирам майката). Добавени към тези на детето, общите сметки, изплащането на каквито и да е кредити, сумата достига космически размери

и ако е толкова страхотна в кариерата си, някъде към 5-10 година след развода може и да е успяла да постигне достатъчно висок доход, за да поддържа някоя скапана кола (макар в бг условия за кола да се смята всичко, което се търкаля на 4 колелета, то все пак иска пари, някаква сума, за да се купи и изплати, и поддръжка, което само това перо вече си прави една минимална работа заплата минимум всеки месец)

Дали да добавям още?

Е като теглите чертата, как излиза сметката?



Бившият съпруг плаща половината от жилище, което все пак си остава негова собственост, плюс 50 лв/м издръжка (символика спрямо реалните разходи на детето му) и какво още, че не виждам дали има друго?

И нищо повече, няма време, внимание, подаръци, черпене, водене на екскурзии, глезотии, обща надувна лодка, въдици, делтапланери, колекции от мидички от екзотични морета, скъпо образование....неееее!

Разведеният татко се кефи да тормози бившата, и не се сеща, че така затрива шансовете на собственото си семе да стане човек.

И липсата на баща далеч не се изчерпва само с липсата на материалното му внимание, а и с присъствието му. С отношението и примера му, с начина, по който детето се учи и възприема света. С ласките и грижата му, с помощта за трудни уроци...да изброявам ли? Един баща липсва с всичко!




Видях някъде една статия....момент да я намеря....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като обобщение:


някой ще ми отговори ли на въпроса защо толкова много бащи превръщат развода в отмъщение срещу бившата, без даже да им хрумва, че цялото отмъщение всъщност се стоварва най-напред върху най-безпомощното човече, собственото му дете?

Майката някак ще оцелее, макар как да е, ами онова сладко детенце, то на какво да разчита - на омразата на двамата си родители, заети да воюват за жилище и бойлер?


Нищо не съм търсила след развода. Даже издръжката с години не я търсих. Детето ми се разболя, и почна да линее и викаше баща си. Повиках го, разревана на телефона. А той беше човек, и в един поглед видя за какво става дума. Имам невероятен бивш съпруг, той никога повече не се отдели от детето. Понякога даже ревнувам силната им връзка. Често застават даже срещу мен. Имам страхотен син, страхотен татко.


Е как да воювам с такъв родител? Как да воювам със съвестен баща, който тича и преди мен за детето ни?

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.

Няма смисъл да спорим - това е въпрос на договорка между двамата. Особено пък в конкретния случай - нещата съвсем са оплетени. Просто ми стана интересно защо не се брои като помощ изплащането на кредита (или част от него). Гледам, че и ти не го броиш.

Извинявам се за обаждането, но аз също мисля, че изплащането на ипотеката не е помощ. Жилището е на двамата. Той плаща наполовина за неговата си половина, тя плаща наполовина за нейната си половина. Все едно има на две места две жилища и всеки изплаща неговото, никой не плаща вместо другия. Накрая всеки притежава точно това, която сам си е платил, а именно - половинка жилище. Аз така разбрах.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите