а ти как щеше да се чувстваш, ако знаеш, че имаш толкова голям хоризонт пред теб и детето, а ви режат крилцата, защото на някой си му скимнало да създаде дете..ей тъй да си има за свиждане.

Да, разбира се, за всичко съм помислила, знам къде отивам. Зная езика, ще мога да работя, всичко, което споменаваш е уредено и е помислено за това. Новият ми мъж, естествено, ще поеме грижите също. А бившият, ако сметне, че е безотговорно и пр., да предложи нещо насреща.
Питала съм го, говорили сме - категоричене в отказа си, но не предлага нищо. Абсолютно му предложих, дори юридически ще му го оформя, ще всяка възможна ваканция ще са зедно. Както казах не искам да му спирам контакта, но не мисля, че е справедливо да се мъчим двете тук при една сигурна и чудесна опция.
И защо гледате на "чужбина" като на лек вариант, който жените търсят. Моят конкретен случай е просто, че заради работата си срещнах чудесен мъж и го обикнах адски много. Имал е възможност да ми докаже отговорността и отношението си, и към мен, и към детето ми. Случи се, че не е българин, но със същата сила можеше и да бъде такъв. Работата ми беше по съвместен проект и бяхме в един екип. На всичкото отгоре беше в България. Не ми беше минавало през ум да отивам в чужбина, но при тази ситуация не виждам нищо лошо. Такива неща се случват. Хайде да не търсим подтекст в тази "чужбина", нали света вече би трябвало да е като един град, а Европа - едно малко село.

Дете се създава от двама!
Не ми казвай, че детото си го е създал сам без твое участие!

Ближи си сладоледа....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

в чужбина - аз самия живея там. Просто казах това, което виждам. В интерес на истината познавам само 1 българин, който е дошъл тук след сключен брак и много повече жени. Просто обяснявам предния си постинг - не правя никакви аналогии с теб.
Както казах - трябва да се разберете. Като последен вариант - опитай пазарлък с пари.
Все пак - ако не си ходила на място - иди, намери си работа и тогава вземай детето - това е моя съвет.

В отговор на:

---

Не мога да повярвам, че съдът може да ме направи негов затворник и да обрече живота ми, а на него му се разминава само с една издръжка.

Нима наистина го мислиш това?!!
И се чувстваш като затворник спрямо своето дете?!!!

---

Роксана го е казала цинично и точно толкова вярно - защото цинизмът е никому неудобната истина - "посерковци с големи претенции, които освен да си наврат израстъка където е трябвало за няколко секунди, иначе изобщо не са бащи"
Ако и ти си от тия (както е видно от писанията ти) стой си в хралупката и хич не давай акъл и морал на другите!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Радвам се, ком, че йдаваш разумен съвет.

И аз коментирах скоро такава ситуация, за себе си, но и аз мисля като теб. Безумен риск е да повлечеш едно дете за чужбина, без да си наясно на каква градина или училище ще го запишеш, с какви доходи ще го издържаш, как ще се погрижиш за документите му и за правата му, в какъв дом ще го заведеш (ясно е, че няма да отидеш в собствена къща, това само много богати хора го могат, да заминат за чужбина и там веднага да си купят собствен дом).


Има огромно значение между какви хора ще попадне това дете, с какво ще го храниш (важно е в каква страна ще попаднеш и дали детето ще се адаптира добре, дали ще е здраво...) какви медицински услуги ще ползваш....толкова много детайли има, и е ясно, че тези неща не могат да се разберат веднага от дистанция.

Как да не приветствам едно разумно мнение? Очевидно е, че по-добрият вариант е майката да уреди собствения си статут и положението си там, и тогава да изтегли и детето, след като вече лично е уредила всеки детайл относно детето и се е погрижила да не допусне рискова ситуация за детето си.


Ако майката бърза по някаква причина, примерно бяга от ревнивец или насилник, е ясно, че може да няма време и пари за толкова подробности, но в една спокойна ситуация майката е длъжна да помисли за тези неща.

Хубаво ти каза Безсънна, че можеш да обжалваш отказа му в съда - и аз ти го казах.
Мен ми е по - интересно, какво ще стане, ако, в последващото дело, успееш да му докажеш лъжесвидетелството и фалшивите документи, които е представил, за да ощети детето си от издръжка?
да стане зарезил тоя "грижовен и любящ баща", дето "не може да се раздели с детенцето" - да се види как е мамил съда, за да ощети същото това дете - да не обеднее с 20 лв.!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, много говори. И всичкото - не е по темата!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

преувеличаваш в случая.
Никой не живее в пълна социална изолация все пак. Една работеща майка, макар и омъжена няма кой знае колко повече свободно време и върши всички тези неща, които си описала, въпреки, че има съпруг. Не само майките, разбира се.
Освен това има и друго - в английската литература се нарича parent alienation syndrome. Това е, когато единия родител съзнателно отчуждава детето от другия. Често разпространено явление. Най-интересното е, че точно инициаторите на това най-много се оплакват от бившите си съпрузи/съпруги, просто защото тези оплаквания поддържат тезата им.