Вчера минах през темата, днес не ми се чете, може да повторя някого. Не разбирам защо го удряш на родителски права. Казвали са ми, че при отказ за подпис в знак на съгласие дете да напусне страната, въпросът може да се отнесе към съд, съдът да се увери какви условия се предлагат на детето навън и съответно да постанови може ли това дете да замине или не. Въпреки мнението на другия родител, но и без отнемане на каквито и да е права.

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Маркизо не те познавам, нито знам вашите отношения с Jamie, но аз в случая злоба не виждам, а само " чиста монета". Моята хеле разбра, че без мой подпис детето е в БГ и толкоз - който много я обича да идва да живее тук, ако не тя да ходи и дететео при мене. Тя винаги ще може да го вижда колкото и когато си иска /почти/, но в БГ. Какъв е проблема бе мами? "Палите" самолета и идвате! Като сте паралийки на хотел, като не сте у къщи /стаи бол/ . Ама всяка седмица летете и си виждайте децата! Ние / които желаем как намираме начини/?
Не става мили дами хем оназ работа на топло, хем дупето в рая -става ама мноооого трудно! Вижте мили дами има и други мъже- мъж който е набил жена си/лекичко/ абе се нещо е било, мъж който е ПРЕБИЛ жена си /абе за бой е ама ша си траеме/, ма мъж дето ПРЕБИВА жена си, ами заслужава як мариз,НО мъж дето посяга и на децата си...да го стрелям е спестени мъки! Съжелявам някои от вас, че са били с такива индивиди, но аз въпреки моята болка не ви слагам под общ знаменател - ами недейте и вие! Някога замислялили сте се, че един боклук няма да пише в този форим? Може би по-правилното му название ще е "клуб на наранените сърца"! Мили дами - наричайки мъжете с разни имена не забравяйте, че ви четат мъже, които са нараненеи от еквивалента на вашите мъже, НО от женски пол! Помислете за това и ако мъжете помислят може да настане ХАРМОНИЯ в този клуб! Тук всички сме наранени и търсим утеха, а другите си гледат живота!

О Маркизо в голяма грешка си! Има си закон! И той не е щото видиш ли се чустваш права, а защото ако двама се чустват прави да урегулира отношенията им! Защото преди 2-3 века нямаше да се разправям с теб, а да ти бия секирата - сега се разправям! Как така детет НИ изведнъж става дето МИ ако е за даване, ама ако е да си го взема е детето МИ/на майката/? бе яяя! Кото почукало маркизо = това и отворило - па знаеш ли може и да е Граф;)

А и това, че ти си сам самичка не значи, че всички са! Интерпол е даденсот за всички мила ми Маркизо! Аз си се грижа за детето НИ /подчертавам НИ поне колкото мама му/. Няма да ти казвам за мен. Дете изведено от територията на Република България без подписа на единия родител е отвличане - пука ми че си го раждала - аз пък съм го правил! За 24 часа си подадена в Интерпол и честит ти затвор за отвличане Маркизо - пробвай се и се надявай! И мани тея софийски глупости/за ченгета/! Майка ми е икономист, а баща ми моряк, но явно аз за разлика от теб мога да чета и мисля! Достатъчно умен съм мила ми маркизо да намеря всеки легален! Така че не знам какво ти се е случвало, но каквото и да е било ако не си го заслужавала съжелявам /мнооого жени заслужават много повече да им е гадно от колкото им е/. Предполагам не си от тях. Може би бях малко злобен - в знак на добрите ми намерения и добрия приятелски /надявам се/ тон и ако не си близо до море те каня в твоя собствена стая /обзаведена с каквото си искаш/ във Варна - и през ден ще ти правя барбекю и ще споря с теб:)

Маркизо забравих да питам! А ти знаеш ли какво е 9 месечно кърмаче да не го пуснеш на другия край на света и да даваш по 400-500 лв/и то само в за 8 часа през работната седмица/. на бавачки и то да проходи при тебе и на първия му рожден ден майка му да я няма и въпреки че тя ти "сере на физиономията" да се опитваш всеки ден да и го показваш на уеб камерата?! Че и на рождения ден с чсове да следа и да и пращаш снимки и после да видиш в сайт, ч е мн милата му майка е сложила на детето дето ти е одрало кожата името не негър за баща, а то бяло и русо?! А? Я не ми говори моля те, че ако те подхвана ще разбереш какви жени има! Много говорих! Маркизо!

Не мога да повярвам, че съдът може да ме направи негов затворник и да обрече живота ми, а на него му се разминава само с една издръжка.

Нима наистина го мислиш това?!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря на всички, и на мъжете, които ме нападат...разбирам ги..., но аз си знам живота.
нарекох така темата, но целта ми е не да му отнема правата - не искам да лишавам детето си от бащата, който аз й избрах, но искам просто да продължа напред, това е.
Съгласна съм, че сме българи, и аз обожавам България, но вече 3 години се трепя като идиот и не получавам никаква помощ от бащата...плаща издръжка, когато се присеи, когато му е удобно. Молила съм го да ми помогне в ситуации, той отказва. И не става дума само за кеш - например да й купи нещо! За една година купи едни маратонки и една блузка. Това е до неговото отношение и наистина вече не се замислям за това, но като не помага, просто да подпише.
Искам подписа му, правата да си ги задържи.
Или като не подписва, да стане активен баща - а не само за две свиждания месечно. хайде кажете ми като сте големи мъже, две свиждания месечно за кеф, без никакъв друг ангажимент кара ли ви да се чувствате бащи и много ли ви в харно да гледате как майката, която отглежда общото дете вече става на див петел, а вие да не помогнете.
Ето за това ставаше въпрос - един мъж като не може да бъде баща, да не пречи на майката поне. не е сложно, а?

мъжа ти предложи детето да остане при него. Да приемем, че няма да ти иска издръжка и ще можеш да прекарваш с детето всичкото време, през което ще си в България. Ти съгласна ли си?

Хипотетично дори не ми стои добре, защото не съм искала дете, за да го оставям. Освен това, предвид конкретната ми ситуация, съм убедена, че и детето ще е по-спокойно с мен, защото вече така свикнахме - аз и тя. Баща й ни напусна заради друга жена и нейното дете, да са живи и здрави, но знам как детето ми се връща от гости там. Да, тя обича баща си, той нея също, но какво да направя. В крайна сметка ТЕ СА ДВАМА И СИ ПОМАГАТ, а когато потърся помощ ми се отказва. Нали и аз трябва да продължа напред, с детето, разбира се. Много ясно, че ако детето ми е приоритет, къде ще ида, ще стоя тук и ще я гледам като грешен дявол, ще се мъчим двете, както през последните три години и ще избутаме един живот - колко му е!
Но затова ли всъщност става въпрос? Ако мога да предложа на детето, и на себе си, разбира се, просто нормален семеен живот, спокойствие и по-добър стандарт и възможности, защо трябва да воювам за това.
Баща й направи избор, приела съм го, колкото и да ми беше трудно и дори достатъчно се съобразявам и съм толерантна. Аз наистина не искам нищо от него и не му създавам проблеми. Толкова ли е сложно той просто да застане зад решението си като мъж и да си гледа новото семейство, но да ми позволи и на мен да бъда по-щастлива. Съответно на детето. За всички е ясно, че едно дете има нужда от семейство. Никой няма да замени бащата, но ако така или иначе той е само фигура за свиждане - за мен просто го няма, за детето също. Как може да разчитаме на него като живее на триста километра от нас.
Зимата се наложи два месеца да стоя с детето вкъщи, защото пострада адски много илечението беше дълго. Е сетете се какво стана - таткото остана един ден, даде малко дребни за медикаменти, качиха се на колата и си заминаха, а аз трябваше да се чудя на другия ден как да мъкна детето с мен по всички институции за болничен, лечения, документи и пр. Болестта беше такава, че детето не можеше да ходи - семейната кола той я взе, аз трябваше с таксита да се спасявам. Може ли да се сетите кой ги плащаше? Хайде де. И това всеки ден. Два месеца. Спрях работа, естествено. Той я взе последната седмица, когато вече всичко беше минало, а и беше отпускар.
Не нападам мъжете, моля ви, знам че има супер бащи, познавам лично такива. Ами на приказки и нашия беше супер, ама мен приказките не ме топлят. Нужна ми е подкрепа, помощ и не знам защо трябва да се притеснявам да я потърся първо от него. Потърсих - отказа. Не съм съгласна да оставя детето, защото избора да го напусне беше негов, аз такъв избор не съм правила. Не се изкарвам светица, но това са фактите.
Даже и за летния един месец той ми каза, че няма да може да е с детето през цялото време, защото отпуската му била две седмици сега, две седмици после. Или ще са заедно, когато е в отпуск, после не се ангажира да работи и да гледа дете, или ако все пак реша да не я взема до края на месеца, ще я остави при баба й. Идеята не беше ли да прекарва времето с баща си всъщност. То ако е да стои все при баба си, питам се - чие е детето.
Що трябва да е по сложния и просташки начин.

отплесна се в отклонения - впрочем ти питала ли си бащата за подпис на пълномощното или не си?
Значи - ако изобщо си го питала - той не спира теб, ами спира детето. При това положение е редно да предложи той да го гледа. Ако не иска или не може - разберете се как ще стават свижданията, защото - очевидно - това ще е пречка.
Накрая - ти имаш ли представа какво точно ще правиш в чужбина, знаеш ли езика на страната, в която отиваш, имаш ли право да работиш там, направила ли си проучване на пазара за твоята професия, знаеш ли как ще се справяш с детето - знаеш ли колко струва детската градина, можеш ли да я плащаш, устройва ли те работното време? Мога да ти изреждам въпроси до утре, защото съм минавал от там.
Понеже съм виждал много жени, които идват така - като теб в чужбина - и после стоят по 2 години в къщи - ти можеш ли да живееш така? Новия ти мъж ще се съгласи ли така да те издържа? Отиването в чужбина с дете, без да имаш осигурен доход е доста безотговорна постъпка ако питаш мен. Аз ако бях баща на детето ти - дори само за това щях да се опъвам.