|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
|
Тема
|
 За външния вид!
|
|
| Автор |
parvaty (нежна) |
| Публикувано | 11.06.07 12:48 |
|
|
Ето ме отново - с нова тема за разнищване. Отворена съм за всякакви критики :))) Все се питам напоследък - вие, когато преживяхте разрив със бившия любим, бяхте ли склонни да се вглеждате в себе си, да си намирате кусури, и да решавате автоматично, че те са причината за вашия невървеж в интимните дела, или просто решихте, че нямате вина за случващото се, и продължихте Живота си спокойно? Защото, макар да не съм сигурна доколко миналото ми е някаква провокация относно подобни размисли, мисля си, как човек престава да се тормози, започва да се уважава и да харесва себе си. В крайна сметка, ако човек не се харесва сам, дали пък другите биха го харесали? И, маа му, (прощавай, Моан), важно ли е как изглеждаш за това да бъдеш щастлив? Трябва ли да бъдеш безкрайно критичен, и да упрекваш ВЪНШНИЯ си вид? И от друга страна - можеш ли да спреш да ОБИЧАШ СЪС ОЧИ, и да обърнеш внимание на същественото? Аз имам изградена стройна теория относно това което е отвън и това, което е отвътре, и съм на мнение, че то е тъждествено, но, ако се окаже, че греша? И това, дето се вкопавам в себе си и не допускам близост - нормално ли е? Сигурно милион пъти съм чела тук, и на други места, че ВСЕКИ интелигентен човек минава през моето състояние, но аз видно съм най-тъпия интелигентен човек, защото не мога да го ПРЕмина... Седя си и се самоизтезавам... И питам - важен ли е този пусти външен вид, как приемате и изпращате вие?
| |
|
|
|
"Здрав дух в здраво тяло" не е глупост. Като видя някой пъхтящ, потен шкембелия, дето не може пешеходната пътека да пресече без да се задъха, ми иде да се издрайфам. Как ще правиш секс с такъв човек, как ще разговаряш с него и ще гледаш как струйките пот се стичат нон-стоп по лицето му? Естествено, не можем да бъдем манекени, но грижата за тялото е задължителна.
| |
|
|
|
условие е партньора ти да е слаб???
| |
|
|
|
Може да не е слаб, но да не е дебел извън известни граници. Грижата за тялото включва и редовно къпане и спорт. Също не би било зле и да се облича прилично или поне задължително да е с чисти дрехи. И друг път съм казвала- ризи, тениски, всякакво бельо се перат всеки ден или в краен компромисен вариант- на два дни. Останалото е занемаряване и аз не го понасям.
| |
|
|
|
Ти си ЗА чист, спретнат и спортен тип! Визията няма значение!
| |
|
|
|
Чакай малко. Какво според теб е "визия"? За мен чистите дрехи и стегнатия външен вид СА визия. Иначе, ако питаш дали ще го изгоня, ако носът му е с 1 см. по-дълъг от стандартния- няма само заради това да го направя, ако веднъж съм го приела с този нос.
| |
|
|
|
Оф и Уф и Ох и изобщо
Външния вид ... кошмара на моята суета. Преди време се бях замислила, как всъщност от 6-7 клас насетне все нещо съм си намирала кусури, как никога не се имах достатъчно слабичка за къси полички, за тесни роклички. Минала съм през не един период на отчаяние, че кой би ме харесал като съм ... такава и онакава. В последните години минах през най-различни нива на теглото, от откровено затлъстяла, до плашещо анорексична. Интересното е, че това сякаш не влия особено на това дали ще ме харесват или не. Преди няколко години по време на първата ми следбрачна авантюра, тресяща се от такива притеснения, се размислих какво би станало ако бях с 5кг по-слаба, с 5 см по-висока, с 5 см повече в горната обиколка, малко по-засукана, малко по- ... нам си ква си. И тогава се отговорих, че това нямаше да промени човека вътре в мен. Следователно, ако бяха налице тези по-по-най и заради тях ме харесваха повече, дали това е нещото, което исках. Май не. Няма лошо в обиколки, височини, цици, задници и т.н. Но някак не ми се иска да съм само цици и задник за някой. Иска ми се да съм важна, заради това което съм аз самата, вътре в мен. Не, нямам нищо против да харесват и тялото ми, прекрасно е, човека до теб е луд и по физиката ти. Но само с физика не върви.
От друга страна, нямам еднозначен отговор доколко физиката е решаваща. Имала съм и двете случки - непривлекателна физика в различни хора веднъж нямаше значение от един момент нататък, веднъж не можах да се преодолея. Но ... подозирам, че втория случай беше обречен от самото начало. Но ето, в първия нещо отвъд физиката ме е привлякло. Какво ли? Не знам.
Не съм сигурна какво точно те мъчи в момента, говоря си от моята гледна точка в момента. Почвам да се замислям за моята визия, блъскам си главата зако все не успявам да я докарам по-така, по-лъксава. Ама това е, явно нещо ми липсва. И все пак, странно, но явно още имам фенове. Значи къв е извода? Не знам.
След разрива питаш. След разрива всичко беше причина. Всяко нещо си намирах като кусур, който беше довел до там. От секса, до манджите. Но ... с какво помага това? С нищо в крайна сметка. Дали съм си извадила някакви поуки - едва ли. Понякога си мисля, ако пак се озова в "семейна" връзка, дали нещо ще се е променило в мен, дали ще избегна стари грешки. И нямам отговор. Дори си мисля, че дотолкова ми е чуждо вече подобно положение, че честно, не знам как трябва да се държи човек в съжителство с друг. Както писах в една друга тема, сега се чувствам повече в небрано лозе отколкото когато бях на 20. Но пък почнах може би мъничко повече да вярвам в себе си. Щом мога и се справям задоволително с ежедневието, явно има нещо в мен, което си струва. Пък знае ли човек, може да съм неоткрит бисер
Ох, пак се разписах, ама ме бодна на тънка струна.
Поздрави от мен и помисли за събота. Трябва да разкършим тия прекрасни физики малко
| |
|
Тема
|
 Re: За външния вид!
[re: parvaty]
|
|
| Автор |
Kлep (женствена) |
| Публикувано | 11.06.07 13:22 |
|
|
Ох, важен е, колкото и да не ми се иска да не е така. Не става въпрос за красота в класическия смисъл на думата. Но как да се влюбя в някого, без да ме е привлекъл физически?!
Не е честно, но истината е, че хубавите хора са с много по-големи шансове в живота. Не само в любовта, но и във всичко. Хората са по-добри с красивите. Даже бебетата ги предпочитат и им се радват повече, отколкото на грозните. Не знам защо е така . Вродено е в човека, предполагам.
Когато Господ затваря врати, отваря порти!
| |
|
|
|
имам една приятелка, която казва същото "Щом не можеш да видиш в себе си това, което си постигнала, и то да е достатъчно, за да се харесваш и цениш, аз не знам как да ти помогна!". Именно в това е проблема - самооценката. Права си... Явно всички се измъчваме по някакъв начин, търсейки себе си
| |
|
Тема
|
 Здравей Клер! Нали?
[re: Kлep]
|
|
| Автор |
parvaty (нежна) |
| Публикувано | 11.06.07 13:39 |
|
|
Аз съм на същото мнение - красивите хора имат по-добър старт в Живота. Друг е въпроса кой за какво ползва външния си вид, но както и ти си констатирала, хората са по-благосклонни към "хубавците"! Въпроса е, трябва ли на ВСЯКА цена да се опитваш да достигаш съвършенство? Диети и т.н. И, ЗАЩО? В крайна сметка, всички сме хора, и всички сме съставени от еднаква материя. Но, явно, както си писала, така сме устроени... Понякога ми става тъжно за мене си, че не мога да се отпусна и просто да се наслаждавам на битието, такова - каквото е, и на себе си, в това число, а все мисля... мисля... Сещам се за патката, дето мислила Една моя приятелка беше казала "Обичам с очи"! Дълги години не я разбирах... ДОкато не разбрах! Е, тя се ожени за мъж, който не е така привлекателен както останалите й приятели, но пък е страхотен човек и много се грижи за нея... НЕ съм сигурна, обаче, доколко го обича. И там е също въпроса - доколко човек може да направи компромис - първо ЗА себе си, и после за всичко останало. Приемането е важна част от живота.... Така си мисля днес ...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | (покажи всички)
| 
|
|
