Здравейте !
Позволявам си пак да пиша мислите, които ме вълнуват напоследък. А те и съвпаднаха с друга тема. И тъй като тук сте хора с опит и знам, че ще ми дадете аргументирани мнения - очаквам да ги чуя :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най-добре е, разбира се, да има и страст, и приятелство, и партньорство :) Това е идеалният брак.

Така както си задала въпроса, едва ли има разумен отговор. От думите ти излиза, че трябва да жертваш или любов или партньорство. Има хора, които се женят по сметка. Не знам дали говориш за тях.

Не , не говоря за тях. Питам се дали страстта не пречи в ежедневието ? Дали ако човек реши да се жени, не е по-добре да избере приятеля пред любовника ? Възможно ли е и двете ? Вас питам ?

А кога бракът е сполучлив?

Според мен, най-добре е да се омъжиш по любов.
Това ти гарантира трепетите на "пеперудката" в стомаха.
От друга страна, според моя скромен 20 г. опит, това не е гаранция, че ще остарееш с този човек.
Но, поне ще изкараш годините, които ще изживеете, влюбена.

Когато живеят спокойно, без караници и нерви, имат обща цел и я постигат с общи услилия

Тези години можеш да изживееш влюбено и с трепет в сромаха и без да се стига до брак.
?

Да, в днешно време бракът не е задължителен. Можеш да живееш и без подпис, както живее и има дете един мой колега.
Ставаше дума за друго, може би съм старомоден, но, когато обичаш, всички трудности се понасят много по-леко.
Подобна тема има в клуб "Говорим си за секс"-"Какъв мъж да си избера."
Темата, макар и малко разводнена, е интересна.

Прочети заглавната тема и обобщаващото мнние на Айша, останалото не е интересно.

Ето това разделение между приятеля и любовника не го разбирам!
Ако моят любовник не може да бъде и мой приятел, няма да сме заедно задълго и не ме интересува какви акробатики владее.

Имам мъже приятели, между другото, но само защото сме приятели, едва ли бих се омъжила за някого. Има и мъже, които си мисля, че са страшно секси, но пак--само за това не бих се омъжила за тях. Ами някакъв баланс трябва; иначе, стигаме до тоя клуб :) Освен това, споделянето на ценностни системи е много важно. Ако там има разминаване, рано или късно има проблеми в брака.


А тая умопомрачаваща страст за която пишеш е възможна по принцип само в първите няколко месеца на връзката. След това хормоните ти, адреналите и т.н. си се нормализират. Но пак някакво физическо привличане остава, трябва да има. Иначе, освен ако не сме болни, мозъкът ни подсъзнателно търси физически партньор.