Обичам и родителите си, но не искам да живея с тях. И когато заспивам не е с мисълта за тях :))))

Обичта ти към родителите, едва ли може да се сравни с усещането за любов, поне не в този смисъл , в който се пита в темата.

Темата може да се разглежда и като разликата между любов и обич.

Както сама каза в предишен пост, всяко нещо може да се разглежда по хиляди начини. И именно това показва до каква степен се е развил мозъка. Твоя си е съвсем наред, само дето се самозаблуждаваш. Като може да се гледа от тази страна, защо не даде пример родителите си, а даде старо гадже ?

Защото родителите си не ги избираш, а гаджето е твой и то съзнателен избор.
Както е и пак въпрос на личен избор после какво правиш - дали ще се задоволяваш с мечти за миналото, или ще заживееш настоящ живот

Разбирам.

Мисля си, че твоята история потвърждава мнението на повечето клубари, че само с приятелство брак не става. Няма ли любов и страст - няма бъдеще тая работа. Ето че доброто приятелство, макар и запазено до ден днешен, не ви е било достатъчно, за да останете заедно.

Когато Господ затваря врати, отваря порти!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А колко време продължава брака основан на любов и страст? След като премине първоначалната еуфория и хормоналната буря?

Човек цял живот върви сам по своя си път и си търси другар в това пътуване! Пътят му се пресича с други пътища, с някои вървят известно време заедно, после се разделят, пресича се с други.....
Любов не означава отношения между двама души, което ги води до физическо привличане и желанието да бъдат постоянно заедно. Любовта е много по-обширно чувство, тя включва уважение, копромиси, изобщо цял куп други позитивни чувства, които човек може да изпитва към другите хора, и към всичко което го зобикаля.

Да бе, пак не зацепваш :) Става дума за съвсем друго усещане в темата. За усещане, което те свива под лъжичката, за усещане , което те кара да летиш, за влюбване, израстнало в любов.Не за общата любов, която най-често зависи и се развива само и единствено от любовта към самите нас.

Съжалявам, ако съм разводнила темата.
Исках да кажа, че в една връзка е важно как се чувсташ и какво си позволяваш да изживееш. И че няма значение колко време е продължила - дали 6 месеца или 60 години.
А от "общата любов, която най-често зависи и се развива само и единствено от любовта към самите нас" зависи търпимостта ти в тази връзка и колко компромиса ще направиш.
Съжалявам ако пак не съм зацепила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите