|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
Тема
|
Накратко
|
|
Автор | Пpизнaниe (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.05.07 12:11 |
|
Преди време се чудех с какво мога да бъда полезна.
Днес реших да Ви споделя нещо, което смятам е по тематиката на клуба.
Разказа ми е обръщение към всички разведени родители....
Минало :
Родителите ми се разделиха, когато бях на 10.
Не се разведоха официално. Майка ми нямаше финансови и материални претенции към баща ми и не и се ходеше по съдилища. Беше прекалено горда и нито веднъж не потърси от него помощ. Не, че той много е настоявал де. Остави ни тримата да се оправяме както намерим за добре.
Ролята на мой „баща” бе разделена между майка и по-големият ми брат. Двамата се справиха чудесно. Дори мисля, че на моменти се престараха. Лишаваха себе си, за да мога аз да съм щастлива. Всички радости и болки си ги преживяхме тримата. Абитурентски балове, казарми, болници, катастрофи, любови и други подобни.
През годините майка ни ни караше буквално насила да търсим баща си „за поддържане на връзка”, но при всеки контакт ние се разочаровахме допълнително от отношението и характера му. Не ми се влиза в подробности - целта не е да го очерням него.Отдавна спрях да се ядосвам, че съм дъщеря на човек с характер и поведение, което не одобрявам.
Гледайки семейството на брат ми и това какъв баща е той се успокоявам, че може би горчивият ни опит е направил от нас по-добри хора.
Настояще :
Баща ми се разболя. Влезна в болница. Обади се на мен. Нищо не искал, само да ми кажел да не разбера от други хора. Не търсел помощ – ама ако съм искала да ходя да го видя ? Да съм кажела и на брат ми ?
Да добре. Съвсем хладнокръвно ще отида. Бих отишла при всеки един човек. Някой от Вас ако ми се обади, че е в болница и при него ще отида.
Ще бързам и ще се притеснявам повече за някого, когото дори не познавам.
Взех решение да не казвам на майка. Тя е прекалено грижовна и въпреки всичко ще се притесни доста.
Защо Ви го разказах всичко това ?
Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.
Липсата на контакт. Липсата на отношение и присъствие. Липсата при споделяне на радости и болки.
Всичко това води до студ. Страшен студ.
| |
|
Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.
Само не ми е ясно защо реши, че пишещите тук не са мислили за последствията от развода, та реши и да ги поучаваш?!
Това да бе го казала на родителите си!!!
Всеки развод си е уникален сам по себе си и никой не е тръгнал да се ражвежда заради нищото!
За всичко си има причини, дори и слънцето не изгрява без причина!
Гледайки семейството на брат ми и това какъв баща е той се успокоявам, че може би горчивият ни опит е направил от нас по-добри хора.
Ами ето, че на теб и брат ти се е отразило добре раздялата на родителите ти!
По твоите думи сте станали по-добри хора!
Ближи си сладоледа....
| |
Тема
|
Дяволче
[re: djavolche]
|
|
Автор | Пpизнaниe (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.05.07 12:35 |
|
Мале...ще ме изядеш с парцалите
Никой не поучавам....споделям
В повечето случаи хората като се развеждат не знаят какво ще последва.
Каквото трябва съм казала на родителите си отдавна....
| |
|
Много добре направи, мило дете, че сподели болката си с нас. Може би приличам на твоята майка като поощрявам децата си да търсят контакт с баща си, защото вярвам в силата на генетичната връзка. Сигурно вече си разбрала, че много от мъжете са 'по-слабия' пол по отношение на носене на отговорност и справяне с проблеми. Моят съвет е да преглътнеш обидата и да отидеш да видиш баща си в болницата, но в никакъв случай не му позволявай да те изнудва емоционално. Пази си силите, мило дете, и знай, че важната за живота си ти. Желая ти много, много любов!
Нищо не е вечно!
| |
Тема
|
Re: Накратко
[re: lf_l_knew]
|
|
Автор | Пpизнaниe (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.05.07 15:17 |
|
Благодаря Ще отида. Брат ми също ще дойде.
Теб и майка ми Ви разбирам. Искате да сме щастливи. По добре да поощтряваш отколкото да забраняваш.
Но уви мисля, че генетичната връзка не е достатъчна.
Емоционално, духовно и интелектуална връзка се създават посредством общуване. Насила хубост не става. Обич се дава. Той и да е имал такава - така и никой не разбра за нея
Сега вече е малко късно. Знам, че каквото и да каже ще е от страх. Страх за самият си него. Когато трябваше някой да го е страх за мен, брат и майка - той се криеше. Както ти каза носенето на отговорност и справяне с проблеми не са му силната страна.
Последният път, когато му се обадих бе за да му предложа да отиде и да види внучката си. Детето на брат ми.
Директно му предложих да компенсира това, което е изпуснал с нас в контакта си с нея. Така и не го е сторил.
Вярвах до последно, че той би имал нужда от малко обич и би я потърсил поне в малката. Тя щеше да му я даде. При нея няма още обида и огорчения. Вярвах, че обичта поражда обич.Голяма шматка съм била. Майка ме е направила такава балама
Ще пазя сили обещавам
| |
|
Успокой топката, бе, Дяволче!
Много сме чувствителни май тук към "поученията", щом ги виждаме и там, където става дума повече за споделена болка и, изживяно на собствен гръб, предупреждение.
А как едно дете би могло да каже тези неща на родителите си, след като човек има нужда от житейски опит, натрупвания и дистанцията на годините, за да си даде сметка за последствията и след като самото то не би могло да знае предварително как ще му се отрази след време една раздяла между родителите му, единият от които не е бил на висотата на мисията си на родител...
| |
Тема
|
Re: Накратко
[re: Пpизнaниe]
|
|
Автор | тpъпчинka (Нерегистриран) |
Публикувано | 29.05.07 17:00 |
|
Първо ще поясня че пиша с най-добри чувства по темата
Нито искам да съдя някого
Та и моето детенце така расте, без баща
Не мога да го компенсирам с нищо, повярвай ми
Но едно ще ти кажа-тук хората, въпреки че понякога изглеждат странниusmihvam se] са обичливи към децата си и освен това добре разбират последствията от поведението им към децата след развода
Понякога така се случва в живота, да не забравяме че по света има и майки и бащи изоставили децата си
За мен са хора без сърца
На теб лично ти желая много щастие и вярвай в доброто
| |
Тема
|
Re: Пpизнaниe,
[re: djavolche]
|
|
Автор |
s_m (непознат) |
Публикувано | 30.05.07 00:54 |
|
А ти сигурна ли си, че няма такива родители като нейния баща?
Има майки, който изоставят децата си след развода и с месеци не се обаждат, има и бащи, които нехаят как се децата им.
| |
Тема
|
Re: Не съди предварително никого,
[re: Пpизнaниe]
|
|
Автор |
anbra (аз) |
Публикувано | 30.05.07 06:30 |
|
вярвам, че баща ви ви е причинил много негативни усещания, може би от егоизъм, може би от неспособност да изрази себе си и чувствата си, каквито и да са те.
Не го защитавам, не ме разбирай погрешно, в случая споделям личния си опит, а той е идентичен с твоя дотук. Десетилетия бях принуждавана от майка си да поддържам контакт с баща си, който нямаше вид да се интересува от мен изобщо, освен когато трябваше нещо да му свърша. Никакви духовни и интелектуални връзки нямахме с него - до степен, че и най-баналният разговор беше непреодолимо труден за провеждане и много мъчителен за мен. Нямах представа обаче, че така разтърсващо ще ми подейства смъртта му - винаги съм го усещала чужд приживе - сега когато го няма, вече близо две години, не минава ден да не се сетя за него и никога с онова лошо чувство, което имах преди - дали съм му простила безотговорността и нехайството, както и капаните, които ми заложи, и от които още не мога да изляза и как и кога е станало, не мога да кажа. Но е факт - не го вярвах преди да ми се случи, но кръвта вода не става. Прав е бил народът като го е казал.
Знам, че не ме разбираш в момента, но и знам, че един ден ще ме разбереш...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Бившият ми е дете наразведени родители, не беше се виждал и чувал от години с баща си когато се оженихме. Накарах го да намери баща си, гостувахме му няколко пъти /живее в друг град/, даже аз по често ходех да го виждам тъй като имах командировки там.....
Не съм допускала, че като го е преживял, може да причини това и на собствените си деца - вече 6 год след развода пълно безхаберие към нашите деца....Карам ги да му се обаждат, но и те вече не желаят, а и не усещат нещо да имат да му кажат. А и те вече са големи хора, на 19 и 21 г., а той не ги познава.....
Не знам как биха реагирали, ако той има нужда от тях, а такъв ден сигурно ще дойде, но се надявам да съм ги възпитала като хора, за да не подми нат човешката болка.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
|
|