Преди време се чудех с какво мога да бъда полезна.
Днес реших да Ви споделя нещо, което смятам е по тематиката на клуба.

Разказа ми е обръщение към всички разведени родители....

Минало :

Родителите ми се разделиха, когато бях на 10.
Не се разведоха официално. Майка ми нямаше финансови и материални претенции към баща ми и не и се ходеше по съдилища. Беше прекалено горда и нито веднъж не потърси от него помощ. Не, че той много е настоявал де. Остави ни тримата да се оправяме както намерим за добре.
Ролята на мой „баща” бе разделена между майка и по-големият ми брат. Двамата се справиха чудесно. Дори мисля, че на моменти се престараха. Лишаваха себе си, за да мога аз да съм щастлива. Всички радости и болки си ги преживяхме тримата. Абитурентски балове, казарми, болници, катастрофи, любови и други подобни.
През годините майка ни ни караше буквално насила да търсим баща си „за поддържане на връзка”, но при всеки контакт ние се разочаровахме допълнително от отношението и характера му. Не ми се влиза в подробности - целта не е да го очерням него.Отдавна спрях да се ядосвам, че съм дъщеря на човек с характер и поведение, което не одобрявам.
Гледайки семейството на брат ми и това какъв баща е той се успокоявам, че може би горчивият ни опит е направил от нас по-добри хора.


Настояще :

Баща ми се разболя. Влезна в болница. Обади се на мен. Нищо не искал, само да ми кажел да не разбера от други хора. Не търсел помощ – ама ако съм искала да ходя да го видя ? Да съм кажела и на брат ми ?
Да добре. Съвсем хладнокръвно ще отида. Бих отишла при всеки един човек. Някой от Вас ако ми се обади, че е в болница и при него ще отида.
Ще бързам и ще се притеснявам повече за някого, когото дори не познавам.
Взех решение да не казвам на майка. Тя е прекалено грижовна и въпреки всичко ще се притесни доста.


Защо Ви го разказах всичко това ?

Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.

Липсата на контакт. Липсата на отношение и присъствие. Липсата при споделяне на радости и болки.

Всичко това води до студ. Страшен студ.

Надявам се все някой да прочете и да се замисли....какви могат да бъдат последствията от поведението им към децата след развода.



Само не ми е ясно защо реши, че пишещите тук не са мислили за последствията от развода, та реши и да ги поучаваш?!
Това да бе го казала на родителите си!!!
Всеки развод си е уникален сам по себе си и никой не е тръгнал да се ражвежда заради нищото!
За всичко си има причини, дори и слънцето не изгрява без причина!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мале...ще ме изядеш с парцалите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много добре направи, мило дете, че сподели болката си с нас. Може би приличам на твоята майка като поощрявам децата си да търсят контакт с баща си, защото вярвам в силата на генетичната връзка. Сигурно вече си разбрала, че много от мъжете са 'по-слабия' пол по отношение на носене на отговорност и справяне с проблеми. Моят съвет е да преглътнеш обидата и да отидеш да видиш баща си в болницата, но в никакъв случай не му позволявай да те изнудва емоционално. Пази си силите, мило дете, и знай, че важната за живота си ти. Желая ти много, много любов!

Нищо не е вечно!

Благодаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Успокой топката, бе, Дяволче!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо ще поясня че пиша с най-добри чувства по темата
Нито искам да съдя някого
Та и моето детенце така расте, без баща
Не мога да го компенсирам с нищо, повярвай ми
Но едно ще ти кажа-тук хората, въпреки че понякога изглеждат странниusmihvam se] са обичливи към децата си и освен това добре разбират последствията от поведението им към децата след развода
Понякога така се случва в живота, да не забравяме че по света има и майки и бащи изоставили децата си
За мен са хора без сърца
На теб лично ти желая много щастие и вярвай в доброто

А ти сигурна ли си, че няма такива родители като нейния баща?
Има майки, който изоставят децата си след развода и с месеци не се обаждат, има и бащи, които нехаят как се децата им.

вярвам, че баща ви ви е причинил много негативни усещания, може би от егоизъм, може би от неспособност да изрази себе си и чувствата си, каквито и да са те.
Не го защитавам, не ме разбирай погрешно, в случая споделям личния си опит, а той е идентичен с твоя дотук. Десетилетия бях принуждавана от майка си да поддържам контакт с баща си, който нямаше вид да се интересува от мен изобщо, освен когато трябваше нещо да му свърша. Никакви духовни и интелектуални връзки нямахме с него - до степен, че и най-баналният разговор беше непреодолимо труден за провеждане и много мъчителен за мен. Нямах представа обаче, че така разтърсващо ще ми подейства смъртта му - винаги съм го усещала чужд приживе - сега когато го няма, вече близо две години, не минава ден да не се сетя за него и никога с онова лошо чувство, което имах преди - дали съм му простила безотговорността и нехайството, както и капаните, които ми заложи, и от които още не мога да изляза и как и кога е станало, не мога да кажа. Но е факт - не го вярвах преди да ми се случи, но кръвта вода не става. Прав е бил народът като го е казал.
Знам, че не ме разбираш в момента, но и знам, че един ден ще ме разбереш...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Бившият ми е дете наразведени родители, не беше се виждал и чувал от години с баща си когато се оженихме. Накарах го да намери баща си, гостувахме му няколко пъти /живее в друг град/, даже аз по често ходех да го виждам тъй като имах командировки там.....
Не съм допускала, че като го е преживял, може да причини това и на собствените си деца - вече 6 год след развода пълно безхаберие към нашите деца....Карам ги да му се обаждат, но и те вече не желаят, а и не усещат нещо да имат да му кажат. А и те вече са големи хора, на 19 и 21 г., а той не ги познава.....
Не знам как биха реагирали, ако той има нужда от тях, а такъв ден сигурно ще дойде, но се надявам да съм ги възпитала като хора, за да не подми нат човешката болка.