Темата може да е доста разтеглива, но аз имам предвид втори шанс за щастлив съвместен живот с някого.
И така развеждате се, ако още по време на брака сте намерили втория си шанс ок. Но ако сте от онази половина от семейството, на която са изневерили, ако сте се почувствали предадени тогава какво става?
Хубаво преживели сте го - къде с много работа, къде с безразборен секс за да си докажете нещо, къде с вкопчване в децата - абе начини много. Но кога започвате да вярвате, че има втори шанс и че гръм не удря два пъти на едно и също място.
В смисъл кога се доверявате на някого до толкова, че да сте готови да живеете с него, да се ожените / омъжите/, дори да се преместите в друг град, което си е страшно в някои случаи.
А също живо ме интересува елемента на любовта, за мен той си е от значение, ама защо така не ми се получава, всичко хубаво ама защо до там не мога да я докарам.
Изобщо аз лично вярвам във втория шанс, изключително положително съм настроена за всичко някак винаги у мен живее усещането че нещата ще се наредят, все едно имам ангел хранител, който бди над мен и нищо лошо не може да ми се случи - до толкова съм убедена че всичко ще е наред. Но ми се ще да усетя втория шанс, а не да се питам това ли е? Като пазаруването влизаш в магазин и толкова си харесваш някоя дреха, че няма нужда да я мериш по 100 пъти, просто знаеш, че това е то, а не дай сега да се видя от тук ама дай сега от там и накрая да я вземеш само защото си излязъл за дреха.
Ей това ми е въпроса. Извинявам се ако и това от дежурните теми, но живо ме интересува има ли истински безкомпромисен втори шанс?

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не съм преставала да вярвам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз го вярвам истински и искам да вярвам, че в малко случаи хората се похабяват, но като че ли времената станаха такива. че всичко винаги пресмятаме.
Освен това много се страхуваме от емоциите си! Още не сме се влюбили и вече почваме да мислим как да се предпазим от нараняване.
Май ни трябва повече любов от преди!

Човекът е безкрайност в граници от смъртно тяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз не се страхувам. Имам си свои хитринки за предпазване в началото, но повярвам ли в някого, нямам страх!

Но истината е една и трябва да я призная съвсем честно. Всъщност никога не съм била наранявана в любовта. С изключение на един единствен път, но накрая и там нещата се извъртяха така, че получих неочакван и нетърсен нарочно реванш. Та може би не е редно да поучавам чак толкова - имала съм късмет досега!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ох принципно аз забравям, в смисъл не живея с мисълта предадоха ме и винаги ще е така. Но понякога ме прихващат едни и съм способна всичко да разваля безпричинно само защото някоя ситуация ми напомня за друга ситуация.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тогава търси връзки, в които нищо не ти напомня за стари разочарования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ааааа, да вярваш значи да се надяваш. В момента идеално ме устройва да не се надявам. По принцип обаче съм сигурна, че няма начин да няма начин, така че дерзай. Да поцитирам Карлсон - "само спокойствие и силна храна"!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

- - - -

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За някои има, за други- не.
Въпрос на светоусещане и карма.

За любовта

И РЕЧЕ МУ АЛ-МИТРА :
- Кажи ни за Любовта .
А той повдигна глава , огледа множеството и велика тишина настана.Тогава със силен глас им заговори :

- Когато Любовта ви позове , последвайте я , макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас , отдайте и се , макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори , повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви , тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона , тъй е и тежък кръст.Както е ластарът на лозницата , така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки , затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги , макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее , да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина .
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън , за святи хлябове на Божието свято пиршество.


Всичко това ще ви стори любовта , за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада ,
тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта
в свят , който не познава сезони и в който ще се смеете , но не от сърце , и ще ридаете , но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва , но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта и стига любовта.


Любовта няма друго желание , освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания , нека бъдат тези :
да се стопите и да се леете като поток , запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно , с радост ;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си , пълни с благодарност ;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.


Халил Джубран

Втори шанс за любов - ДА, втори шанс за много редовен секс - много ДА, но внори шанс за съвместно съжителстване - май НЕ, още по-малко за второ брачно свидетелство

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите