И понеже гледам нямате днеска много теми , реших и аз да пусна моята.
Няма да говоря за развод, за бившия..ще се опитам да говоря в сегашно време и ще съм благодарна на отзиви..всякакви.
Та става дума за следната ситуация-разведена съм с дете /големичко вече/ и от известно време се виждам с вдовец /по-голям от мен с 14 години/.Не сме имали интимни отношения още и вероятно няма да имаме... На петия ден от запознанството, той ми каза със забит в земята поглед, че съм жената на живата му..аз се втрещих още повече, че същата вечер като ме изпращаше до нас обяви, че искал да живее с мен и да остареем заедно. Аз може и да не разбирам много мъжете, но все пак се старая:)..дали толкова бързо се решават тези неща и не търси ли на всяка цена някакъв чудесен заместител на починалата си съпруга?
След известно време на едно спокойно място съвсем сериозно му заявих, че не го обичам..да, интересно ми е с него, понякога се забавлявам но..
Знам, че тук в клуба има човек, обсебен от бившата си жена /вече изчетох всичко по въпроса/, но при моя случай има обсебване от мисли по починала съпруга.Непрекъснато в почти всеки разговор, с повод и без повод се възхваляват качествата и /които аз съвсем не оспорвам, повярвайте ми/, правят се препратки за това как тя е реагирала и т. н. Но всичко това е сложно да се опише..Мъжът, за когото говоря е с много различно мислене от мен и последното му твърдение е , че като съм го целунала /преди няколко седмици наистина го направих/ то не може да не го обичам..казах му, че не е прав..а той, навъсен като буреносен облак ме заобвинява как може така да постъпвам и накрая извода е „Не се постъпва така”..
Виновна се чувствам някак..цели часове се опитвам да му обясня, че сме много различни и че проблемът е неправенето на компромиси /и от моя и от негова страна/, ама той не ще да го разбере.
Хич не ми е забавно и смятам, че не съм повърхностен човек, който търси под вола теле.
И така оплетена ви поднасям тази история..за размисъл и препоръки..

Не е неестествено да заобичаш някого след кратък период от време. На мен ми отне 14 дни от момента на запознанството до олтара (два пъти). В случая мисля, че тоз човечец изпитва голяма несигурност и затова се вкопчва във всеки жест на близост. Може би е прекалено самотен. Намери си някой друг. Мъже поне колкото искаш... Все ще случиш на някой подходящ.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това е така-много е самотен

И аз съм самотен, но не опитвам да обсебвам жените, които спорадично срещам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не искам да съм лоша, но май търси единствено оная част от починалата си съпруга, която му е осигурявала по-скоро физическия комфорт...
Имам бол подобни примери с мои приятелки и с мен самата. За мен всеки процес си има етапи и те се спазват - не се прескача, тоя номер, както казват руснаците "с корабля на бал" не проработва поне при мен и не само, че не ме ласкае, а ме вбесява. Аз лично, тутакси яхвам метлата и изчезвам без да мисля кой е самотен...
Очевидно е какво очаква от теб, не е ясно какво предлага от себе си...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Последната реплика на амбра е много точна:"Очевидно е какво очакава от теб,а какво предлага от себе си не е ясно". Но има и други неща, важно е колко време е минало от загубата, постраурния синдром е в норма 6,7 - 12 месеца, после би следвало да отшуми, хората пак страдат, но някак по-уталожено. Ако този период е минал за него, поведението му ми прилича на несъзнавана манипулация - вероятно се опитва да те накара да станеш като нея т.е. да я заместиш буквално, а не само частично. Не знам дали бих избягала от такава връзка ако имам сили да остана и да помогна, но бих го направила само ако човекът е особено значим и ценен за мен. В противен случай енергията, която ще трябва да инвестирам ........... (не знам как да се изразя), но най-вероятно ще ме уплаши.

Натали, не си заслужава да си блъскаш излишно главата. Любовта, съжителството, партньорството трябва да носят радост, в тях да ти е леко и лесно, така поне мисля аз. Човекът, така както го описваш, е с тежък, тегав характер. Не знам такъв ли си е или това е "посттраурен симптом" (Хм! Никога не е късно човек да научи нещо ново

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти !
И аз си мисля разни подобни неща

Преди 8 години я е загубил.
Толкова я е обичал, че все повтаря "Искам да ми се случи същото пак ,такава любов да изживея"
Но според мен нищо не се повтаря в този живот

Има и друго - вие сте не само различни, но и на съвсем различен етап от живота си...Струва ми се, че подобна връзка би била твърде тягостна за теб, а и се съмнявам, че човек, който още не е преболедувал загубата си (след като говори непрекъснато за нея), може обективно да прецени чувствата си. Вероятно това, което го тласка към теб, е самотата, а не привличане.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите