От една година съм разделена със съпруга си.
Така се случи, че той се влюби в друга жена и се изнесе от вкъщи. Останах сама с двете ни малки деца. От тогава се опитвам да градя новия си живот и да продължавам напред.
Ако кажа, че ми е било лесно - ще излъжа. Но независимо от болката си, горда съм, че успях да запазя цивилизовани отношение с бащата на децата си - именно заради тях. В момента имаме добри взаимоотношения, и двамата полагаме максимални усилия те да понесат по най-лекия начин раздялата ни.
За много от приятелите ми отношенията ни обаче излизат извън рамките на нормалното. Смятат, че чак толкова приятелски при тази ситуация не е нормално да са.
Проблемът ми какъв е ? След година от раздялата ни, аз имам връзка с друг човек. Харесвам го, той ме обича, щастливи сме заедно. Към настоящият момент получавам от него всичко от което се нуждая. Бившият ми мъж знае това, не го крия.
Обаче, когато съм с него навън, изпитвам ужас от среща с познати от предишния си живот. Не зная как да го обясня, не зная и дали някой от вас го е преживявал.
Зная, че няма от какво да се срамувам, че не аз съм виновна за краха на брака ни, че не аз съм тази, която изневерява. И въпреки това, когато съм с него и срещна стар познат - получавам панически пристъп.
Снощи ми се случи за пореден път и си дадох сметка, че нещо не е наред. Буквално нещо ме хваща за гърлото, изчервявам се, почвам да се държа неадекватно и сякаш съм сторила нещо нередно / вчера просто се обърнах и избягах от мястото където бяхме/. Отвратително и угризяващото ме е, че по този начин и с това си поведение обиждам и неимоверно човекът с когото съм. Виждам го, знам го и се срамувам, но не мога да се преодолея.
Моля ви, посъветвайте ме какво да правя. Как да се преборя и защо изобщо ми се случва???? Нещо не е наред нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Признава, на мен мие трудно да ти дам конкретен съвет, за да се пребориш с такъв проблем и даже не го разбирам съвсем. Преди всичко, искам да те поздравя, че, въпреки всичко, в името на децата си успяла да запазиш добрия тон с бившия си съпруг, а и даже да изградиш едни приятелски отношения. Моите адмирации!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти за мнението.
Да, правилни са предположенията ти накрая....и не спирам да мисля за това. Мъчат ме и предразсъдъци, които независимо, че зная колко неуместни са - съществуват очевидно.
Всъщност може би до голяма степен проблема ми идва от там, че не мога да се преборя с призраците от миналото си. Преследват ме и ми пречат да се отпусна и да се приема, че имам нов живот. Страхувам се как изглеждам в очите на хората, какво ли си казват....Зная колко глупаво звучи, не ми го казвайте и вие.
Наясно съм със себе си и нямам колебания по отношение бъдещето си. Нищо не ме свързва повече с бащата на децата ми, нямаме път напред. Най-логичното нещо на света е да бъда без угризения с човека до мен сега.
Вероятно не съм готова - да. Но кое ми пречи да не съм готова? Това е големият въпрос, който не ми дава покой. И кога става готов човек? Мостовете ми са скъсани, кое не ми достига тогава, за да съм готова? Та цяла година и отгоре мина вече!!!
Дали го обичам? Не зная. Дори и да е така се страхувум да го призная, дори да го помисля - по-лесно и безопасно е да го харесвам.
Но все още вярвам в любовта, макар и да е твърде имагинерна тази ми вяра в момента. Не ми се иска зарад разочарованието , което преживях и зарад потъпканите си мечти, да превърна недоверието и мнителността в своя защита. Би било твърде тъжно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има голямо значение. Вярвай ми!

Точно това си мислех и аз! Напълно съм съгласна с теб!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така става най-често, когато ти самата не искаш да си признаеш пред себе си някои неща.
Навремето, когато страдах безутешно, нямах такива проблеми.Признавах си пред себе си , че еди коя си мадама ме привлича и съответно знаех какви ще са евентуално алергичните реакции при среща.И когато това се случваше , се радвах да я видя, е верно че и при мен е било сконфузно, но когато си признаваш пред себе си , не се стремиш да гледаш вътрешните си реакции, то просто се случва !
А точно обратното ставаше с нея.Когато ме видеше , лицето и се видоизменяше, като се започне от цвета и се завърши до нервни мимики с лицето.И тя се чустваше точно като теб предполагам, защото се стремеше да прикрива неща, които бяха явни.Но все пак тя си намери решение.Просто спря да търси коствен контакт, в стил "уж случайна среща", сега не припарва до места, където може да ме види.Така си реши проблемът, та ако съм ти помогнал се радвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една година, пък било " и нещо", понякога е твърде недостатъчна да преборим призраците от миналото и да престанем да изпитваме подсъзнателния страх, че отново можем да бъдем разочаровани. Но имам чувството, че при теб по-голям е проблемът за конфронтацията с чуждото мнение, а това означава, че наистина трябва да работиш върху мисленето си и да придобиеш куража да се наслаждаваш на свободата и любовта си в момента. След едно, предполагам достатъчно изстрадано разочарование, имаш още по- голямо "право" да бъдеш обичана и да се наслаждаваш на живота си с новия човек до теб. Ако го обичаш наистина, постепенно сама ще придобиеш смелостта за това. Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Прекалено сме вглабени в собственото си его, чрез което търсим решенията нейде другаде, от там идват и нуждите другите да ни приемат като силни, независими и т.н.!
А истината е проста.Няма нищо лошо да обичаш, било то някой, който не е до нас вече, по една или друга причина.Лесно ,просто и ясно! А на егото трябва да гледаме със самоирония. Е вярно боли, може да е гадно, може корем да се свива, да има самнамбулски нощи, но това си е в реда на нещата, ЧОВЕШКО Е !
Та не виждам на госпоицата къде и е проблема, просто трябва да приеме това като нормално, иначе с подобни въпроси, не само че ще се комплексира, а може и да се травматизира, и за чий ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като за начало, избягвай местата, където можеш да срещнеш общи познати.
Що се отнася до психологията на проблема, струва ми се, че не си убедена в дългосрочното присъствие на новия мъж в твоя живот. Нещата щяха да изглеждат по друг начин ако имаше брак с него и го представяше не като някакъв си там приятел, а като съпруг. Тогава нямаше да ти минават мислите дали околните не те считат за лека жена, какво ще правиш ако се разделите, как ще си спасяваш реномето и т.н. Може и да не съм права, но се сещам как майка веднъж ми каза : "Стига си ми водила Сульо и Пульо на гости. Ще доведеш само този, за когото смяташ да се омъжиш."

Не мога да разбера само, защо още си съпруга по документи. Когато решихме да се разделяме с бившият, си подадохме и документите за развод. Мисля, че е неетично към човекът, с който си да си още омъжена за друг. Нали уж се обичате, какво прави актът ти за брак още в теб? Явно не си скъсала с миналото си съвсем, за мен естественото решение е раздяла-развод. Нормално е да е така, ако желаеш да започнеш живота си от начало просто се разведи, най-малкото етично е един към друг, така никой не дава празни надежди и илюзии, и е ясно че разводът си е развод – т.е. край на съпружеските отношения, било то и формални.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Cтpeйнджъp на 15.05.07 13:23.