Здравейте. От доста време Ви чета , най-сетне набрах смелост и аз да напиша нещо. За протокола - 40 годишна , женена от 18 години , с две деца.Преди да се оженим имахме 3-4 годишна връзка , като всичко изглеждаше прекрасно. Съобразяваше се с мен за всичко. Предугаждаше желанията ми. После нещата малко по малко се промениха. Започна за налага неговото мнение и желание. Ако не се съгласях - значи съм неразумна. Не мога да преценя кое е добро за семейството и т.н.В резултат - тягостно мълчание или натякване и убиди. Не казвам , че непрекъснато е било така. Имали сме и много хубави моменти. Но сега все повече ми изплуват лошите. Неприятното при него е това , че като си помисли нещо и за него то става истина. Толкова много си вярва. И какви ли не щуротии - че му изневерявам и т.н. Започна да посяга. / всъщност , ако трябва да съм точна - няколко месеца след като се оженихме / Не редовно - но като си помисля - горе долу- веднъж годишно/. И то за какви не абсурдизми. Съседа изневерявал на съседката - Значи всички жени са курви , и аз като тях. Ще пътувам в командировка - скандал , защото съм щяла да се ***** с шофьора. Сега като го пиша това се чудя на себе си как съм търпяла. Явно , че е имало и добри моменти , които са ме карали да не мисля за лошото.Но сега те бледнеят. И така година след година. Постепенно охраднях към него. Първоначално чувствах дори някакво чувство на вина , че не обичам съпруга си. Търсех причини да го обичам.Но ми бе трудно да ги открия. Самозаблуждавах се , че този човек е стойностен и ,че връзката ни е пълноценна. Преди няколко месеца отново му бе дошла идея за ново начинание. Умувахме как и какво да направим. Но когато аз имах различно мнение скандала беше готов. Докаго един ден му казах - Ако ще живеем така - по-добре да се разведем . И тогава страна страшно - Развод ли - Бой. Толкова беше страшно , че ми счури ръката. Чудя се на себе си защо не избягах същия ден. Всъщност зная защо - беше пиян и се боях какво може да направи на децата. От тогава вече повече от половин година. Живеем в хладно примилие. Почти не говорим. Решила съм твърдо да се разведа. Само изчаквам да свърши учебната година. Детето има важни изпити през юни и не исках тади година да мине по квартири , дела и т.н. Ще кажете" сега по-добре ли му е на детето?" То си се затваря в неговата стая и не ни греда как стоим мрачни един срещу друг. Пък и аз гледам да не влизам в спор , за да не се разрази отново буря.
Та чакам да Ви чуя - как я виждате тази моя абсурдна история.Истинска е , за жалост. Зная , че много от Вас ще ме ръзпънат на кръст как може да съм такава глупачка и да трая толкова. И аз самата сега се чудя на себе си. Дълги години прощавах и се мъчех да запазя семейството си. За мен семейството е висша ценност и исках децата ми за имат демейство. Сега осъзнавам , че щях да бъда по-спокойна и да дам повече на децата си , ако бяхме сами. Така че , стреляйте. Аз стоя и чакам.

Razvejdai se bez da mu mislish poveche
nali i izleze edin zakon sreshtu domashnoto nasilie - izpolzvai go da go osadiat da ne se doblijava da teb zastoto kato pochne razvoda moej da reshi pak da te bie
prosto si obmisli neshtata i se podgotvi za da izbegnesh uslojnenia ot psihopata

Какво да ти кажа?Тъжно,жалко,и за съжаление-нищо ново под слънцето.Кой знае колко знайни и незнайни истории има като твоята.Това не го казвам с цел да те успокоя или да направя някакво обобщение.Аз лично не те съдя.Човек все се надява на промяна,че след този ден всичко ще бъде различно,че има светлинка в тунела.Дано наистина си взела вече това решение и дано това ти донесе смирение и утеха.Виж,не е важно какво мислят другите,какво казват,кой какво прави и как го прави.Важно е,когато човек реши да направи еди какво си то да е правилното ЗА НЕГО!,той да се чуства добре от това,да е според неговите си норми и правила на поведение.
Кураж и смелост ти пожелавам.
п.п.Според мен решението ти е абсолютно правилно-не му мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да те стреляме? Ама и от конкретен съвет ще се въздържа...Точно през подобно съм минала: Той не искаше да работи, защото никой не беше достатъчно добър работодтел за него, аз градях кариера, но сред обвинения, че съм курва и много бой /пък за 15 години брак не му изневерих и то защото просто си ми беше прекрасен любовник/, децата се нагледаха на филми на ужасите, ама реалити... още? Нямах къде да бягам, защото живеехме в моя апартамент, но за да се спася примерно от 12часови психоразговори нощем с децата се разхождахме... Не казвах на родители, защото патриалхалният ми баща приемаше за велик срам да има разведвна дъщеря, мълчах пред другите от срам, защото и през ум на тези, които ме познаваха профи и социално не можеше да мине, че съм толкова слаба... Преби ме, легнах в болница, пазеше ме полиция... 2 год. ме остави на мира... заминах да работя в Пловдив, пак се появи...не живеехме вечв заедно, но 3 пъти не ми даваше развод /има си тъпи финтове/ и все се промъкваше поне за дни покрай децата в живота ми...Тези дни се разведохме заради неконсумация на брака, но ми скапа живота, защото загубих време да гледам деца, да правя пари и ... така!
Ако ти харесва моята история стой още и се разведи на 50, изборът ти за ново начало съвсем ще се стесни...
Опитай обаче като мен да се запазиш не зла и знай, че просто ние сме направили някога лош избор!

Брагодаря за подкрепата . Зная , че започна ли действия ще трябва да се изнеса , и да се покрия , защото познавам гнева му. Особено когато се почувства безсилен . Характерно за слабите - като са в трудна ситуация да нападнат този който е най-близо. Зная , че ще ми е трудно, но не искам да се отказвам за не съжалявам отново след някоя година , че не съм го направила.

Все едно чета моята история...
И аз все криех. Бях станала спец да туширам синини с козметични средства... И не съм споменавала на родитерите ми. Дори го защитавах пред тях. Все се мъчех да го изкарам добър... Не исках да наранявам никого. Не исках и друг да изживява болката ми.Сега на скоро им казах за намеренията си , но спестих болезнените подробности за причините. Все пак от тях ще очаквам подкрепа в бъдещото начало.Поне за някои неща .
Но от това което пишеш , разбирам че дори да е доказано виновен делото може да се проточи много. Чак не мога да повярвам ,че след като очевидно той е бил насилник и това е било всеизнестно не си могла да се разведеш по-лесно. Какво ли ме чака и мен...

Сполед това което съм чела за този закон за дом. насилие трябва да се подаде жалба в 6-месечен срок след инцидента , за да се задвижи машината. А аз изпуснах този срок , защото не искаж децата да изживеят този кошмар - майка им да съди баща им за насилие. Как щеше да ги разтърси в средата на уч. година. Пък и от уважение към белите коси на родителите му , които не са безизвестни в града ни.
Ако юрист чете тези редове - моля за съвет - какво е добре да направя в моята ситуация.
Предвалително благодаря за съветите.

Няма за какво да те съдя. Човек трябва сам да извърви пътя си и да стигне до правилното решение за себе си. Не става аз да те дърпам и да ти казвам: "Ето го пътя, не го ли виждаш?"
Каквото и решение да вземеш, то касае тебе. Тебе бият, не бият мене.
Ти се чудиш как си могла да търпиш, а аз се чудя защо въобще се омъжих.

.. направо ме повя хлад, като прочетох постингите ви, момичета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не той, аз го водих по семейни консултации. Докторите ми казваха, че ако социопатията му е нелечима, а той обявяваше жените докторки за курви, а мъжете "си падали по мен". Говоря за много интелигентен човек, пък и за голямата си ученическа любов все събрано в моя бивш мъж. Ами имало е и извинения и сълзи на разкаяния и ... макар, че сега съм разведена, пак не знам дали няма да пробва да припълзява... Той е състоятелен сега, май е успял да пооткраде това-онова от тук-оттам, но аз никога и сега пак не искам от него и прашинка... Май сега си има гадже, та може и да се оправя... факт е, че с удоволствие пиша в клуба...Ама горката жена, но май повече се ядосвам на себе си! За това си позволих да разказвам тези неща за шокова терапия на други такива жертви, иначе не обичам да си спомням.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите