Здравейте. От доста време Ви чета , най-сетне набрах смелост и аз да напиша нещо. За протокола - 40 годишна , женена от 18 години , с две деца.Преди да се оженим имахме 3-4 годишна връзка , като всичко изглеждаше прекрасно. Съобразяваше се с мен за всичко. Предугаждаше желанията ми. После нещата малко по малко се промениха. Започна за налага неговото мнение и желание. Ако не се съгласях - значи съм неразумна. Не мога да преценя кое е добро за семейството и т.н.В резултат - тягостно мълчание или натякване и убиди. Не казвам , че непрекъснато е било така. Имали сме и много хубави моменти. Но сега все повече ми изплуват лошите. Неприятното при него е това , че като си помисли нещо и за него то става истина. Толкова много си вярва. И какви ли не щуротии - че му изневерявам и т.н. Започна да посяга. / всъщност , ако трябва да съм точна - няколко месеца след като се оженихме / Не редовно - но като си помисля - горе долу- веднъж годишно/. И то за какви не абсурдизми. Съседа изневерявал на съседката - Значи всички жени са курви , и аз като тях. Ще пътувам в командировка - скандал , защото съм щяла да се ***** с шофьора. Сега като го пиша това се чудя на себе си как съм търпяла. Явно , че е имало и добри моменти , които са ме карали да не мисля за лошото.Но сега те бледнеят. И така година след година. Постепенно охраднях към него. Първоначално чувствах дори някакво чувство на вина , че не обичам съпруга си. Търсех причини да го обичам.Но ми бе трудно да ги открия. Самозаблуждавах се , че този човек е стойностен и ,че връзката ни е пълноценна. Преди няколко месеца отново му бе дошла идея за ново начинание. Умувахме как и какво да направим. Но когато аз имах различно мнение скандала беше готов. Докаго един ден му казах - Ако ще живеем така - по-добре да се разведем . И тогава страна страшно - Развод ли - Бой. Толкова беше страшно , че ми счури ръката. Чудя се на себе си защо не избягах същия ден. Всъщност зная защо - беше пиян и се боях какво може да направи на децата. От тогава вече повече от половин година. Живеем в хладно примилие. Почти не говорим. Решила съм твърдо да се разведа. Само изчаквам да свърши учебната година. Детето има важни изпити през юни и не исках тади година да мине по квартири , дела и т.н. Ще кажете" сега по-добре ли му е на детето?" То си се затваря в неговата стая и не ни греда как стоим мрачни един срещу друг. Пък и аз гледам да не влизам в спор , за да не се разрази отново буря.
Та чакам да Ви чуя - как я виждате тази моя абсурдна история.Истинска е , за жалост. Зная , че много от Вас ще ме ръзпънат на кръст как може да съм такава глупачка и да трая толкова. И аз самата сега се чудя на себе си. Дълги години прощавах и се мъчех да запазя семейството си. За мен семейството е висша ценност и исках децата ми за имат демейство. Сега осъзнавам , че щях да бъда по-спокойна и да дам повече на децата си , ако бяхме сами. Така че , стреляйте. Аз стоя и чакам.

Razvejdai se bez da mu mislish poveche
nali i izleze edin zakon sreshtu domashnoto nasilie - izpolzvai go da go osadiat da ne se doblijava da teb zastoto kato pochne razvoda moej da reshi pak da te bie
prosto si obmisli neshtata i se podgotvi za da izbegnesh uslojnenia ot psihopata

Какво да ти кажа?Тъжно,жалко,и за съжаление-нищо ново под слънцето.Кой знае колко знайни и незнайни истории има като твоята.Това не го казвам с цел да те успокоя или да направя някакво обобщение.Аз лично не те съдя.Човек все се надява на промяна,че след този ден всичко ще бъде различно,че има светлинка в тунела.Дано наистина си взела вече това решение и дано това ти донесе смирение и утеха.Виж,не е важно какво мислят другите,какво казват,кой какво прави и как го прави.Важно е,когато човек реши да направи еди какво си то да е правилното ЗА НЕГО!,той да се чуства добре от това,да е според неговите си норми и правила на поведение.
Кураж и смелост ти пожелавам.
п.п.Според мен решението ти е абсолютно правилно-не му мисли.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да те стреляме? Ама и от конкретен съвет ще се въздържа...Точно през подобно съм минала: Той не искаше да работи, защото никой не беше достатъчно добър работодтел за него, аз градях кариера, но сред обвинения, че съм курва и много бой /пък за 15 години брак не му изневерих и то защото просто си ми беше прекрасен любовник/, децата се нагледаха на филми на ужасите, ама реалити... още? Нямах къде да бягам, защото живеехме в моя апартамент, но за да се спася примерно от 12часови психоразговори нощем с децата се разхождахме... Не казвах на родители, защото патриалхалният ми баща приемаше за велик срам да има разведвна дъщеря, мълчах пред другите от срам, защото и през ум на тези, които ме познаваха профи и социално не можеше да мине, че съм толкова слаба... Преби ме, легнах в болница, пазеше ме полиция... 2 год. ме остави на мира... заминах да работя в Пловдив, пак се появи...не живеехме вечв заедно, но 3 пъти не ми даваше развод /има си тъпи финтове/ и все се промъкваше поне за дни покрай децата в живота ми...Тези дни се разведохме заради неконсумация на брака, но ми скапа живота, защото загубих време да гледам деца, да правя пари и ... така!
Ако ти харесва моята история стой още и се разведи на 50, изборът ти за ново начало съвсем ще се стесни...
Опитай обаче като мен да се запазиш не зла и знай, че просто ние сме направили някога лош избор!

Брагодаря за подкрепата . Зная , че започна ли действия ще трябва да се изнеса , и да се покрия , защото познавам гнева му. Особено когато се почувства безсилен . Характерно за слабите - като са в трудна ситуация да нападнат този който е най-близо. Зная , че ще ми е трудно, но не искам да се отказвам за не съжалявам отново след някоя година , че не съм го направила.

Все едно чета моята история...
И аз все криех. Бях станала спец да туширам синини с козметични средства... И не съм споменавала на родитерите ми. Дори го защитавах пред тях. Все се мъчех да го изкарам добър... Не исках да наранявам никого. Не исках и друг да изживява болката ми.Сега на скоро им казах за намеренията си , но спестих болезнените подробности за причините. Все пак от тях ще очаквам подкрепа в бъдещото начало.Поне за някои неща .
Но от това което пишеш , разбирам че дори да е доказано виновен делото може да се проточи много. Чак не мога да повярвам ,че след като очевидно той е бил насилник и това е било всеизнестно не си могла да се разведеш по-лесно. Какво ли ме чака и мен...

Сполед това което съм чела за този закон за дом. насилие трябва да се подаде жалба в 6-месечен срок след инцидента , за да се задвижи машината. А аз изпуснах този срок , защото не искаж децата да изживеят този кошмар - майка им да съди баща им за насилие. Как щеше да ги разтърси в средата на уч. година. Пък и от уважение към белите коси на родителите му , които не са безизвестни в града ни.
Ако юрист чете тези редове - моля за съвет - какво е добре да направя в моята ситуация.
Предвалително благодаря за съветите.

Няма за какво да те съдя. Човек трябва сам да извърви пътя си и да стигне до правилното решение за себе си. Не става аз да те дърпам и да ти казвам: "Ето го пътя, не го ли виждаш?"
Каквото и решение да вземеш, то касае тебе. Тебе бият, не бият мене.
Ти се чудиш как си могла да търпиш, а аз се чудя защо въобще се омъжих.

.. направо ме повя хлад, като прочетох постингите ви, момичета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не той, аз го водих по семейни консултации. Докторите ми казваха, че ако социопатията му е нелечима, а той обявяваше жените докторки за курви, а мъжете "си падали по мен". Говоря за много интелигентен човек, пък и за голямата си ученическа любов все събрано в моя бивш мъж. Ами имало е и извинения и сълзи на разкаяния и ... макар, че сега съм разведена, пак не знам дали няма да пробва да припълзява... Той е състоятелен сега, май е успял да пооткраде това-онова от тук-оттам, но аз никога и сега пак не искам от него и прашинка... Май сега си има гадже, та може и да се оправя... факт е, че с удоволствие пиша в клуба...Ама горката жена, но май повече се ядосвам на себе си! За това си позволих да разказвам тези неща за шокова терапия на други такива жертви, иначе не обичам да си спомням.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.. това за докторите - те за социопат ли са го обявили?
Лекуваха ли го с нещо?

Изобщо казаха ли ти дали това негово състояние полежи на промяна или не?

Интересно ми е, защото се питам, какво става с тези насилници един ден като ги зарежат жените им? Какво наистина?!?
Променят ли се, поне като остареят?
Защото ако един развод ще ги промени към по-добро... то тогава това е още един довод да не се протакат нещата...

Non nova, sed nove.

Социопатията не е психическо заболяване, а характеропатия по за психоанализа. Имаше един филм "Да спиш с врага си" С Джулия Робъртс. Изгледай го- той най-пасва за моя случай. Пред хората, промерно в компания на 10 жени той скачаще от другата страна на масата, за да ми подаде огънче... И беше красив мъж... А насаме примерно към децата: "Ако трябва на маика ви и ръцете ще счупя, а вие ще мълчите" и като се бие никога не забравяше да пусне завесите...
Нека спрем, искаш ли, за сега... питай нещо по-позитивно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Филма съм го гледала, но при теб е било реалност... мислех, че реалността все пак е по-различна, като детайли... Съжалявам, че те натъжих.

Дано бившият ти да се е пооправил поне малко, защото иначе тежко на следващите му приятелки и спътнички в живота.
Все си мисля, че ако на мен се случи да налетя на такъв човек ще го оставя още след първия инцидент - заради дъщеря си... не бих допуснала детето да гледа подобни " филми" у дома.

Non nova, sed nove.

Надеждата умира последна..... Мисля, че основната ни грешка е, че винаги се надяваме, човека до нас да се промени към по-добро, но ....... Вълкът козината си мени, нрава не..... така е и в живота- човека до нас е такъв, какъвто е и няма шанс да се промени ТОТАЛНО. Искам да кажа, че идва един момент, в който трябва да си дадеш няколко дни спокойсттвие, сама и да си направиш точната равносметка за добрите и лошите страни на човека до теб- но да търпиш насилие, това не го разбирам и не мисля че има довод който да уважа, за отлагане на решението ти - да го напуснеш. Това, че стоиш заради децата - да си завършели учебната година - не го признавам. Най-добре се замисли, децата дори да не изкарат учебната година, дори да я повторят - не е болка за умиране, но травмите, които ще получат от побоите над теб ще им останат за цял живот. Не виждам дилема и мисля, че отговора на въпроса ти е в самия ти постинг и в самата теб. Ти вече го знаеш, но тъй като толкова годни не си споделяла с никой, сега просто имаш нужда да споделиш и да чуеш, че има хора които те подкрепят. Е, до колкото виждам не само аз, но повечето хора тук те подкрепят, така че УСПЕХ - не се отказвай да се бориш за живота си и за правото си да бъдеш пълноценна майка.

бягай с децата далече от него, колкото й да ти е трудно.
Такъв проблем не съм имала, това за мен е унизително и не бих го изтърпяла дори за минута. Компромиси, когато ме засягат, не правя изобщо - може би съм крайна, но ми е добре.

да пиша-просто не се сдържах и вярвайте ми -в момента крещя:убива ми се!Сигурно на ваше място такъв мъж до сега бих го и излежала!Извинете ме.

Тоя ненормалния, откачен, психопат - не го бях прочела - той е направо:
ЛУД ЗА ВРЪЗВАНЕ! Не може да е нормално човешко същество.
Извинявам се на всички останали, но направо съм вбесена!

нито пък се лекува... такъв тип просто си намира следваща жертва, която да контролира.

И понеже на първо четене тези хора са очарователни, често - дори по-красиви, умни и забавни от другите - много лесно попадаш в капана им. За не повече от месец жертвите се оказват любовта на живота, единствени, любими... Човек, който търси обвързване и обявява чувствата си в рамките на две седмици - обикновено е точно такъв тип.

Една от тактиките е насилието да се извършва скрито, хората в никакъв случай не го виждат, на жертвата са отрязани всякакви контакти с приятели или семейство, уж за нейно добро. Дори да няма физическо насилие, достатъчно е и убийственото подкопаване на самочувствието на жертвата - всичко, което върши тя, се омаловажава максимално; жертвата говори глупости, не разбира, няма чувство за хумор... постепенно жертвата губи сили за реакция или започва силно да се съмнява в собствената си правота и правилна преценка. А и обикновено периодите на насилие (физическо или словесно) са последвани от периоди на мили жестове и разкаяния, което е още по-объркващо - жертвата смята, че е настъпила промяна. НЕ!!! ТОВА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ!!!!!

Уф, замислям тия дни да пусна една тема по тия въпроси, ама нямам много време...

Ако не се радвате на нещо, спрете да го правите!

пусни подобна тема!
Имам нужда да прочета още нещо по въпроса, особено пречупено през твоя поглед.
Макар, че съм щастлива в настоящата си връзка, тя също не е идеална и макар, че съм далеч от положението на " жертва", върху мен също се правят опити за контрол, който може в един момент да мине границата и тогава...хм..
Трудно ми е още да формулирам проблема си.
Наистина нямам критерий къде и кога се минава границата на любовта към друг човек и започва самоцелното контролиране, а от там се преминава към психическо и физическо насилие.
Аз съм дете на разведени родители, заобиколена съм от хора, чиито бракове и връзки също имат куп проблеми, но странно и за късмет - наистина нямам реален досег с хора, които са в положението на жертва и насилник.
Не мога да си го представя как се получава на практика... липсва ми личен поглед.
Не разбирам, например, слепотата на насилника срещу собственото му прегрешение... как е възможно да счупиш ръката или носа на любимия си човек, да гледаш болките и синините му....и после да си вярваш, че нищо особено не се е случило и че си нормален.
Че това, което си направил е нормално?!
Да не би наистина " биячите" да си губят паметта, какво са сторили?
Нямат ли чувство за вина - не може да са толкова лицемерни...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Обещавам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Относно моментите на съжаление - На другия ден обикновенно "проглежда " , разбира какво е направил. Пита " Как си ? Боли ли те ? Дай да видя "И толкова. Опитва се да е мек и грижовен. Казва " Глупак съм , че си изтървам нервите" Известно време след счупването на ръката ми каза , че като съм го видяла , че е пиян и нервен трябвало да съм лисичка и да се скрия някъде - при съседи например- докато му мине и заспи. Е , ще си играем на криеница ли? Нали все някой ден ще трябва да кажа какво мисля , тогава ще се разрази отложената буря.
Има периоди , в които е много мил и внимателен , и това ти дава надежда ,че ще се промени.
На психолог не е ходил. Поне не ми е казал. И аз не съм го водила. За да го заведа , трябва да съзнава , че има проблем. А това не е така. Понякога казва , че не се чувствал виновен и през всичките тези години не бип направил нещо , за което да съжалява. Твърди , че е сгрешил само веднъж/счупването на ръката /, а аз не мога за му простя. Дори това , че не съм му простила изтъква като причина за разнообразните здравословни проблеми , които има напоследък. Стреса от случилото се го бил разболял.Разбирайте - аз съм виновна за болестта му. А аз какво да кажа ?Дали за мен стреса не е бил доста по-голям. Месеци не можех да спя. Търсих лекарска помощ. Посъвзех се. Но все още ме е страх , когато възникне някакъв , дори малък спор. Защото понякога дребни неща са достатъчни да го извадят от равновесие. Понякога дори спор не е нужен , достатъчно е той да си помисли нещо , което не му харесва . Приема го за действителност , и проблема е готов.

Здравей,
Не уточняваш на колко години са децата, защото не е без значение това, а също и в какви отношения са самите те с баща си. Според мен е добре първо да поговориш с тях, да им съобщиш решението си и максимално частно да се мотивираш.Защото, ако не можете да постигнете споразумение и делото е по вина на съпруга ти, ще ги изслушват и тях. И в никакъв случай не напускай жилището, това действие ще се обрне срещу теб в съда, тъй като съда не го интересува причината а самия факт / кой е напуснал семейното жилище/. Не е фатално, че си пропуснала 6 месечния срок за подаване на жалба по закона за домашно насилие. Просто си събери медицинските от болницата /за счупената ръка/ И най-важното проучи първо за адвокат, спец по бракоразводни дела, за предпочитане е да е жена. Не можеш да си представиш, колко много фактори повече от които незначителни влияят върху един процес.
Моето мнение може да ти прозвучи доста сухо, но аз водя тази борба от ноември 2005г.В момента съм на втора инстанция и никой не може да се ангажира с някакъв срок за приключване.Така, че се настрой първо емоционално на тази вълна, второ сметни финансовия си ресурс и не на последно място бъди подплатена с документи, много документи.
Попътен вятър ти желая, успех и многоооооо здрави нерви

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Джесика, пожелавам ти да се справиш с проблемите си. Не знам какво бих напарвила на твое място. При мен не е точно така, въпреки че виждам моменти от твоята история, които са и при мен. Не ми посяга, но понякога имам чувството, че ми прилага психически тормоз. Да, за всичко ние сме виновни, за всички несполуки - пак ние сме виновни и т.н. Дано намериш сили да се справиш. И аз като теб търся светлина в тунела.

Бягай далече, бързай, не губи време!
Развеждам се вече почти година с подобен мъж-чудовище. Този тип индивиди не подлежат на промяна, положението става все по-тежко и по-тежко. На свой гръб го понесох. Сега съм малко по-спокойна, контролирам живота си, а не той. Останах спомени, които едва ли ще успея да изтрия от съзнанието си, много болка, изпочупена покъщнина у дома. Някой ден ще си купя нови мебели, за да забравя и това. Мъж ,който бие, посяга, или както и да е думата, е нищожество. Никакви терапии, нищо не помага, то е вродено. Съжалявам, че подарих само обичта , любовта си на такъв човек, а не на достоен мъж....минало, сега дано по-скоро да се разведа и дано не го видя повече! Побързай, Джесика!

Да , наистена такива хора като моя хувостник на пръв поглед и за сравнително непознати са перфектни съпрузи. Винаги усмихнати , любезни , внимателни. Към познати и съседи може да е мил и грижовен. И всички го харесват. Само се чудя за повече от 3 години връзка преди да се оженим как не прозрях какъв човек всъщност е. Или съм била много влюбена или добре се е сдържал. Но първия път като ми посегна бе 4 месеца след свадбата - аз вече бях бременна. ;
Понякога съм обект на така нареченото психическо насилие - може да мълчи по няколко дни. А когато проговори , ще е защото трябва да попита нещо , което касае него.Нагрубява. Гледа злобно и съска през зъби. Ехиден е. Опитва да се налага във всичко.И ако не съм съгласна " Оправяй се сама" Всъщност свикнах с мого неща да се справям сама. И децата от мен очакват подклепа - и морална и материална. Понякога те са ми на мен морална подкрепа. От толкова разнообразно вмешателство в начина ми на действие почти инстиктивно мисля какво и как да кажа , за да няма реякция от негова страна. Прецизирам какво и колко пазарувам , с кого и как се срещам , как се държа с децата. Почти прекъснах връзки с родителите си. И това само за да не го дразня. Сега се стремя отново да бъда себе си. Да не се влияя в решенията и действията си от неговото мнение. Не винаги успявам до край. Явно , че доста дълго съм се съобразявала. Надявам се да не съм се обезличила. А иначе съм образована , имам добра професия , прилични доходи/ по-големи от неговите/ Изглеждам добре за възрастта си. Децата ми ме обичат. Все неща , които трябва да ме карат да се чувсвам добре и да ходя с високо вдигната глава.Е надявам се да успявам все повече в това.

Eдинственото което ми идва наум е, НИЩОЖЕСТВО И МЕКОТЕЛО!!!!!!!!!Стресирал се бил, пиян бил, нервен бил.Нищо ново няма да кажа, освен че това са извинения на един обикновен МУХЛЬО. А такъв тип същества са готови да минат през трупове.Няма да го спрат нито децата /за теб да не говорим/ нито нищо само и само да си запази собственото удобство.ТОВА НЕ ГО ЗАБРАВЯЙ.Повече от убедена съм, че в момента в който получи призовката ще видиш едно ЧУДОВИЩЕ. Затова моят съвет е събери всичката смелост, сили и енергия които можеш да събереш и застани твърдо срещу него.В никакъв случай не се прави на "ЛИСИЧКА" не се страхувай и не показвай по никакъв начин че се колебаеш.Разбере ли го ще стане още по-страшно.Покажи че решението ти е твърдо / според ситуацията избери и подходящия начин/. Казвам всичко това, от личен опит и от тоновете изчетена литература по психология. ТОЧНО ТОЗИ ТИП БАБАИТИ СА НЕВЕРОЯТНИ СТРАХЛИВЦИ.
Бившето ми същество се скри чак в Щатите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Децата да на 17 и 14 години. Най напред споделих с голямата и тя ме подкрепя напълно. Дори понякога усещам съжалението й , че не съм направила това по-рано. Малкото е много директно и може да се изтърве пред баща си , за това до скоро нищо не му казвах. Наскоро започнах да го подготвям , та то знае , че това е вероятния изход. Но не съм му казала категорично , че това вече е взето решение. Като си говорели с голямото дете по-рано малкото казвало , че иска да се сдобрим , че ни иска и двамата. Но напоследък осъзнала , че няма друг изход. Просто сме несъвместими.
Не вярвам да направим споразумение. Той казва " Аз току така лесно няма да се махна от тук. Всяко нещо в този дом ми е минало през ръцете. Навярно и попечителство над децата ще иска. / Предполагам , че ще иска да ги "купи" , защото очаква наследство жилище и доста пари от вече старите и болни родитери/Въпреки , че съзнава , че те са много по-близки с мен. Особено голямото дете не може да го понася , защото с нея той е доста груб. Така , че не се надявам на развод по взаимно съгласие. Стягам се за развод по вина. Имам медицинско / от ръката , преди не съм си вадила /Децата са свидетели на инцидента. Но други свидетели нямам , защото винаги всичко съм пазила в тайна.Но като четох по-горе Беф , че е лежала в болница след подобни случки и как мъжа и на три пъти не и дал развод направо съм отчаяна. Относно напускането на жилището. Мисля , че нямам друг избор. И ще кажа защо. Предвид сприхавостта му и непредвидимостта на реакциите му не бих могла да остана. Може съвсем да ме потроши. / На килограми е два пъти по-тъжък от мен , а аз техники на самоотбрана не владея/ Така , че дори се чудя как да му съобщя решението си - пред други хора или по телефона. Страхувам се да съм очи в очи насаме с него.Това , че децата ще са там не би ме спасило от евентуално нападение. Те винаги са там , като се случва нещо , но не могат да ми помогнат. Обикновенно се свиват в един ъгъл и плачат. Голямото се опитва да утеши малкото. Та планирам да се изнесем при родетелите ми или на квартира. Въобще - чака ме ходене по мъките.

Направо тръпки ме побиха!!!

Бих казала, бягай докато сте в примирие! Ако имаш възможност, както някой писа вземи си медицинско за счупената ръка! Отиди при родители, приятели (ако може), където и да е...За детето и изпитите не бери грижи. Той/тя може да учи в училище, при приятели...Аз лично така се готвех за изпити едно време, защото не понасях скандалите на родителите си, а и не исках да се намесвам в отношенията им...При теб поне е ясно, че детето е свидетел, не можеш да си сигурна, че седи в стаята и мислите му са в уроците..

Ако все пак решиш да останеш, при всяко посегателство, отивай направо в болницата, взимай доклад и събирай доказателства! Можеш и да му го покажеш, за да знае...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Охххххх, не мога да се сдържа......пак ще пиша

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

kakvo znachi ne ti dava razvod?!
sadat reshava a ne toi
parvo go izkarai ot kashtata poradi tova che e opasen i da ne te doblizava i posle razvod ili ednovremenno.

pri tvoeto polojenie niama da imash problemi pri razvod - medicinsko, detzata mogat da svidetelstvat
sega razvodite ne se tochat kakto beshe predi godini
stiga da iskash shte se razvedesh

ps. trapki me pobivat kato te cheta

Пак ти казвам, не напускай жилището.Съда първо това пита, кой го е напуснал.Колкото и абсурдно да звучи е факт. Единствено, ако решиш че можеш да живееш поне 2 год. на друго място и чак тогава да подадеш молба за развод, за да минете по чл....... фактическа раздяла, тогава и процедурата е по друга. Има и вариант, съда да не се произнася по въпроса за вината.Но това зависи от мотивите ти в исковата молба.И пак, намери жена адвокат.
Горките дечица. Като се сетя и моите как тичаха по съседите и седяха сгушени един в друг..............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не ми го побира главата - как може да е толкова съществено важно за съда , че съм напуснала жилището. Ами ако се касае за физическо оцеляване?? Какво се предполага - подавам молба за развод и продължаваме да живеем под един покрив. То в брак не живеем нормално , а при бракоразводни процедури би било направо невъзможно. А той няма да се изнесе при никакви обстоятелства.
Какви са другите процедури - без съда да се произнася за вина?
Нещо друго - чувала съм ,че в първите дела съда има право да реши кой да ползва жилището докато текат процедурите. Общо взето много се надявам да е така и да имам възможността да живея с децата в апартамента докато свърши всичко.
А да живея другаде поне две години - нямам къде. Това е семейното ни жилище придобито след брака. Нямам друго жилище , а и нямам достатъчно средства за да закупя.

стъпка по стъпка я докарахте дотам тя да го изкара от жилището и до лъжесвидетелстване.....
Май жените си заслужавате подобна съдба. Каквото повикало - това се и обадило (не че толерирам или прилагам насилие).

Някъде да казвам, тя да го изкара от жилището.Обясних й тя защо не трябва да излиза / защото при добър адвокат на ответника, ще я обвинят че ги е изоставила!!!!!!!!!!!!!!!!/ Че какво му е на лъжесвидетелстването, на фона на целия абсурд и цирк който се разиграва, по време на процеса.
ДААААА НИЕ НЕ СПИРАМЕ ДА ВИКАМЕ- ЕЛА МЕ НАБИЙ, БЪДИ БЕЗОТГОВОРЕН, ПИЙЙ КОЛКОТО СИ ИСКАШ, ПЪК АЗ ЩЕ СЕ ПРАВЯ НА ЛИСИЧКА И ЩЕ БЯГАМ ПО СЪСЕДИТЕ ДОКАТО ТИ МИНЕ, КОЯ РЪКА ЩЕ ИСКАШ ДНЕС ДА МИ СЧУПИШ......И ВСИЧКОТО ТОВА "КАКВОТО ПОВИКАЛО" АКО МОЖЕ ДА Е ПРИДРУЖЕНО С УСМИВКИ,МЪЛЧАНИЕ И ХВАЛЕБСТВИЯ......ООООО КОЛКО СИ МИ ДОБРИЧЪК, БИЙ МЕ ОЩЕ.............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много дълго време криех от всички какво става. Най-близките ми приятели само се досещаха , че нещата не са много наред , че не се разбираме особено. Чак сега , след счупването на ръката , разказах на 2-3 най-близки приятели. Олекна ми.И на родителите си казах , че нещата вървят към развод. Но подробностите спестих - не искам да ги боли заради мен. Но на неговите родители казах. Ей така - да си знаят какво съкровище са създали. И да им е ясно когато мълча и съм служебно-хладна, защо съм такава.

parvo go izkarai ot jilishteto po sadeben red

Мила Джесика,
цяла сутрин чета и пиша по твоята тема, разбирам те напълно.Затова ще си позволя да ти кажа най-бързия,сравнително безболезнен и сигурен начин да направиш това което искаш.За съжаление аз го разбрах късно, бях започнала по процедура, както се казва.
Намираш си печен адвокат по бракоразводни дела, който от своя страна има познат съдя в някой от окръжните съдилища / Костинброд, Елин пелин, Своге/, Те си казват цената / ако те устройва / приемаш.В рамките на 3-4 месеца нещата са приключили. Много грозно и жалко, но факт!!! Изобщо не разчитай на безспорни доказателства, медицински, свидетели.Има толкова много вратички в закона, че съпруга ти ако реши ще те мотае до второ пришествие.
Но все пак ти си решаваш, кой начин да избереш.А най-важното е да не влагаш емоция, или поне ги сведи до минимум когато тръгнеш по пътя
Отнво ти желая успех, много здраве на теб и дечицата и всичката СМЕЛОСТ на земята

Здравей ognenkon,

Разбирам, че с тези си думи изразяваш съпричастие към jesika, но не е необходимо да се стига до лъжесвидетелство при условие, че съществуват факти. Проблема е, че то е несправедливо - т.е. опит с лъжа да се поправи лошота и незаконно - т.е. доказуемо, наказуемо и оборимо в рамките на нормален процес. На практика вместо да се изпишат вежди ще се извадят очи и т.н. гадости, които могат да се случат, ако и двете страни тръгнат с "целта оправдава средствата".

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слава богу, децата са нормални личности, повече толерантни май, от колкото е нужно, но за сега повече печелят от това. И аз май се възстанових, остана ми само алергия към немотивираната агресия.
Впрочем нека ти кажа за добермана, имах такова куче. Имах, защото го продадох на полицията, сега си гледам непородист принц на 11 год. Та за добермана- от опит и много литература: какъвто и спор да се разгори след това, слушай, добермана е със защитми реакции "не закачаи територията му, стопаните му и т.н. и той не се интересува ит теб... Или за това говоря за немотивираната агресия.Не дай боже да се наложи да се защитавам!?мотивирана агресия/ И не говоря за хвървяне на пепелници...Не ме съжалявай, аз съм оцеляла до сега защото имам доберманска философия

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но, слава богу, се сдържах. Той спеше... не давай такива съвети, че просто не знаеш колко реално съм усетила това желание... не! Просто ги разпознаите отдалече тези екземпляри и ги оставяйте да си живеят сами. Без жертви те сами си умират...

как да ги разпознаем предварително тези насилници по природа... или поне още в началото на връзката?
Има ли някакви начални признаци, че ще изпаднат в " немотивирана агресия" към нас?
/ доколкото те разбрах - "мотивираната агресия", е когато се отбраняваш/

Според теб, като те бият, те продължават ли още да те обичат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... да са оцелели емоционално децата ти!
В това обаче няма как да си сигурна, докато самите те не се се съберат да живеят с някого и не създадат трайни връзки и брак.
Тогава ще се провери на практика, дали са оцелели читави... или раните им от видяното и преживяното са продължили да дълбаят под повърхността, правейки ги уязвими на свой ред.
От сърце ти желая да са не само оцелели, но и оцелели по-силни от майка си!!

Темата е много тежка...
Бях спряла вече да се зачитам издълбоко в темите на клуба, но тази ме покърти...вероятно, заради мои лични страхове.
Цял ден мисля и премислям...как бих постъпила аз, ако ми се случи...
Ами ако се случи на дъщеря ми?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж! Примерно преди да се оженя бяхме гаджета 3 год. Нищо такова! Нищо!
Но, според мен при нас се отключиха тези неща в момента, в който при мен забеляза, че съм обичан от хората полезен човек, че правя нещо и другите го оценяват, че не му изневерявам, а съм или поне съм се стремяла да бъда във връзката ни, че не крещя по женски ... имаше сигнали, че мисли че не ми стига в леглото...някакъв пълен абсурд, защото си беше идеален, но даже негови приятели му бяха казали, че го държа явно като нерез и даже: ако ималитакава жена, от вратата ще я чакаме голи.../не разбирай, че съм някоя фоик-звезда/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да е лъжесвитетелстване?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Официалния ни брак е 15 год. Живели сме заедно 5. Останалите 10 /хайде 6 той пробваше всеки възможен начин да влиза в живота ми. Никога повече не ме нарани, но... Ако прекарвахме повече от 24 часа заедно, симптомите се връщаха. Схващаш ли: в момента, в който си въобразеше, че контролира положението ... пак същото.
Казал ми е 100 пъти, че той е провалил и своя и моя живот, аз не можах да простя... Имам белези от забождане на вилица в ръката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да , това наистина е най-важното . Децата да са съхранени от всичко преживяно.Видяно и чуто. Помислено и въобразено в детските им главички.И аз за моите деца си мисля. Какво ли травма ще им остане. Понякога голямата ми дъщеря - едно много мило и чувствително дете , ми казва , че й се размиват границите между добро и лошо.Че вече не е сигурна кое е редно и кое - не.Това всичко е резултат от ситуацията у дома.Страшно е ако едно момиче , бъдеща жена, започне да приема , че това е нолмално. Аз съм живяла с прекрасни родители ,никога не съм била свидетел на не само на насилие , но и на мърморене , натякване или тягостно няколкодневно мълчание. И не съм разпознала вероятни сигнали , признаци за нещо подобно в поведението на съпруга ми още докато сме били гаджета. От тази гледна точка подобен неприятен опит в детството би ли бил полезен в бъдещия живот. Нещо като сигнална система - стоп- това е част от характера на баща ми. Това може да доведе до страшни последици. Стой далече. Въпроса ми е - децата на проблемните бракове от малки се срещат с много проблеми . Дали те са по-сетивни за вероятното зло когато то застане насреща им?Надявам се да е така- тогава моите тегоби няма да са напразни. Ще са допринесли поне децата ми да са по-мъдри . Един вид - те да се поучат от моя горчив опит. Друг е въпроса ,ако това преживяното ги направи толкова подозрителни и недоверчиви, че не могат да имат пълноценна връзка.
Какво е вашето мнение?

че с лъжесвидетелстване ще загубиш.
И то заслужено. Истината няма нужда от фалшифициране.

За огромно съжаление, всичко се отразява на децата.Затова аз съм върл противник на това, да се "крепи положението" в тяхно име. Напротив точно заради тях, трябва да направим всичко възможно за да им спестим подобни изживявания.Когато има здрава връзка родител-дете, нещата са преодолими и поправими.Друга грешка на Българските жени- да крият от децата си, сълзите, синините и това че не са щастливи в брака си.Какво се получава напрактика.Неминуемо идва деня в който децата пораствата и тръгват по своя си път. Оставате двамата с нищожеството и смисълът на живота ти изчезва.В жените е заложено генетично да се грижат за някого и поради тази причина, някои се залепват за децата си / отдавна пораснали вече/ или започват индиректно да ги обвиняват, че заради тях са изтърпели какво ли не, а пък сега не им се обаждат и по тел.
Малко объркано се получи, но исках да напиша много неща наведнъж.
Та моето мнение е по-добре без баща, отколкото с лош баща.

За жалост поради възрастта на моите деца / 17 и 14 години / сравнително скоро ще заминат да учат - в София или в чужбина . И няма да мога да имам достатъчно време да бъда така свободна и отдадена с тях / без постоянното съобразяване с бащата и неговите настроения / , за да им дам цялата си обич и да получат те от мен едно пълноценно изживяно равностойно общуване.