как да ги разпознаем предварително тези насилници по природа... или поне още в началото на връзката?
Има ли някакви начални признаци, че ще изпаднат в " немотивирана агресия" към нас?
/ доколкото те разбрах - "мотивираната агресия", е когато се отбраняваш/

Според теб, като те бият, те продължават ли още да те обичат?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... да са оцелели емоционално децата ти!
В това обаче няма как да си сигурна, докато самите те не се се съберат да живеят с някого и не създадат трайни връзки и брак.
Тогава ще се провери на практика, дали са оцелели читави... или раните им от видяното и преживяното са продължили да дълбаят под повърхността, правейки ги уязвими на свой ред.
От сърце ти желая да са не само оцелели, но и оцелели по-силни от майка си!!

Темата е много тежка...
Бях спряла вече да се зачитам издълбоко в темите на клуба, но тази ме покърти...вероятно, заради мои лични страхове.
Цял ден мисля и премислям...как бих постъпила аз, ако ми се случи...
Ами ако се случи на дъщеря ми?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Виж! Примерно преди да се оженя бяхме гаджета 3 год. Нищо такова! Нищо!
Но, според мен при нас се отключиха тези неща в момента, в който при мен забеляза, че съм обичан от хората полезен човек, че правя нещо и другите го оценяват, че не му изневерявам, а съм или поне съм се стремяла да бъда във връзката ни, че не крещя по женски ... имаше сигнали, че мисли че не ми стига в леглото...някакъв пълен абсурд, защото си беше идеален, но даже негови приятели му бяха казали, че го държа явно като нерез и даже: ако ималитакава жена, от вратата ще я чакаме голи.../не разбирай, че съм някоя фоик-звезда/

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо да е лъжесвитетелстване?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Официалния ни брак е 15 год. Живели сме заедно 5. Останалите 10 /хайде 6 той пробваше всеки възможен начин да влиза в живота ми. Никога повече не ме нарани, но... Ако прекарвахме повече от 24 часа заедно, симптомите се връщаха. Схващаш ли: в момента, в който си въобразеше, че контролира положението ... пак същото.
Казал ми е 100 пъти, че той е провалил и своя и моя живот, аз не можах да простя... Имам белези от забождане на вилица в ръката...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да , това наистина е най-важното . Децата да са съхранени от всичко преживяно.Видяно и чуто. Помислено и въобразено в детските им главички.И аз за моите деца си мисля. Какво ли травма ще им остане. Понякога голямата ми дъщеря - едно много мило и чувствително дете , ми казва , че й се размиват границите между добро и лошо.Че вече не е сигурна кое е редно и кое - не.Това всичко е резултат от ситуацията у дома.Страшно е ако едно момиче , бъдеща жена, започне да приема , че това е нолмално. Аз съм живяла с прекрасни родители ,никога не съм била свидетел на не само на насилие , но и на мърморене , натякване или тягостно няколкодневно мълчание. И не съм разпознала вероятни сигнали , признаци за нещо подобно в поведението на съпруга ми още докато сме били гаджета. От тази гледна точка подобен неприятен опит в детството би ли бил полезен в бъдещия живот. Нещо като сигнална система - стоп- това е част от характера на баща ми. Това може да доведе до страшни последици. Стой далече. Въпроса ми е - децата на проблемните бракове от малки се срещат с много проблеми . Дали те са по-сетивни за вероятното зло когато то застане насреща им?Надявам се да е така- тогава моите тегоби няма да са напразни. Ще са допринесли поне децата ми да са по-мъдри . Един вид - те да се поучат от моя горчив опит. Друг е въпроса ,ако това преживяното ги направи толкова подозрителни и недоверчиви, че не могат да имат пълноценна връзка.
Какво е вашето мнение?

че с лъжесвидетелстване ще загубиш.
И то заслужено. Истината няма нужда от фалшифициране.

За огромно съжаление, всичко се отразява на децата.Затова аз съм върл противник на това, да се "крепи положението" в тяхно име. Напротив точно заради тях, трябва да направим всичко възможно за да им спестим подобни изживявания.Когато има здрава връзка родител-дете, нещата са преодолими и поправими.Друга грешка на Българските жени- да крият от децата си, сълзите, синините и това че не са щастливи в брака си.Какво се получава напрактика.Неминуемо идва деня в който децата пораствата и тръгват по своя си път. Оставате двамата с нищожеството и смисълът на живота ти изчезва.В жените е заложено генетично да се грижат за някого и поради тази причина, някои се залепват за децата си / отдавна пораснали вече/ или започват индиректно да ги обвиняват, че заради тях са изтърпели какво ли не, а пък сега не им се обаждат и по тел.
Малко объркано се получи, но исках да напиша много неща наведнъж.
Та моето мнение е по-добре без баща, отколкото с лош баща.

За жалост поради възрастта на моите деца / 17 и 14 години / сравнително скоро ще заминат да учат - в София или в чужбина . И няма да мога да имам достатъчно време да бъда така свободна и отдадена с тях / без постоянното съобразяване с бащата и неговите настроения / , за да им дам цялата си обич и да получат те от мен едно пълноценно изживяно равностойно общуване.