Не знам дали темата е за тоя форум... но виждам че сте разбрани хора и просто искам да споделя с вас моята история... И така женен съм от 8 години, като и двамата сме родени в една година. В началото нещата вървяха по "мед и масло" . Аз като човек с нормален (в смисъл - липса на богати родители) произход си късах задника от работа само и само да вдигнем жизнения стандарт.
И така ... роди ни се първото дете. Всичко беше 6, тати поемаше нощните дежурства, всичко поравно че и в повече... на какво ли не е способен човек след като се стегне и амбицира...След 2 години в къщи за жена ми обаче нещата се влошаваха с всеки изминал ден. Постепенно вечерите ни се превръщаха в безумни скандали, в които аз мълчах и слушах само критики и критики... как еди кой си имал гледачка...слугиня...а тя си зарязала кариерата дете да гледа... (а то си ходеше на детска), жена ми си имаше собствена кола, от както сме женени... Един прекрасен ден нервите ми не издържаха и и казах - връщай се на работа, и тя се върна, и се почна едно мрънкане - как детето било последно в детската, как колежките я гледали на криво...изкара 2 месеца и вика - не мога така - хайде забременя наново. Междувременно си построихме къща, детето се роди, обзаведохме къщата... нанесохме се. Сега малкото е във възрастта в която пипа и маже на всякъде. Постоянно е болно, като ходи на ясла. И пак тати става нощно време, мъкне, изплаща ипотеки... Жена ми непрекъснато мърмори и вдига скандали - пак за загубената кариера, че не излизала сред хора... И за да си запълва времето се почна едно безумно ходене по молове, покупка на парцали за обличане по един път... и не дай Боже ако няма пари... ужас...Еди коя си била с "Мини Купър" друга с "Ауди", ...

Малко дълга прелюдия, но за да съм обективен... и какво се случи - наскоро се запознах с друга жена. Съвсем случайно. Женена, с 2 деца, като мен. На моята възраст, но с доста по дълъг брак. Работеща - на много по ниско стъпало в обществото, защото мъжът и изкарва пъти под мен, и това е начина да оцелеят. Споделяме си всичко - проблеми по деца семейства... Тя е готова за секс с мен, но аз не мога да взема решение... И за двама ни изобщо не стои въпроса за разводи - тя споделя философията че една дискретна връзка извън брака само заздравявала семейството....

Ужас, изписах цял роман... В момента ми е тъжно, отнесох поредния скандал в къщи... Какво им става на тия жени... Или аз не съм в ред ... Защо ли няма телефон за насилие над мъже в семейството...

Nedei! Predi mnogo godini az si imah seriozno gadje, no se slu4i 4e triabva6e da rabotia s edin jenen gospodin. Kakto i da e , ne6tata postepenno se razviha taka 4e imahme intimna vrazka - i dvamata znaehme, 4e niama bade6te. Sled strahotnoto na4alo zpo4naha izvineniiata za6to ve45e ne mojem da se vijdame kakto predi...az iskah da zabravia, 4e vuob6te niakoga sum go poznaval tozi 4ovek, toi stigna do zaplahi i kakvo li ne...i adresa si smenih i vsi4ko, koeto mojeh da napravia da se otdeliia, no toi pak pusna gadni sluhove za men...vse si mislia, 4e zialata istoria ne si struva6e...eto ve4e minaha mnogo godini i drugi hora v ivota mi i o6te mi se gadi, 4e ne be6e pravilno...
Tova, 4e ima6 problemi sus suprugata si niama da se razre6i s tazi vrazka. 6te pribavi6 i vinaga kum vsi4ko drugi izvinania da ne se razvede6. Zamisli se kakvo iska6 i deistvai...da si liag6 ve4er s 4ista savest e strahotno....

Аз също не мисля, че една връзка отстрани е от полза.
Вярно е, че хората са различни, но все пак емоционалният им диапазон е доста универсален. Връзка, която "няма бъдеще", визирам конкретната ситуация (женени, с деца, без намерения за развод) просто не бива да бъде започвана..Според мен..
мога да разбера как се чувстваш..само че проблемите в семейството се решават вътре в самото семейство..помощта отвън във вид на извънбрачна връзка само вреди..мисля си..

Who dares to love forever
when love must die

кой точно проблем ти решава?
Ще се почувстваш още по-зле - първо, че няма да си в мир със себе си и това неминуемо ще доведе до гузното ти донатоварване вкъщи, второ, да допуснем, че дамата е върхът /едва ли, обаче/ и там ти е страхотно изживяване - пак кофти като се върнеш при собствената си харпия - хептен няма да можеш да я траеш, откъдето ще се влошат отношенията ви още повече. Освен ако една такава идиотщина няма да ти помогне на самочувствието - един вид и ти, като много други, си невероятен мъж с любовница, но недооценен вкъщи. Много тъпо.
Ще си наистина невероятен, ако си разчистиш домашните обори - повече от очевидно е, че не ти е комфортно там. Най-първата стъпка е да седнете да се разберете - кой какво иска, очаква, на какво се надява, към какво се стреми и т.н. Да се опитате да уеднаквите позициите. Да си дадете шанс да оправите нещата. Ако, разбира се, има желание за това и у двама ви. Като не стане - хората са го измислили - раздяла, накрая развод. Какво значи "да не си разваляме семействата" - ако не бяха развалени, нямаше да се стремите към "дискретна връзка" навън. Не стоял въпрос за разводи - чудесно, ама май така не можеш да продължаваш да живееш и, ако не си оправите ежедневието, то друг изход няма. Да го търпиш такова, каквото го описваш, е признак на пълно малодушие и ескалиращ мазохизъм... Ама ти си знаеш най-добре какво те устройва.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ами може пък да се почувства по-добре човекът. Ще му е по-леко на душата, че има някъде някой, който мисли за него. Не знам. А че трабва да постегне положението вкъщи - да. Леле, ако аз говоря такива неща и ако постоянно мрънкам на мъжа ми, той ще ме изгони.

Късай до като не е почнала да те обвинява и за дъжда и снега. Щом сам си минал през тръните веднъж, ще можеш и още веднъж. За хлапетата е по-добре да растат в спокойствие, а не в скандали. Ще порастнат и сами ще разберат всичко.
Повече от 18 години бях женен за подобна "префинена" плакалка, само дето освен едната хубост, нямаше нищо, дори акъл в красивата си главица.Оставих й всичко и се изнесох само с дрехите и един комп и поялник.
Карам трета година разведен и се изтръгнах пак по метода на Мюнхаузен, сиреч сам за косата от блатото. Бившата пак уревава, че нещо не стигало, а давам повече от три пъти отгоре на присъдената издръжка. Само дето вече не съм същия балама да й вярвам.
Ако не те мързи изчети повечко на зад в клубчето и ще откриеш камара подобни истории.

Ей, едно трезво мнение да видя :-)Поддържам с две ръце. Щом двамата са честни един към друг и очакват от връзката си едно и също, значи вероятността всичко да е ОК е много голяма. Поне на него ще му е по- добре, което може да се отрази положително на положението вкъщи.
А колкото до съпругата с високите изисквания... да чукам на дърво.

Ами не знам как има такива жени - виждат, че мъжете им се скъсват от зор, обаче искам, та искам. Ами да си намерят богат мъж, който да им осигурява така необходимите неща. Аз съм се примирила, че не можем да се мерим с богатите и съм помъдряла през 10-год. си брак. И в крайна сметка - имащи, нямащи - всички най-накрая отиваме на едно и също място.

От целия ти разказ стигам до извода, че не си от хората дето могат да вземат решения за живота си изобщо. Може би ако разкажеш и как си се запознал с жена си и как сте стигна до брак съвсем ще ми стане ясно.
А по разказаното до тук, мога да коментирам следното-
1. Направихте второто дете, защото на жена ти не й се е ходило на работа... (Съветвам те детето никога да не научава това.). ... И стигнахте до това решение, след като вече жена ти е гладала едно дете и е изпитала изолацията, та решихте да минете по тоя път отново (нищо че не е била доволна от резултата). ... "Зарязала кариера дете да гледа" - да не би с второто дете да е решила кариера на майка да прави?!...
2. Отнасяш всички скандали с търпение - какво очакваш да те похвалим ли? Не виждаш ли колко криворазбрано е това твое търпение?! Нито ти , нито жена ти сте доволни от ефекта на този вид скандали. Тя креши (вероято такъв й е начина на комуникация), но едва ли очаква срещу себе си да гледа "търпелив" безмълвен пън! Замислял ли си се тя дали наистина е доволна от това твое търпение? Не става дума и ти да й крещиш в ответ, приравнявайки се с нивото й ( или с начина й на поставяне на проблемите). В тези ваши скандали определено липсва банално казано Диалога и вземането на решения ЕДНАКВО удовлетворяващи ви и двамата! Когато жена ти ти казва какво иска или не иска, ти казваш ли й, съответно ти какво искаш или не искаш? Струва ми се не (щом мълчаливо търпиш)... Щастливия брак / съжителство не лежи на стискане на зъби, определено!
3. Тръгнал си да споделяш с друга жена, преди да си наясно какво да правиш с брака си. Не искаш да го разваляш?! Ами да ти кажа, че наличието на всяка подобна връзка с друга жена (нищо че до секс не сте стигнали - то и брака не е само секс, а и сподяляне на живот и проблеми изобщо), си е дефакто разпад на брака, или най-малкото кризата ви минава през типична критична точка, от коята връщането назад става много трудно (а често е и невъзможно през погледа на другия). На тая твоя нова приятелка ако наистина й трябва заздавяване на брака й чрез неангажираш секс - посъветвай я да си го заздравява сексуално с някой неангажиран мъж без амбиции за брак, та поне ако се окаже че се е лъгала в убежденията си да не въвлича и други семейства в разруха.

По последните ти изречения - мисля, че голяма част от проблема с живота ти наистина си е в теб. Жена ти също си е с кусури, но нали не се обади тук за да хокаме нея, а теб да те утешаваме. Търсиш съвети, както разбрах - започни от себе си.
И накрая само за телефона на насилието - моля не иронизирай. Нали жена ти физически не те е тормозила за да ти трябва закрила. Не сравнявай положението си със жени под системен страх за живота си! Колкото до психическия тормоз - той е много много трудно доказуем ( и за двата пола) и едва ли ще получиш подкрепа от държавата в това отношение.
Успех!

И какво ще се окаже, задоволената (от наша, на беднюгите гледна точка) с какви ли не глезотии дама, дали е щастлива? Важно е да сме емоционално богати:-) Ама ходи го обясни това на алчните.
Ми богати мъдреци няма

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите