Здравейте!Ще бъда благодарна да чуя мнения по следния житейски казус. След 10 годишна връзка, 3 от които брак без деца, поради стерилитет( причината е в мен), след 6 мъчителни години борба за дете преминавайки през всички възможни манипулации и процедури, останала без работа за това, изхабена психически, физически и емоционално, след поредица от скандали и обиди ми се заяви, че вече не можел да живее така и е склонен да се разведе с мен.

Прав му път и да се възпроизвежда другаде.
Ако заради такава причина е способен да зареже човек, да върви на майната си. Детенце можете и да осиновите. Но любов няма ли, уважение няма ли, приятелство между двама души няма ли- бракът го пишете бегал.

Сега не ми хленчи колко го обичаш ти. Разкарвай го. Няма нужда от мазохизъм.

Не няма да хленча, с времето станах мнооого силна. Проблемът, е че освен, че иска да се разведе, през тези години отдадена на тази цел, загърбих кариерата си и станах финасово зависима от него и сега нямам нищо зад гърба си и той го знае много добре.

Наистина неприятна постъпка от негова страна, можел е и по-рано да си тръгне.
Но не го упреквай тотално,може би не е издържал на напрежението. А и на желанието да има собствено дете, а не осиновено

фикс идеята дете е разтурила много любови. да си бяхте осиновили...или да се бяхте примирили с това че се имате..например...мда

Не, не го упреквам напълно, нали се сещате, че когато тялото ти е напъхано с хормони,и ти не си от най-приятните компании, но ме е яд, че извървя с мен толкова труден път и накрая се предаде. Може би и аз се предадох до някаква степен, този проблем ни промени като личности, не гледаме на света толкова оптимистично, но аз се чувствам като някаква неудачница провалила се отвсякъде, без работа, пари, деца и без дом.

Е, да бяхме ама като не искаше.

На теб ти трябва да добиеш самоувереност в себе си и собствените си възможности. Остави приказките за развод щом е само склонен, а не го е поставил като решие без право на дискусия. Разбирам, че ти е много тежко, но вманиачаването на каквато и да е тема е в състояние да изпепели отношенията и дори вечната, истинската и неповторимата любов. Стегни се и приеми идеята, че детето не е най-важното нещо за вас двамата. Не те упреквам, разбирам те, но трябва да се погрижиш за себе си. Погледни се в огледалото и отчети всичко, което не харесваш, степенувай го и започвай. Нямам предвид само външност, но поне от там започни. Не мисли за мателиалната си зависимост от него, а потърси работа. Препоръчвам ти да отидеш на семеен консултант, а ако и той поиска да е с теб ще бъде още по-добре. Седни и поговори с него, кажи всичко, което чувстваш, но без да хленчиш и без да го упрекваш. Знаеш ли, много е трудно да забременееш когато си под психическо напрежение. Спреш ли да мислиш за това, успокоиш ли се има много по-голям шанс. Не са и малко случаите когато след осиновяване си раждат собствено дете. Не се самоунищожавай. Това е според мен, което най-много отблъсква мъжете.

....ти какво искаше?....време е да помислиш ти какво искаш...сега
и не с самосъжалявай, каквото си правила е било доброволно...или

Естествено, че е било доброволно, и аз исках същото, но платих много висока цена, очаквайки да бъда оценена за това. Не искам да се самосъжалявам, а да намеря най-правилното решение за себе си, докато още имам възможност. Човек винаги се учи от грешките си, а моята беше, че се откъснах от всичко в името на идеята за дете, дори рискувах и собственото си здраве.