не става въпрос за уважение или за някакво значение на тяхното мнение, но ме е яд на това странно виждане на нещата, на тези роли, които още ни се слагат, като венициански маски по време на карнавала. За това ми е болката. Аз се чувствам достатъчно свободна да съм това, което съм, в това число и възпитана и груба, искам хората да са достатъчно широко скроени да го приемат. И то неща, които приемат от раз за други...
Освен това никога не съм се изживявала като крехка или добре възпитана, не ми е в нрава, в породата, както казва Оркад. Така че когато има разминаване между образа и обекта, които съм, ми е яд (обещавам, спирам да чета Кундера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами като не те интересува нечие мнение, защо се дразниш? Дали те пъхат в някаква роля, или образ - проблемът не е твой. Както и за каква ще те мислят.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Според мен има разлика нещо да не те интересува като резултат и да те дразни като форма. Едното не изключва другото.
Така или иначе днес нямам сили да се боря със света

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

OOOO аз имам тактика за това.Никогане съм груба,но удрям по болните места.Повярвай ми ефекта е много по голям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Напълно те разбирам. Не е крайно трудно да подминаваш неща, но когато стане прекалено, си има спирачки. Много, много, много добре си направила, че си си показала рогата! Виновна, ама друг път! Който злоупотребява с търпението ти, да си носи последствията.

- - - -

Това, което не ме интересува като резултат го игнорирам напълно - все тая каква му е формата.
А, ако става дума за справедливостта и равнопоставеността, то това е друг въпрос и там гледната точка е различна.
Ако говорим за възпитанието на хората - също.
Но това се отнася за хората, които ме интересуват.
Мисля, че не бива да изисквам каквото и да било от другите - от тези, които не ме засягат - щом нещо не ми хареса и го преценявам като сериозно, просто се оттеглям. Всъщност от скандали - файда никаква. Само излишно натоварване. Поне за мен.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Имам един приятел, с който много си поделяхме и споделяме. Преди години имах доста разриви и спорове с "приятели" и "приятелки" вика и бучах, а знаех че съм прав, но все бях крив, та той една вечер ми каза :" Не че не си прав -прав си! Просто начина по който го изразяваш те кара да изглеждаш, че не си прав !" Дано и на теб помогне като на мен тогава! Айде успехи:)

Пищи, я! Писна ми на х. И ушите ми пищят!

Абе, ще ми кацнеш на дедовия! Писнало ти било... Хиии! Ами, пцовай, бре, муцко! Еби им мамата! К'во ти пука??? Някой си щял да те погледне учудено и опулено... Да гледа! Да се пули!

Яаа, ела в "Клуб за попържни" и си излей мъката като хората. Ела да се изпразниш. Ела, аз ще ти помогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Може да е несправедливо, но е логично. Към теб (примерно) очакванията са много по- високи и това трябва и да ти харесва, ако и да не ти върши работа в кобнкретния случай. Ако не бяха, никой не би се изненадал от една грубиянска или леко просташка ответна реакция, в стила " с неговите камъни по неговата глава".

Че защо ти пука за хората, след като смяташ реакцията им за несправедлива?