Съгласна съм с Волфчо - бъди твърда, покажи му къде е изхода от вашите отношения и престани да се самозаблуждаваш. Трябва да разбереш, че той е опасен за теб и детето ти не само за доброто на семейството ти, но и физически. Следващия път какво ще ти лепне и ще можеш ли да оцелеш, за да се грижиш за детето си. Виж всички мнения тук, те са единодушни - махни го от живота си възможно най-бързо. Успех.

Защо ти е да му доказваш колко е виновен? Наистина ли ти е необходимо това за да продължиш? Защо ти е той да разбере това? Ти го знаеш, а това е което има значение.
Пофантазирай- какво мислиш че ще стане ако ти му кажеш всичко още един път, натикаш го до стената, и той вземе че си признае? Мислиш ли че ще те обича повече? Мислиш ли че ще иска да живее с теб? Мислиш ли че ти ще можеш да живееш с него?
Тези въпроси трябва да си зададеш преди да предприемеш разговора.

Аз мисля, че в себе си ти знаеш че всичко е приключило, просто искаш да му натриеш носа. Защото си засегната, обидена, наранена, и т.н. И не ми казвай, че е заради детето, бъди честна пред себе си и ще видиш че точно същото щеше да направиш и ако нямаше дете.

Мило момиче, дано имаш подкрепата и на твоите родители, ще се справиш. Детето ти е бебе още, но има нужда от спокойна майка за да не израсте нервак, вярвай ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хубаво е, че имаш подкрепата на родителите му, но не те съветвам да останеш и да живееш с тях. Това ще ограничи контактите ти за в бъдеще. Знам, че сега не ти е до това, но и това време ще дойде.
Ако можеш, прибери се при своите си родители.
Желая ти бързо стъпване на крака.

Моето продължение на тази мисъл (от опит) е "...но повярвайте, боли!".
Трябва да си силна-важна си ти и детето ти. Не се обвинявай, не моли, не бъди "удобна" за него. Грижи се за себе си-за здравето си, фигурата си, за доброто си настроение. Гледай напред!Бъди отговорна към себе и към детето!

Беше ми и смешно и тъжно,като четох твоята история. Сигурна съм обаче в едно- ти си и интелектуално , и емоционално много над твоя сополанко. Прости ми, че го наричам така. Струва ми се непораснал и комплексиран.Сигурно си има причини,но ти не си терапевт. Не те заслужава. Грабвай си детето и започвай да си живееш живота.Няма да го промениш,защото това означава да го върнеш далече в детските му години,когато е оформян като личност и т.н. И..проблемът е не в мечтите, а в това,че твоите са съвсем различни от неговите.Прекалено различни.

Mislia, che za nego e po-dobre da zamine za Anglia za da vidi sys sobstvenite si
ochi kak "lyubimata" mu, shte go smeni za anglichanin

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Mи, така, както го разказваш, не мисля, че си струва да си хабиш нервите с опити за промяна. Човекът е очевАдно недорасъл за семейство, а с този манталитет- лъжи на дребно и прочие детинщини, едва ли и ще порасне някога. Аз не бих го изтраяла и една седмица.

Не можеш да се сърдиш на Бог, ако не вярваш в него

Хей, annie_ka,

Моля те - не свързвай мечтите с вина - независимо от това, че може и да я намерим, ако търсим.

Мечтите са от немногото неща, различаващи ни от животните и то не толкова, поради факта на мечтанието, а поради склонността ни да ги споделим и в заедност постигнем.

Мечтите са двигател на развитието и също емоционално овкусяват дните ни - дори в провал или ако се сбъднат. Без тях, без дори нещастията - нямаше да имаме мярка за оценка на събитията и живота си, нямаше дори да имаме обратна връзка - коригиращ фактор на нашите копнежи и стремления.

Не спирай да мечтаеш - без страх от рани или невъзможности, без ограничения, дори отвъд смъртта! Приемай неуспехите като уроци, житейските лимони преглъщай като лимонада и никога, ама съвсем, не спирай да мечтаеш!

***

Конкретно за твоята история - оценки и съвети - другите са писали. Различни хора сте и май не струва да опитвате да възстановявате отношения и семейство да градите. Безотговорният веднъж - винаги такъв ще си остане. Отговорността не зависи от зрелостта, а от възпитанието и човека. Твърде млада се разочароваш от партньора си, но животът е пред теб, наистина! Той - нека да си ходи, не чакай неговата прошка, имаш друга работа и отговорности на първо време, а също и мечтите - своите. Уредете отношенията между вас - неговите права като баща и също отговорности.

А ти - върви напред, пожелавам ти късмет с мечтите и вече никакви вини!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Надценила си го. Не знам как си се решила на това - ти най-добре си знаеш.
Остава ти да проведеш кампанията си правилно. На твое място бих:
1. Бих му заявил (мъж съм все пак) че ако смята детето за свое - да се погрижи за редовна издръжка.
2. Ако не - да забрави и за тебе, и за малкото.
Има известна доза риск, разбира се. Юристите тук ще изяснят дали и колко издръжка се дължи въпреки че нямате брак (предполагам че той е припознал детенце). Но заложи на егото му, на усещането че е мъжкар (хехе!) - според мен ще се споразумеете за приемлива издръжка. После когато се върне от майната си - прати го пак там (преносно) и си живей живота.
Сбъркала си че това е мъжа ти. Очевидно е на друга. Ако това те успокоява - гонореята не се въди под завивките - неговата възлюбена я е пипнала от друг(и)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ама, тоя твоя не само че е путьо, а отгоре на всичко е и наглец.
Лепнал ти е разни болести, пък отгоре на всичко се обижда че си го обвинила несправедливо, и иска да му се извиниш?! Леле, леле … скоро не бях чувала (и чела) за подобна простотия, но винаги съм казвала че „Простотията ходи по хората!”.

Той просто няма достатъчно смелост да ти каже че не иска вече да сте заедно, и единствения начин е да те накара да се чувстваш гузна, та да излезе че ти си виновната за вашата раздяла.
Това е – много просто и ясно!
Не си заслужава да си тровиш нервите за такъв човек.

Късмет!