гледам, че така и така са се струпали много темички с "какво". Още една няма да дойде в повече, си мисля.

Какво става, когато една семейна жена (млада, симпатична, незапусната) постоянно е пренебрегвана от мъжа си и в ежедневния живот и в леглото?
Мъжът й постоянно я упреква, че е с ниско самочувствие, сравнява я с други жени, които си купуват скъпи дрехи, а тя не, поради факта, че средствата, които харчи отиват предимно за лекарства. Мъжът й печели много добре, а тя е принудена да се грижи за детето и домакинството. Не е успяла да си намери подходяща и доходна работа, понеже е прекалено добродушна и чувствителна, а и има хронични заболявания, които й пречат. Всъщност работила е, но се наложило да напусне поради гореспоменатите причини. Мъжът й разполага с цялото си свободно време, много обича детето им и му отдава всичките си грижи, ала все е недоволен от жена си, при това го прави пред детето и прде други хора, когато се наложи. По характер е избухлив и променлив.
Имат перидои на остри кризи, както и периоди на затишие. Какво е продължението според вас?

Жената си намира подходяща, не толкова доходна работа и после се оглежда за по-доходна. Самочуствието й се подобрява с всеки изминал ден, от мисълта, че е полезна. Мъжът й вероятно вече няма да е толкова изнервен, че всички зависят от него.

Жената също започва да го сравнява с други и един ден, докато той я поставя в неудобно положение пред странични хора, тя му удря такъв капак , но с усмивка, че той изпада в нямо изумление. На жената все по-малко й пука, дали той избухва, защото тя вече има и друг живот.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mirror_ на 23.02.07 21:30.

ОК. Логично звучи. И принципно е така.
А в случай, че жената опитва, но не успява да си намери такава дълго време? Следва ли че от тоя неуспех самочувствието й ще падне още повече и с какво точно трябва да направи компромис? Домът и семейството са ценности,които са възпитавани у нея през детството. Ниското самочуствие - наследствено обусловено и в резултат на крехко здраве. като прибавим доза мекушавост и страх. Излиза, че мъжът й има право да е недоволен, така ли смятате?
колкото до удрянето на "капак" - тя смята, че с бой нещата не се решават, а с разговори. Но - разговорите удрят на камък, поради нежелание на половинката да я изслуша и разбере.

Лошо за тебе. Съпругът ти е твой партньор. Вие сте равни. Не те е взел на отглеждане. Семейните ценности са залегнали във възпитанието на всеки от нас и не са кой знае каква екстра. Усещам една склонност към постоянно мрънкане и търсене на оправдания вместо партньорство. Това е твоя живот, изграден от твоя избор и никой не ти е виновен за него.

Вземай се в ръце, защото положението клони към ситуация!

Давайте по-смело с критиките. Готова съм да ги посрещна. Ето, вече и лицето смених - от 3-то в първо. Абсолютно съгласна - равнопоставеност. Но и не съвсем. Нещата са трупани с години и години и не само клонят към ситуация, а вероятно ситуациите са били много през годините. Следва - компромис, примиряване и от двете страни и сначале.
Това е твоя живот, изграден от твоя избор и никой не ти е виновен за него
Естествено - напълно съгласна. Търсеща алтернатива за по-добър живот попада в тоя клуб и чете ли чете, накрая решава да пише (чашката на търпението, болката и обидата е преляла). Търси съвети и опит от изстрадалите и преминали през тези неща хора.
Взела се е в ръце (в смисъл, че не се оплаква вкъщи, не мрънка, понася безропотно съдбата си). Какво още й липсва?

и от двете страни осъзнаването че градите общ живот.
Затова и съветите в стил "напредни и после го прецакай" ще доведат до същата ситуация - но от другата страна.

Взела се е в ръце (в смисъл, че не се оплаква вкъщи, не мрънка, понася безропотно съдбата си). Какво още й липсва?

Липсва й кураж, да промени съдбата си.

Carpe diem! Volente deo!

От кое точно те боли - че мъжът ти не те оценява, или че си съгласна с него? Очевидно още не можеш да разбереш, че твоето мнение за себе си е най- важното...Няма как да получиш уважение, ако сама не изпитваш такова. Това ти липсва, уважението към себе си. Огледай се, ако не можеш да го откриеш в това, което имаш, промени се и промени "ситуациите". Търсенето на собственото аз е всъщност търсене на нещо или неща, които да уважаваме в себе си..

Карам ти се, защото този сценарий съм го гледала и знам, че не е печеливш. Много жени правят грешката да инвестират в мъжа си време, подкрепа и средства като смятат, че той има повече потенциал, а те самите се примиряват да са в неговата сянка. Считат, че усилията и жертвата направена в негова полза са достатъчни. В един прекрасен ден, обаче, мъжът се обръща и заявява, че не е искал никаква жертва и саможертва от твоя страна, че това е твое решение и той не е отговорен за него. Ти разбираш, че ти издърпват килимчето изпод краката, че пясъчния замък се срутва, но не можеш да направиш нищо.
Полза от мърмореж няма. Има нужда от съзидание. Имаш нужда от работа, каквато и да е тя. В www.jobs.bg има доста и най-различни възможности. Ако мислиш, че ти трябва някаква квалификация, полека-лека се заеми да я осъществиш. Всичко зависи от желанието ти.

П.С. Наскоро катастрофирах. Имам тежка контузия на лявото коляно. Цяло чудо е, че мога да ходя. Едва ли някога ще мога да танцувам, за ски да не говорим. Ако се претоваря, после ми слагат обезболяващи инжекции, защото не мога да си стъпя на крачето и клеча като щъркел на един крак. Това за мене е огромен проблем, но заради един контузен крак няма позволя отношение като към малоумен. Приятелят ми казва, че контузеното коляно му е любимото. Въпрос на отношение и гледна точка.

Ми като иска жена му да е фешън, да и купува той скъпи дрехи! Някои мъже са много смотани ей, избиват си комплексите върху жените си!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите