Когато си добър с някой, искрено го обичаш и му го показваш, правиш всичко за него за да се чувства добре...той решава че може да ти се качи на главата! Започва да не ти спестява лошото си поведение, започва да те кара да се чувстваш виновен за какви ли не неща, ако може и за световния глад още малко....обижда те с поведение или изказвания, уж с "най-добри" намерения и понеже много държи на теб..даааа.....А ти страдаш, търпиш едно, търпиш две..три...понеже го обичаш и не искаш да го нараниш, и най-вече страх те е да не го загубиш...(синдрома на влюбената до уши патица)..докато в един момент чашата на търпението ти прелее, и наранените ти чувства стигнат нивото в което розовия балон на който си се издигнал се пука..и ти падаш на земята...и не само това ами изведнъж всичките обиди които си търпял се връщат и започваш да се чудиш как може да си стигнал дотам...
И какво следва от тук нататък....?

не от ангели имаше нужда. от хора които не приличат на тези които познавахме. и особено аз. а ангелите патят без да има причина за това.
възрастни хора не може да живеят по такъв начин. никои не живеее така.
не знам кои заслсужава да живее така. и да има такава паплач около себе си.
сигурно стратзите ще си изведат поука също. избрали са наи - неподходящите възможно хора да дават напътствията си. и после дори да имат желание да помагат никои не им вярва. защото искат да се представят като особени хора. а те са обикновени като всички останали. просто хора които не искат да се разделят с удобната си позиция. това е истината ангеле. и тя е една. тъжна истина за която никои не дава пет пари.

Хммм, и при мен е същото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз така:((..и така съм объркана..., ту искам да го обичам пак по същия начин както в началото, ту в мен се ражда странно чувство на освободеност от това бреме непременно да му се харесам..странно е..но започва да не ми пука..започвам да виждам най-после всички негови недостатъци, за които преди нямах очи..толкова го обожавах. Но усещам че вече нищо няма да е същото както преди...и затова ми е такова едно тъжно, тъжно...:((((( гадост!

има ли ангел ще има и някои които да го очерни. да го провали и да го въвлече в нещо до което не би трябвало да се допира. фона е черен ангеле.
фона разбираш ли. не знам ти но аз наистина се чувствам омерзен. отвратен
и чесно да призная обезверен. всички се правят че не виждат какво се получава. а то е кофти бе ангеле. кофти работа. що така трябва да става винаги. всяка и наи - малка възможност да се направи нещо добро се проваля.
то доброто не е отбиване на номера. толкова напъване да тръгнат нещата надобре. и винаги едно и също - даи колата. ами не я давам колата. а тя ако иска да се даде сама то ще стане - ясно е. срам ме е да гледам хората заради тях самите. ти вдяваш ли ангеле що за изродска ситуация ми се налага да боря.

Нищо не вдявам вече, освен, че колкото си по-искрен в чувствата си - толкова по-зле. Трябва изглежда да си студен, егоистичен, самовлюбен, ревнив, деспотичен и безкомпромисен...и да не си показваш чувствата си най-вече....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да повярваш, но при мен е същото...:((( И аз съм много, ама мнооооооооого объркана... И не зная какво да правя... С него вече не ми е толкова хубаво, но не зная как ще е без него... Започвам да се питам - дали го обичам, защото не изпитвам същото главозамайващо чувство както преди, а толкова много искам... Иска ми се нещата да не се променят... иска ми се да не обръщам внимание на неговата себичност и самовлюбеност, язвителен характер и на моменти злобен... Иска ми се да не знаех за неговите интернетвръзки /настоящи!/ и телефонните му разговори и смс-и... Мисля си, че любовта си отива бавно от нас... и нищо не мога да направя, за да я спра... Пък и струва ми се, не ща и да я спирам... Стига толкова болка, стига толкова унижения, и все аз виновната за неговите провинения... Тъжно е, но отиваме към раздяла... И вината не е моя - това не ме успокоява, но аз направих много - простих, проявих разбиране, опитах да забравя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и аз съм един ядосан ангел - винаги съм била вярна, добра, мила, всеотдайна, искрена... Треперела съм да му угодя за абсолютно всичко, правила съм и невъзможното! И какво идва насреща - лошо отношение:((((( , пренебрегване, недооценяване...
И да, решила съм вече - оттук насетне ще стана кучка! Никакви емоции /стига толкоз!/, никакви чувства повече, никакво угаждане и изпълняване на всякакви глезотийки.... Край! Ще бъда коварна и подла, гадна... И така, ще бъда обичана и ценена! Ами сърцето ми... то ще умре...:(((

същата работа..!
Толкова много го исках, така бях щастлива, че най-после и на мен ми се случи да бъда така прекрасно влюбена...
За него съм правила неща които не съм правила за никой мъж, може би защото за пръв път се влюбих така безразсъдно.
Преглътнах толкова много, оправдавах го по какви ли не начини, а то ставаше по-зле. Явно той не разбира, че всичко си има граници. Мъчно ми беше когато забелязвам как мисълта му е винаги насочена към него самия на първо място. Направил ме е на дресирана маймунка направо. Започнах да оправдавам и да се мъча да разбирам принципите му на действие, които за мен са твърде идеалистично-детински и безкомпромисни...Не мога да се позная, какво ми се е разбъркало в мозъка..да се оправдавам за неща за които изобщо не съм виновна, все едно е самия Господ_Бог...ще се изям от яд към себе си!
Хубавото е, че рзсъдъка ми взе да взима превес над обърканата ми емоционалност, лошото е, че любовта си отива..а беше толкова хубаво:((((
Искам си я пак обратнооооо...:((((((( но не и по тоя начин...но май няма начин:(

:)) само така!
Аз пък реших да престана да се боря за него...пускам го!
А ако изобщо продължим да сме заедно по някакъв начин ..ще гледам само себе си..
Най-тъпото е, че и аз не знам вече за какво толкова съм се вкопчила в него. Ако си направя един списък на плюсовете и минусите...минусите ще са цяла камара и то съвсем конкретни и дефинирани...а плюса е само един и на всичкото отгоре е толкова смътен вече, че не мога да го определя...влюбена ли съм наистина още, обидена ли съм, искам ли го наистина или всичко опира до някакво раздразнение което с е насадило точно на дупката където преди беше розовото ми влюбено сърчице....и а не мога да определя какво е това...
Даже си мислех "ех какво ще е хубаво сега да се обърнат нещата, и той да е на моето място, а аз на неговото"...обаче се чудя дали наистина го искам и това..защото въпроса е по-глобален - сигурна ли съм, че изобщо го искам него, струва ли си в крайна сметка да ми отрови живота...защото по всичко изглежда че ще е така..:(