Когато си добър с някой, искрено го обичаш и му го показваш, правиш всичко за него за да се чувства добре...той решава че може да ти се качи на главата! Започва да не ти спестява лошото си поведение, започва да те кара да се чувстваш виновен за какви ли не неща, ако може и за световния глад още малко....обижда те с поведение или изказвания, уж с "най-добри" намерения и понеже много държи на теб..даааа.....А ти страдаш, търпиш едно, търпиш две..три...понеже го обичаш и не искаш да го нараниш, и най-вече страх те е да не го загубиш...(синдрома на влюбената до уши патица)..докато в един момент чашата на търпението ти прелее, и наранените ти чувства стигнат нивото в което розовия балон на който си се издигнал се пука..и ти падаш на земята...и не само това ами изведнъж всичките обиди които си търпял се връщат и започваш да се чудиш как може да си стигнал дотам...
И какво следва от тук нататък....?

не от ангели имаше нужда. от хора които не приличат на тези които познавахме. и особено аз. а ангелите патят без да има причина за това.
възрастни хора не може да живеят по такъв начин. никои не живеее така.
не знам кои заслсужава да живее така. и да има такава паплач около себе си.
сигурно стратзите ще си изведат поука също. избрали са наи - неподходящите възможно хора да дават напътствията си. и после дори да имат желание да помагат никои не им вярва. защото искат да се представят като особени хора. а те са обикновени като всички останали. просто хора които не искат да се разделят с удобната си позиция. това е истината ангеле. и тя е една. тъжна истина за която никои не дава пет пари.

Хммм, и при мен е същото!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

и аз така:((..и така съм объркана..., ту искам да го обичам пак по същия начин както в началото, ту в мен се ражда странно чувство на освободеност от това бреме непременно да му се харесам..странно е..но започва да не ми пука..започвам да виждам най-после всички негови недостатъци, за които преди нямах очи..толкова го обожавах. Но усещам че вече нищо няма да е същото както преди...и затова ми е такова едно тъжно, тъжно...:((((( гадост!

има ли ангел ще има и някои които да го очерни. да го провали и да го въвлече в нещо до което не би трябвало да се допира. фона е черен ангеле.
фона разбираш ли. не знам ти но аз наистина се чувствам омерзен. отвратен
и чесно да призная обезверен. всички се правят че не виждат какво се получава. а то е кофти бе ангеле. кофти работа. що така трябва да става винаги. всяка и наи - малка възможност да се направи нещо добро се проваля.
то доброто не е отбиване на номера. толкова напъване да тръгнат нещата надобре. и винаги едно и също - даи колата. ами не я давам колата. а тя ако иска да се даде сама то ще стане - ясно е. срам ме е да гледам хората заради тях самите. ти вдяваш ли ангеле що за изродска ситуация ми се налага да боря.

Нищо не вдявам вече, освен, че колкото си по-искрен в чувствата си - толкова по-зле. Трябва изглежда да си студен, егоистичен, самовлюбен, ревнив, деспотичен и безкомпромисен...и да не си показваш чувствата си най-вече....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма да повярваш, но при мен е същото...:((( И аз съм много, ама мнооооооооого объркана... И не зная какво да правя... С него вече не ми е толкова хубаво, но не зная как ще е без него... Започвам да се питам - дали го обичам, защото не изпитвам същото главозамайващо чувство както преди, а толкова много искам... Иска ми се нещата да не се променят... иска ми се да не обръщам внимание на неговата себичност и самовлюбеност, язвителен характер и на моменти злобен... Иска ми се да не знаех за неговите интернетвръзки /настоящи!/ и телефонните му разговори и смс-и... Мисля си, че любовта си отива бавно от нас... и нищо не мога да направя, за да я спра... Пък и струва ми се, не ща и да я спирам... Стига толкова болка, стига толкова унижения, и все аз виновната за неговите провинения... Тъжно е, но отиваме към раздяла... И вината не е моя - това не ме успокоява, но аз направих много - простих, проявих разбиране, опитах да забравя...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, и аз съм един ядосан ангел - винаги съм била вярна, добра, мила, всеотдайна, искрена... Треперела съм да му угодя за абсолютно всичко, правила съм и невъзможното! И какво идва насреща - лошо отношение:((((( , пренебрегване, недооценяване...
И да, решила съм вече - оттук насетне ще стана кучка! Никакви емоции /стига толкоз!/, никакви чувства повече, никакво угаждане и изпълняване на всякакви глезотийки.... Край! Ще бъда коварна и подла, гадна... И така, ще бъда обичана и ценена! Ами сърцето ми... то ще умре...:(((

същата работа..!
Толкова много го исках, така бях щастлива, че най-после и на мен ми се случи да бъда така прекрасно влюбена...
За него съм правила неща които не съм правила за никой мъж, може би защото за пръв път се влюбих така безразсъдно.
Преглътнах толкова много, оправдавах го по какви ли не начини, а то ставаше по-зле. Явно той не разбира, че всичко си има граници. Мъчно ми беше когато забелязвам как мисълта му е винаги насочена към него самия на първо място. Направил ме е на дресирана маймунка направо. Започнах да оправдавам и да се мъча да разбирам принципите му на действие, които за мен са твърде идеалистично-детински и безкомпромисни...Не мога да се позная, какво ми се е разбъркало в мозъка..да се оправдавам за неща за които изобщо не съм виновна, все едно е самия Господ_Бог...ще се изям от яд към себе си!
Хубавото е, че рзсъдъка ми взе да взима превес над обърканата ми емоционалност, лошото е, че любовта си отива..а беше толкова хубаво:((((
Искам си я пак обратнооооо...:((((((( но не и по тоя начин...но май няма начин:(

:)) само така!
Аз пък реших да престана да се боря за него...пускам го!
А ако изобщо продължим да сме заедно по някакъв начин ..ще гледам само себе си..
Най-тъпото е, че и аз не знам вече за какво толкова съм се вкопчила в него. Ако си направя един списък на плюсовете и минусите...минусите ще са цяла камара и то съвсем конкретни и дефинирани...а плюса е само един и на всичкото отгоре е толкова смътен вече, че не мога да го определя...влюбена ли съм наистина още, обидена ли съм, искам ли го наистина или всичко опира до някакво раздразнение което с е насадило точно на дупката където преди беше розовото ми влюбено сърчице....и а не мога да определя какво е това...
Даже си мислех "ех какво ще е хубаво сега да се обърнат нещата, и той да е на моето място, а аз на неговото"...обаче се чудя дали наистина го искам и това..защото въпроса е по-глобален - сигурна ли съм, че изобщо го искам него, струва ли си в крайна сметка да ми отрови живота...защото по всичко изглежда че ще е така..:(

Май тук само двете си говорим и никой друг не се намесва:))) Много е странно, че изпитваш същото каквото и аз - абсолютно, едно към едно, сякаш аз съм писала твоите редове... Иначе за кучката, така си говоря, но си се познавам и зная - "Няма как от тази кожа в друга!" Не бих могла да бъда кучка, жалко! Немога да бъда непукист:(
Също смятам да не се боря за него! Ще оставя нещата да се развият от самосебе си... И при мен е някакво вкопчване - може би заради навика... Може би от страха, който се настанява отвреме навреме в съзнанието ми и ме кара да си задавам въпроси от сорта: "А дали ще срещна по-добър, а дали ще се влюбя отново... Защото истината е, че имам прекалено големи изисквания и очаквания, и много трудно ще харесам някой, за да мога да се влюбя отново:(((

той няма как да дойде на твоето място, защото ти си уязвимата и слабата страна. Няма да те заобича отново, защото не те и уважава. Но можеш да върнеш поне част от достойнството си като му дадеш пълен игнор. Изчезни или изритай и не го допускай до себе си.
Ще страда не толкова от липсата ти, а от липсатана обект който контролира напълно.
Това успокоява ли те.

И ти се опитваш да живееш чрез него. Това е толкова често срещана грешка. Вие сте два различни индивида. Твоят живот не може да се отъждествява с неговото присъствие в него. Някъде по пътя си загубила собствената си идентичност и си започнала да светиш с отразена светлина.

Не бе, просто го остави, махни се от него...ако можеш...Така той ще се сети, а ти ще се усетиш...Нещата винаги имат две страни, пък ти виждаш само своята...

Момичета и аз се присъединявам към вас, и аз ще ставам кучка, много по-удобно е и къде-къде по конструктивно....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз се присъединявам...имаше преди доста време въпрос "как се става Кучка", беше решено, че и ли се раждаш такава или ...не се бориш да ставаш-защото става глупаво подражание. Ако има някой опровержение- да казва-ВЕДНАГА!!!!Както и точната рецепта на трансформацията!

Мисля, че грешката е в самите нас! Трябва просто да се научим с подходящите думи да заявяваме себе си и да показваме ясно, че въпреки обичта ни ние държим на собствената си индивидуалност, на нас самите! Просто е крайно време да се научим, че светът ни не се ограничава с един човек, а и има ли смисъл от връзка, която те натоварва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилно казано! Човек трябва да има своето лично време, да бъде дори някога сам със себе си! Страхът да не загубиш някой е всъщност проекция на ниска самооценка. Пък и философията ми е, че ако той не те оценява, значи не те заслужава!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от връзка се товарят хора които са имали намерение да се отнесат отговорно към нея. тези които не са се отнасяли така обикновено обявяват по-рано че са
натоварени. а ако са то във всеки случаи не е от връзката. въпреки че пострадва именно тя. за връзката става въпрос - в моят случаи е дъщеря ми.
не за родителите и. има смисъл от една връзка стреинджър. за мен определено.

Струва ми се обаче, че все пак коментираме връзката мъж - жена, а не родител - дете. Последната е по-силна и независима от всички външни фактори!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

контекста е иманно детето. връзката между мъж и жена е елементарна
от моя гледна точка. и ако човек би могъл да си задъде някакви въпроси в такава връзка то е свързано с възпитанието на детето. има ли дете душевните терзания на родителите не би трябвало да са обект на коментар. детето няма избор - то не може да се справи само с ежедневието. за това са необходими родителите му. да се пречи на този контакт /а особено умишлено/
е твърде натоварващо. не бих ти пожелал да се убедиш сама.

И не бих. Предполагам след време ще имам деца, по никакъв начин не би ограничила контакта им с баща им, независимо от това дали сме заедно или не... дали всеки и почнал своят нов живот или не... В интерес на истината обаче има един феномен наричан от мен "развод с жената, развод с децата".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има и развод с държавата. която смята че е по - важна от детето ти.

da vi kaj a 3 godini biah taka, na chetvartata pochnah da osaznavam , razdelihme se mnogo gadno , ama eto veche 6 meseza, uspiah da se opravia sled strahotna depresia, sega osaznavam kolko mi e vzel , i che ne e triabvalo da davam tolkova, kasaite!

особено когато намира за уместно да се крие зад жените когато е необходимо
единствено да свърши нещо което нито има нужда да се отлага, нито да се обяви за несправедлилво от когото и да е. нама логика по която ще те подкрепят всички. просто няма такава.

Вярвате ли си или просто изливате ядни емоции от безсилие?
Замислете се! Аз не мисля, че човек с определено отношение към любовта може с воля да промени това към друго. Как си го представяте това - "от утре (или там когато си насрочите) ставам пресметлива и ограничена в чувствата си!"?
Не мисля, че въпроса е в това да намалите процентите на отдаването си към любимия си, а да намерите по-удачния начин да му се отдавате.
Но първо, бих ви посъветвала да се замислите сериозно и прозорливо дали човекът до вас наистина ви обича, (независимо как и колко) и дали би се разделил с вас. От този отговор ще зависят следващите въпроси. Ако прецените, че щастливата ви любов е възможна заради взаимните ви чувства (изобщо), то началото на борбата очевидно е ваше задължение. Намерете начин и той да влезе в битката, иначе сам воин битка не прави. Дано четящите ме мъже не се обидят, но смятам, че прозорливостта в интимните отношения е приотитетно женско качество, че даже задължение! Ангелчета, длъжни сте и за двама ви да намерите как да му предявите уважение към вас и връзката ви; да имате самочувствие за себе си и самочувствие от връзката ви.
А преди да се замислите дали той ви обича, запитайте се доколко вие самите се уважавате, за да предприемете всичко следващо. Не бъркайте 100% отдаването в любовта със самоуважението! Защото от размера на личното ви самоуважение ще зависи готовността ви и издръжливостта в борбата за спасяване на връзката ви или за излизане от нея!

Желая ви по-малко лутане в намиране на верния изход!
Успех!

Редактирано от Gerda.sFaith на 24.02.07 22:48.

ти маи наистина не разбра

И идея си нямаш как не просто 100% го разбирам а съм го 100% преживала, намерила, преборила и излязла през изхода на тунела!

Редактирано от Gerda.sFaith на 24.02.07 23:10.

нямаше нищо за преборване
може пък някои път да стане
дано стане

Хей ангелче - не се тръшкай - нали знаеш доброто винаги побеждава.
Избърши сълзите и бягай далеч. Защо ли - защото представи си че той реши да те смени с друго ангелче. Като станеш - зла кучка както казваш.
Знаеш ли - тогава боли повече и дълго. Какво получаваш сега - обиди капризи след време и изневяри. Недей тай надежда , че той предишния любим ще се върне. Няма да стане. И аз дълго се надявах , че утре ще е друг, че ще се събудя и ще го намеря като някога - надявах се....Вече няма нищо и никой.
Но няма и сълзи, няма треперенето дали нещо не сбърках. Дълга е тази борба със самата себеси , но повярвай ми сега е по добре. Сама , но спокойна.Тъжна -но не обиждана и вечно чакаща. Времето лекува всичко, ангелче.

една зелева чорбица ще ти помогне в борбата с времето "с рогца"
ускорител на лечението.

Няма как да станеш кучка, или се раждаш такава или не си! Може да си по-резервирана, по-дръпната, но няма как да бъдеш кучка, поне ако не ти идва от вътре и не се окажеш скрит талант!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря - но няма да е зле да хапнеш и ти една. Може ли да не се заяждаш моля.И без съвети - най-вече глупави.

храня се с по-силна храна. а когато времето зпочне да работи за мен съветите ми вече наистина няма да са нужни. по-скоро проблем би трябвало да виждаш в това че това е неизбежно. при тая гора от рогца. определено не се заяждам.
мога да ти кажа например, че в момента твърдението че се заяждам с някого ми завучи нагло. и предстои да ми звучи все по - нагло. разбираш че това изобщо не зависи от мен.

Да, права си, няма как да стана кучка, не ми е в природата:( Но ще бъда отсега нататък резервирана и недостъпна!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

всеки може да избира как да постъпи - лесно е

Мисля, че е по-доброто решение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от време на време си мечтая да съм кучка поне за малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно това е отговорът- да си знаеш цената!
Да обичаш от сърце, без да позволяваш да ти се "качват на главата"... не е чак толкова трудно, според мен.
Ако си знаеш цената си намираш и мярката в баланса между "давам" и "вземам".

Non nova, sed nove.

Ами и аз си го мисля понякога, макар че си мисля в някои случаи съм се доближавала до това определение. Не се горда с това, но някои обстоятелства и ситуации те принуждават. То това обаче е нормално, човек има инстинкт за самосъхранение. Отпусни си 5 дена в годината бе мацка, хич не му мисли. Предупреждавай, че тези 5 дни си кучка и да не ти обръща внимание, ако изтърпи е готин, и е на място! Изборът е верен! Последното в кръга на нещата, връзка не се тества в изкуствена ситуация, а в реално създадено напрежение, което е и не зависещо от вас.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То цял живот се учим, колко точно струваме. Смятам, че ние секънд хенда сме по-скъпи – като качество и като атрактивност на опита, и визията! Това е друга тема обаче. Не знам дали е правилен моят подход, аз влизам с всичко, т.е. съм себе си, показвам себе си. Ако мъжът е умен ще оцени какво съкровище съм, ако е глупав няма да остана с него. Не само защото ще се мъчи да ме работи, ами защото си е помислил, че този цирк не съм го играла още! Пък тези неща си проличават от рано, нямаш време да се погубиш емоционално! Пък и да си признаем, ние сме резервирани, стараем се да видим всичко, дори понякога сме повече критични и предпазливи от колкото е необходимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласна съм с теб на 100% и си зная цената, за това и вече съм взела решението - окончателен игнор!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има мечти, които са по-лесни за носене неосъществени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...колкото по-влюбена изглежда жената, толкова повече и "пада цената" в очите му. Понеже целта е постигната, тя вече е "притежавана" съответно не е толкова желана. Може би не за всички мъже важи това, но за онези които са обградени и без това от достатъчно женско внимание, а това само по себе си ги е направило силно егоцентрични...това определено е нещо което отслабва тръпката му. Разбира се ако е достатъчно интелигентен той може да оцени това което има, но все пак..инстинктите му действат на подсъзнателно ниво и той без да знае защо ще се дразни и ще намира хиляди причини да я тормози..
За нещастие точно така май си отива любовта... Може би в някой случай това може да се хване навреме и да се коригира..ама пак много зависи от това кой какво е вложил като емоция, а и не на последно място и от сексуалното привличане м/у двамата...тва последното не е никак за пренебрегване:)

брейййй какъв психолог съм станала:))...а всъщност аз съм в положението на нещастната влюбена..:))) добре че взех да се охлаждам, че да ми дойде малко здрав разум в обърканата главица:)

те обикновено влюбените излизат глупаци че са влюбени. а от друга страна
всички смятат любовта за приятна. обаче пък си глупав/а щом си влюбен.
ако не ти отвърнат със същото. трябва да се издебне кога е момента да се влюбиш та да може да ти се отвърне със същото. иначе какво - излизаш глупав/а. стратегии за влюбванията. звучи много постно и глупаво, а в живота се получава така. ефективност на влюбването - величина зависеща от "богове" които можеш да пипнеш. виж какви глупости. все едно живият живот. любовта е наи - силна, но навременната. е много са боговете.
повече от влюбените определено. ти звучиш сладко да ти кажа. готина
ангелка. не си набиваш идеите така настоятелно, ами ги споделяш кротко.
рядко е. желая ти успех и късмет.

А,ти постъпвала ли си по същият начин към мъж,който също е бил... Ангел?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ами ти постъпвала ли си така към мъж, които същи е бил ангел

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...колкото по-влюбена изглежда жената, толкова повече и "пада цената" в очите му.

Ми не е вярно това ти твърдение. Може да важи, но само за глупав мъж! Една жена може да е влюбена, но хич не значи, че е сляпа! Хората сме същества устроени да се стремим към по-добро, по-хубаво! Нали ако не те завладява всеки ден, някой друг ще се опитва да го прави! Дори да не поддаваш първаначално, липсата на онази емоция, ще те подтикне подсъзнателно да намериш отвън, нещото което ти липсва вътре в дадената връзка! Само глупав мъж, мъж който не те цени, би допуснал това! Нито бракът, нито тъй нареченото съжителство те правят нечие притежание. За мен най-правилното е хората да проумеят, че няма статика и съответно винаги може да настъпи промяна в отношенията! Тогава и връзката им върви, защото всеки знае, че утре другият може да не бъде с него и съответно показва, колко скъп и ценен е другият!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ако съм повишил нездравия интерес към теб извини ме. подире ми се влачат отрепки от краи време а хората с които съм имал взаимоотношения очевидно
са очаровани от тях и предпочитат да им стават ятаци. партизанска история - малко сме поизостанали в схемите, но така или иначе хората които са намесени са олигофрени така че е трудно да се изисква повече. още веднъж съжалявам ако съм ти полякъл сганта отгоре.

Вече ми дойде акъла в главата!

Да, по дяволите!

Това е отговорът ми на въпроса ти!

Друго разумно обяснение на такива феномени нямам!

Точка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според теб, Маме, не е трудно, чак толкова:

"Да обичаш от сърце, без да позволяваш да ти се "качват на главата"... не е чак толкова трудно, според мен."

Според мен, обаче, е точно обратното! Много ми е трудно.

Много ми е трудно, ВЕЧЕ, да обичам от сърце!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Доста плосък опит за провокация. Изобщо не си на нивото му за да успееш!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Любофф, обичам те, ала-бала, дрън-дрън... ВЕЧЕ не вярвам в такива неща. За съжаление.

А в какво вярваш тогава?
И жалко, че си кучкар. Ей го, на, пак се разминахме. Защото аз пък от своя страна няма да си позволя да стана кучка, въпреки всичко, каквото и да ми струва това.

Ще те дресирам и теб, колко му е. Безплатно. Аз и мъжки дресирам и женски. Ако си послушна и изпълнителна - ще си паснем.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нямам нужда от дресировка. Дресирала съм си се сама!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

трудно ти е, защото който обича наистина от сърце, прави много компромиси със себе си за сметка на другия. А това е гаранция да ти се ка4ат на главата. Установено!

хихи:) Да, влюбените обикновено наистина излизат..ако не точно глупаци, поне доста заблудени, защот не могат да погледнат реалността:) И когато "Богът" падне от пиедестала си..тогава му се вийдат вси4ките недостатъци и вече не може да бъде обожаван. Но ако е с качеств може да бъде обичан...ако не....идва разочарованието.

А за мнението..смятам, че всеки има свое, понеже вижда нещата от различен ъгъл. Хубаво е да можеш да чуеш различни мнения:) Това не значи непременно да ги приемеш, нито да отхвърлиш. Някой си мислят, че като изразяваш мнение различно от тяхното това е непременно отхвърляне на тяхното...и се впускат да оспорват чуждото и да защитават своето...и става еднааа....:)

О, няма защо:)

м/у другото съм забелязала как понякога хората изобщо не могат да се разбират като спорят за нещо. Уж говорят за едно и също нещо, а всеки вижда в преставите си различни неща и накрая така се обърква всичко, че може да доведе до много погрешни изводи:)

еми това е...Всичко свърши! Преди малко повече от година когато започна всичко си казвах "какво правиш, недей!!..това не е за теб, ще страдаш, ще те боли след време ужасно..."...а другото гласче се обаждаше и викаше "Ще бъде прекрасно! Ще полетиш! Сигурно ще паднеш после, но за да полетиш трябва да се съгласиш и на второто...или да послушаш другия глас и да си живееш кротко и спокойно без емоции"...Е...сега ме боли от падането...доста да си призная. Наистина беше прекрасно..никога досега не се бях чувствала така, признавам си...но също тлкова гадно не ме е боляло никога!

Не съм си и представяла колко "неподходящо" е да си разведена с детенце в очите на някой мъже отдадени предимно на мисълта за себе си, оглеждащо се в очите на околните и черпещи самочувствие от обожанието на фенките си.
Идеална за забавление и компания, но само толкова. А аз защо не мога да свикна с това..? Искам някой който ще ми е не само любовник и компания за забавления, ами и нещо повече...някой който ще е близо до сърцето ми...уфф...аз ли съм останала в миналото или настоящето много ми е избягало:(

AngryAngel

...п.с..Обаче да ви кажа...изпитвам някакво странно облекчение. Знаех, че ще стане така от самото начало, и всичко хубаво беше на фона на това което ме притесняваше..това което смътно усешах, въпреки успешното замазване на очите ми, което тогава много ми харесваше...Глупа4еееееееее! Чудя се да се помилвам ли за успокоение или да си издърпам ушите....Или май най-добре е да отида и да си гушна детенцето, на което дължа толкова много за периода в който се събуждах и лягах с мисълта за "Него"...
Ще се разплача..и аз вече не знам от какво...от кашата която е в главата ми:(((
Направо се чудя..как тийнейджърите преживяват тези драми...май съм пропуснла периода когато трябваше да се влюбвам и разлюбвам и сега нямам грам имунитет към тези гадост "разбито сърце":)
Дайте съвет за по-бързо възстановяване? Освен че съм унищожила всички възможни начини за връзка с него от моя страна (това в случай, че нещо омекна и ми се прииска да му драсна 2 реда...хаха сега няма да мога да го направя и да искам)...какво да правя за да го преодолея по-бързо? Никак не искам да се влача страдаща дълго време...

------------- =^o.o^=--------------

наи - лесно е да се отмахват здачите преди хората да объркат взаимоотношенията си. но според мен. изглежда не съм мнозинство с
това си мнение. след определен момент не е възможно да се направят
адекватни преценки. има възможност обаче да се провери какво се
крие зад думите . накрая винаги се стига до там.

думички

ок

Точно така
и никой няма право да му се меси в личният избор.За това хората са казали:
Кой каквото прави ,за себе си го прави.
Всеки трябва да е готов посре да поеме и отговорностите и последствията от избора си.

не мисля, че ако много обичаш някого, а ако клякаш и не държиш на себе си. това не са еквивалентни неща. човек може много да обича и пак да не позволява да го правят луд.

Здравей Сълзичка,
съжалявам много за това,което изпитваш в момента.Знам колко те боли,но да ти кажа точна формула или универсален лек за тази болка май няма.Просто трябва да я оставиш да премине през теб,да те опустоши,да преболи и.....тогава ще се изправиш дори по-силна от колкото си предполагала,че можеш да бъдеш.Това е като вируса мила.......като го преболедуваш след това изграждаш един вид имунна защита срещу него.Ще се справиш и ти,сигурна съм.
И все пак не ми стана ясно какъв точно е твоят случай.Ти си се влюбила и си се развела ,за да бъдете заедно с новата си любов? Или си се оженила за голямата любов,но тя е свършила и сега си разведеноа с детенце и съкрушена?
Ще ми бъде проиятно да споделиш и да обсъдим проблема ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

каква е тази имунна защита срещу любовна болка?!?!няма такова животно... всеки път е много болезнено, когато не се получи. единственото, което донякъде облекчава болката, е рационалното знание, че няма да ти се пръсне сърцето,колкото и да ти се струва вероятно...щото аз първия път наистина така си мислих, че ще стане:))) от любов физически ме боли сърцето.
всеки път е ампутация без упойка. аз досега имам три сериозни бойни белега и всеки път много е боляло. щастливите раздели са само с "лежерните" любови и с тези, които вече си разлюбил.

Да, знам, че нищо не може да помогне, каквото и да се опитвам да правя, мисълта за това ме смазва... Толкова време съм живяла с мисълта за него и сега се чувствам като празна...много е гадно. И особено понейе бях ужсно влюбена. Да си призная не ми се беше случвало преди такова нещо.
А иначе съм разведена с детенце, но тази ми любов се случи няколко месеца след развода ми. И на фона на разбития ми брак ..това беше като рай за душата ми. Но....ето....

Не зная дали да отбягвам мслите за това..или да ги оставя да минат през мен спокойно...защото се стреахувам, че така мъчейки се да ги скрия от самата себе си, всъщност удължавам тази агония...

Защо трябва да има толкова прекрасни спомени...който ме убиват сега...защо не мога да ги изтрия..да забравя..:(

Опитвам се да си обясня сама на себе си, че тази любов всъщност е продукт на мен самата, на тази илщзия която си бях изградила...но успявам само донякъде, защото все пак има определена реалност която е събудила това чувство.

С две думи - това което ми се предлага е временна връзка...понеже така или иначе аз не съм "подходяща" за него в по-сериозен план, понеже съм с ..минало което на него много му пречи.
А аз се залъгвах, че това че му е хубаво с мен, може да промени нещата. Не.. оказа се че нищо не променя.
И за да избегна момента в който ще ме зареже заради друга "по-подходяща" избрах това...Ми не мога..обидно ми е:(((

наистина, много боли, когато се рзделяш с някой когато все още си влюбен в него. Най-странното е, че осъзнавам каква грешка ще е да продължим, и колко невъзможно е да имам това което искам..и пак страдам..ама защо? Мозък ли нямам какво??

грация и за днес

Neka i az da se prisyedinq kam vsichki vas. Opitvah i opitvah da vyrnaq strastta, lubovta, nejnite pogledi i vsichki onezi krasivi momenti, koito predizvikvaha v men onova sladko useshtane che si obichan i obichash. I dokato se usetq vsichko tova beshe veche nqkyde dalech - malchanieto zamesti veselite razgovori, pogledite ne gledat edin v drug, usnite ni ne se tyrsqt, rycete mi ne pomnqt dopira na negovite. Ostana mi edno edinstveno krasivo i syvyrshenno neshto plod na burnata ni strast - DETETO NI. Moje bi do tam stigat neshtata kogato vsicko zapochne s razstyrsvashta strast - kato che li byrzahme da si dadem kakvoto mojem edin na drug vse edno sveta shte svyrshi. I sega kakvo pochti ne mojem da se gledame a strasta e oshte tam no nqmam sili da napravq vsichkite kompromisi za da si q vyrna obratno zashtoto znam che otnovo shte byde samo za mig.
Kato prochetoh povecheto postingi vijdam che za golqma chast ot vas edinstvenoto reshenie e da stanem pylni nepukisti no dali tova e pravilnoto reshenie. Az vse oshte ne moga za sebe si da izqsna dali taka trqbva da postypq kakava shte e celta na edno takova povedenie. Priznavam si opitah, no ot otsreshta poluchih syshtoto takova prenebrejitelno otnoshenie. Premestih se da spq v drugata staq pri deteto i taka dva meseca, dnes popitah dali vse pak ne mu pravi vpechatlenie a toi mi kaza "kakvo mi puka za teb kyde spish" - tolkova me zabolq, pochustvah se izostavena za pyrvi pyt v jivota si a ne iskam da byda sama iskam nego tonovo takyv kakyvto beshe iskam i az da byda tazi koqto toi obichashe - moje bi e kriza dobre mi e da se zalygvam samo ne znam do koga.
Dano na vsichki vas s podobna istoriq vi se otdade shansa da sreshnete istinskiq i da razberete kak da bydete zaedno zavinagi.

момичета, все едно слушам и чета моите си мисли...това с кучката особено добре го познавам, ама не става бе пусто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

мисля, че е съвсем нормално е да чувстваш че ти е " обидно" и правилно си постъпила!
Голамата ти грешка е, била че си си позволила за задълбаеш в нова връзка и любов толкова скоро след развода - преди още да са ти заздравели раните и да си си върнала чувството за мярка.

Но това вече е минало....
Стисни зъби, остави се на времето да те лекува и ще видиш, че още това лято ще имаш нови по-щастливи мигове!
И ако пак срещнеш мъж, който ти харесва - не бързай да му даваш сърцето си, преди да се увериш, че е подходящ партньор, лично за теб!

Non nova, sed nove.