наи - лесно е да се отмахват здачите преди хората да объркат взаимоотношенията си. но според мен. изглежда не съм мнозинство с
това си мнение. след определен момент не е възможно да се направят
адекватни преценки. има възможност обаче да се провери какво се
крие зад думите . накрая винаги се стига до там.

думички

ок

Точно така
и никой няма право да му се меси в личният избор.За това хората са казали:
Кой каквото прави ,за себе си го прави.
Всеки трябва да е готов посре да поеме и отговорностите и последствията от избора си.

не мисля, че ако много обичаш някого, а ако клякаш и не държиш на себе си. това не са еквивалентни неща. човек може много да обича и пак да не позволява да го правят луд.

Здравей Сълзичка,
съжалявам много за това,което изпитваш в момента.Знам колко те боли,но да ти кажа точна формула или универсален лек за тази болка май няма.Просто трябва да я оставиш да премине през теб,да те опустоши,да преболи и.....тогава ще се изправиш дори по-силна от колкото си предполагала,че можеш да бъдеш.Това е като вируса мила.......като го преболедуваш след това изграждаш един вид имунна защита срещу него.Ще се справиш и ти,сигурна съм.
И все пак не ми стана ясно какъв точно е твоят случай.Ти си се влюбила и си се развела ,за да бъдете заедно с новата си любов? Или си се оженила за голямата любов,но тя е свършила и сега си разведеноа с детенце и съкрушена?
Ще ми бъде проиятно да споделиш и да обсъдим проблема ти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

каква е тази имунна защита срещу любовна болка?!?!няма такова животно... всеки път е много болезнено, когато не се получи. единственото, което донякъде облекчава болката, е рационалното знание, че няма да ти се пръсне сърцето,колкото и да ти се струва вероятно...щото аз първия път наистина така си мислих, че ще стане:))) от любов физически ме боли сърцето.
всеки път е ампутация без упойка. аз досега имам три сериозни бойни белега и всеки път много е боляло. щастливите раздели са само с "лежерните" любови и с тези, които вече си разлюбил.

Да, знам, че нищо не може да помогне, каквото и да се опитвам да правя, мисълта за това ме смазва... Толкова време съм живяла с мисълта за него и сега се чувствам като празна...много е гадно. И особено понейе бях ужсно влюбена. Да си призная не ми се беше случвало преди такова нещо.
А иначе съм разведена с детенце, но тази ми любов се случи няколко месеца след развода ми. И на фона на разбития ми брак ..това беше като рай за душата ми. Но....ето....

Не зная дали да отбягвам мслите за това..или да ги оставя да минат през мен спокойно...защото се стреахувам, че така мъчейки се да ги скрия от самата себе си, всъщност удължавам тази агония...

Защо трябва да има толкова прекрасни спомени...който ме убиват сега...защо не мога да ги изтрия..да забравя..:(

Опитвам се да си обясня сама на себе си, че тази любов всъщност е продукт на мен самата, на тази илщзия която си бях изградила...но успявам само донякъде, защото все пак има определена реалност която е събудила това чувство.

С две думи - това което ми се предлага е временна връзка...понеже така или иначе аз не съм "подходяща" за него в по-сериозен план, понеже съм с ..минало което на него много му пречи.
А аз се залъгвах, че това че му е хубаво с мен, може да промени нещата. Не.. оказа се че нищо не променя.
И за да избегна момента в който ще ме зареже заради друга "по-подходяща" избрах това...Ми не мога..обидно ми е:(((