контекста е иманно детето. връзката между мъж и жена е елементарна
от моя гледна точка. и ако човек би могъл да си задъде някакви въпроси в такава връзка то е свързано с възпитанието на детето. има ли дете душевните терзания на родителите не би трябвало да са обект на коментар. детето няма избор - то не може да се справи само с ежедневието. за това са необходими родителите му. да се пречи на този контакт /а особено умишлено/
е твърде натоварващо. не бих ти пожелал да се убедиш сама.

И не бих. Предполагам след време ще имам деца, по никакъв начин не би ограничила контакта им с баща им, независимо от това дали сме заедно или не... дали всеки и почнал своят нов живот или не... В интерес на истината обаче има един феномен наричан от мен "развод с жената, развод с децата".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

има и развод с държавата. която смята че е по - важна от детето ти.

da vi kaj a 3 godini biah taka, na chetvartata pochnah da osaznavam , razdelihme se mnogo gadno , ama eto veche 6 meseza, uspiah da se opravia sled strahotna depresia, sega osaznavam kolko mi e vzel , i che ne e triabvalo da davam tolkova, kasaite!

особено когато намира за уместно да се крие зад жените когато е необходимо
единствено да свърши нещо което нито има нужда да се отлага, нито да се обяви за несправедлилво от когото и да е. нама логика по която ще те подкрепят всички. просто няма такава.

Вярвате ли си или просто изливате ядни емоции от безсилие?
Замислете се! Аз не мисля, че човек с определено отношение към любовта може с воля да промени това към друго. Как си го представяте това - "от утре (или там когато си насрочите) ставам пресметлива и ограничена в чувствата си!"?
Не мисля, че въпроса е в това да намалите процентите на отдаването си към любимия си, а да намерите по-удачния начин да му се отдавате.
Но първо, бих ви посъветвала да се замислите сериозно и прозорливо дали човекът до вас наистина ви обича, (независимо как и колко) и дали би се разделил с вас. От този отговор ще зависят следващите въпроси. Ако прецените, че щастливата ви любов е възможна заради взаимните ви чувства (изобщо), то началото на борбата очевидно е ваше задължение. Намерете начин и той да влезе в битката, иначе сам воин битка не прави. Дано четящите ме мъже не се обидят, но смятам, че прозорливостта в интимните отношения е приотитетно женско качество, че даже задължение! Ангелчета, длъжни сте и за двама ви да намерите как да му предявите уважение към вас и връзката ви; да имате самочувствие за себе си и самочувствие от връзката ви.
А преди да се замислите дали той ви обича, запитайте се доколко вие самите се уважавате, за да предприемете всичко следващо. Не бъркайте 100% отдаването в любовта със самоуважението! Защото от размера на личното ви самоуважение ще зависи готовността ви и издръжливостта в борбата за спасяване на връзката ви или за излизане от нея!

Желая ви по-малко лутане в намиране на верния изход!
Успех!

Редактирано от Gerda.sFaith на 24.02.07 22:48.

ти маи наистина не разбра

И идея си нямаш как не просто 100% го разбирам а съм го 100% преживала, намерила, преборила и излязла през изхода на тунела!

Редактирано от Gerda.sFaith на 24.02.07 23:10.

нямаше нищо за преборване
може пък някои път да стане
дано стане

Хей ангелче - не се тръшкай - нали знаеш доброто винаги побеждава.
Избърши сълзите и бягай далеч. Защо ли - защото представи си че той реши да те смени с друго ангелче. Като станеш - зла кучка както казваш.
Знаеш ли - тогава боли повече и дълго. Какво получаваш сега - обиди капризи след време и изневяри. Недей тай надежда , че той предишния любим ще се върне. Няма да стане. И аз дълго се надявах , че утре ще е друг, че ще се събудя и ще го намеря като някога - надявах се....Вече няма нищо и никой.
Но няма и сълзи, няма треперенето дали нещо не сбърках. Дълга е тази борба със самата себеси , но повярвай ми сега е по добре. Сама , но спокойна.Тъжна -но не обиждана и вечно чакаща. Времето лекува всичко, ангелче.