жените, които не се държат като дами очакват от нас да се държим джентълменски? Задавам същия въпрос и за мъжете, които не се държат джентълменски, а очакват да се държат с тях подобаващо?

А ти защо си мислиш, че това, че една жена не се държи като дама, те освобождава от това да се държиш като джентълмен?
Все едно това, че някой те е излъгал ти позволява да го лъжеш и ти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.... освен това, тези, дето не се държат като дами/джентълмени, вероятно в техните си очи се държат като такива...

Тя, ако ме обиди с думи от вида: "Простак, идиот...", аз как да реагирам?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Открих от личен опит, че е грешка да падаш на нивото на простак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Странен въпрос...!?!
Хората обикновено се държат така, както те смятат, че е правилно и редно...! Зависи от възпитание, светоусещане, лични правила, ....и т.н.
Но според мен е важно, да не изневеряваш на себе си..само защото някой друг, се държи по начин който на теб не ти допада..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Според ситуацията, би могъл и спокойно да попиташ какво просташко и какво идиотско е видяла в поведението ти... Може реакцията й да е пресилена, но все пак да идва от някакво недоразумение в очакванията ви един от друг.
Пак казвам, зависи от ситуацията...

Една дама трябва и да има излъчване на дама. Аз така знам - с курвата курвенски, с дамата - като с дама. Значи според теб когато някоя се е заела да ти прави проблеми аз трябва да и помагам по джентълменски?! А ти би ли го направила? Аз лично пробвах докато ми осираха всичко да се държа така и получих...по-голямо осиране:)

Ха, това е същото като поведението в едно семейство: единият си скъсва задника, а другия чака... после - когато и другия започне да чака - бил виновен, че не правел нещата, така че на първия да му е добре.

Ами не, аз не го знам така. Човек не се държи по един или друг начин спрямо различните хора; поведението, културата на държание е независещо от други фактори и индивиди. Маниерите са, как да кажа, уважение най-вече към теб самия, после (факултативно) и към останалите.

Да простим на гравитацията
за приземяването ни
когато искаме да летим.

Може би не си зададох въпроса съвсем точно. Не става въпрос за начина на изказ. То можеш да кажеш на някой, че е тъпак и по-много мил и елегантен начин:) Да го задам тогава така: Защо някой, който иска и се маха от живота ти очаква да се държиш и да му помагаш все едно е все още в живота ти?

този "някой" ти се е обадил и ти е поискал помощ ...или какво. Не разбирам, а защо си е тръгнал...

трябваше да се досетя, че зад общия въпрос се крие конкретен емоционален частен случай

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С курвата - джентълменско дистанциране. Ако има нужда от помощ, тя едва ли е помощ като от джентълмен. Курвата няма данни да оцени и оползотвори една джентълменска помощ.

(В случая под курва разбирам всяка простакеса дето хем сама не знае какво иска, хем няма начин да го осъзнае че е така.)

освен когато курвата иска да е курва. т.е. много добре знае какво иска.
ситуацията и пасва - както между впрочем и на останалите.

... защото (може би) този някой всъщност не иска да напуска живота ти, или търси пътя към теб обратно.
(Това, че методът му е погрешен, е отделен въпрос.)

нямам против - включвам и точния смисъл на понятието курва

а мъжете, които постъпват по този начин- как се наричат...жените са дами и курви, а мъжете: джентълмени и неджентълмени

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това разбира се измества проблема в друга плоскост - с курва не може да се поддържат джентълменски отношения. всъщност не е логично да се търси нещо джентълменско във взаимоотношенията които /не даи си боже/ се наложи някому да поддържа с курва. и то вдъхновена курва.

Ми, естествено! Никой не се отказва лесно от блаженството! А ако отсрещната страна има чувство за вина, то почти задължително се използва от лентяя - особено пък тази категория хора са способни на всякакви методи за да запазят положението си както им харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

това е ясно

Имам удоволствието да познавам доста мъже, за които да се държат джентълменски е просто въпрос на интелигентност, манталитет и домашно възпитание. За просташкото поведение няма извинение. Или да си кавалер ти е дадено, или си обикновен недодялан мъж или, в най- лошия случай, обикновен простак.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

точно за това не става дума за поддържане на отношения, а за дистанциране

междувпрочем курвата няма усещане че е постъпила некоректно. тя не е постъпвала по друг начин и това усещане и е непозанато. естествено е да и се прощава за всичко - получава се нещо което не изглежда добре - взаимоотношения между обикновен мухлю и също такава курва. тя винаги смята че всъщност не е обикновенна. което донатрупва абсурда.

сега мъжете да не се обидят от това дето ще напиша...

... айде, ще си оставя една вратичка - че в масовия случай мъжете ако не винаги, то все някога (да кажем периода на Втората младост) мислят с оная си работа, та затова и в живота не се е наложила нуждата от отделен термин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

когато обстоятелствата позволяват

Така е. Защото мислите й минават и се менят като нуждите на оная й работа....

А ти, що не вземеш да се регистрираш, та за не се дописваш с отговори сам на себе си?...)

а докато се появят тези обстоятелства (ако джентълмена не може да ги предизвика) - джентълменско търпение

нищо няма да се промени като се регистрирам. няма да се променят и нуждите на оная и работа. виж мислите и не винаги се менят и минават.
те са свързани единствено и само с пари, без какъвто и да е коментар по въпроса. и не се менят никак. дописвам се от скука - друго по интересно няма какво да се прави.

Зависи Мама и Тате как са ни възпитали.

Светоусещане, възприятия, лични разбирания... Бля-бля-бля, женски дрънканици.

Брато, гледам, че те е "нападнал рояк осИ".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 21.02.07 18:06.

дали е търпеливо и джентълменско няма особено значение. по - скоро няма значение. джентълменско - глупаво и неуместно. кому е притрябвало - изпаднал джентълмен некъв. широкоскроен/нареден/. много е глупаво.

Много бързо се ориентира в ситуацията;) Поздравления! Аз съм си заел дистанцията. Думичките "да", "добре" и "незнам" станаха неразделна част от речника ми:) А за другото - ами като не е искала да излиза от живота ми...ами да не е излизала. Достатъчно дълго време съм я молил да размисли... съвсем доскоро. Мисълта ми е следната. Как човек, който те напуска с думите "Не те интересува моя личен живот от тук нататък, както и твоя мен" си позволява да ми дири сметка с кого съм се виждал?!? Да притеснява момичета/жени, че видите ли ми били любовници. Как очаква докато ми звънне да мина от единия край на града до другия веднага / както бих направил преди/ все едно съм на летящ старт и чакам да има проблем, че да ходя да помагам. Аз не разбирам такава психика. Аз не разбирам такава психика та затова питам "по-виделите":) То това ми е мнооого странно - хем нещо си ново си, хем ама и позитивите от старото да ползвам....е ама то не става хем задника в Рая, хем оназ работа на топло.

А защо трябва с курвата да се отнасяш курвенски ? Игнора е най-хубавото нещо за такива.А вече ти ако си мазохист и искаш да погаждаш номера е дрруг въпрос.

хахахаах развесели ме. Имаше стар виц за приликата между тайфуна и жената, че и двете идват с духане и си отиват с къщата. Моя тайфун много го е яд, че не можа да отнесе ни къща, ни кола, ни нищо:)

Джентълменът чрез отношението си към другите е джентълмен към самия себе си най-напред и после към останалите.

Благодаря за откровението!
Аз, пък тук не пиша от скука. Явно се разминаваме, та ще спра да задоволявам скуката ти.

Ако не желаеш да дадеш шанс на двама ви да си изясните отношенията (или ти за себе си вече си ги приел за окончателни) - кажи й го ясно и един откровен и спокоен разговор. Ако пак няма резултат - приеми намесата й с пълно безразличие. Тя все някога ще се умори да Пробва да ти досажда. А, при новите си връзки/познанства/колеги, можеш кратко да им споменеш без подробности за отношенията ти с въпросната "дама", за да не й обръщат внимание.
Трябва да знаеш, че очевидно изпитваното и явно демонстрирано безразличие е на-сигурното спасение от натрапника.

нямаш грижи

жената и вентилатора когато започнат да се износват?

1. Престават да въртят.
2. Престават да духат.
3. Само бръмчат и харчат ток.

Разбирам, че нямаш какво да правиш - ама толкова ли нямаш какво да правиш, че да се занимаваш с мисловния процес и материалните щения на някаква курва?
А е простичко и елементарно. Не даваш на курвата това, за което драпа (т.е. пари). И приемаш, че по отношение на нея ти е позволено да не си чак такъв кавалер (щото е курва - нали така?) Че иначе от толкова кавалерство целият свят ще ти се качи на главата...

И колкото и да е нахална въпросната, ако й даваш здрав и системен отпор, ще я откажеш.

Редактирано от Delichon на 21.02.07 22:38.

Ами защото иска да те манипулира.Има такъв тип жени, които искат да държат мъжете в подчинение........Да могат да "раздират"душата им по всяко време, да си играят с чувствата им и същевременно вътрешно в себе си да им се надсмиват.От чисто женска гледа точка го казвам това, макар, че някои жени може да ме презрат за тези ми приказки.Но практиката доказва, че такива жени обикновено се "радват" на мъжките чувства.Мъжете определено харесват проблемните жени, защото това ги кара да се чувстват в ролята на ловци.Преданите и верните жени не са на мода за най-голямо съжаление.

Тъй, тъъъъъъъъъъъъъъъй...

За съжаление!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 22.02.07 08:26.

от чисто мъжка гледна точка мога да ти кажа че това просто не е вярно.
нито харесвам проблемни жени, нито имам необходимост да се чувствам ловец по отношение на тях, нито пък/наи-малко/ някога нормалните жени са били демодирани по отношение на мен. има жени които са преодоляли чувството си за малоценност и вярват във възможностите си. те могат да се справят с ежедневието като достоини хора. не им е необходимо да търсят одобрение за правото си да съществуват в очите на всеки стещнат - това което наричаме флиртуване. поведението им не е изкуствено/макар че много бих уважавал жена която сама се е преборила да постигне такова разбиране за правилност на светоусещането/, а е спокоина вътрешна нагласа. компанията на такава жена е приятна, а същноста и е задължаваща без да е натрапчиво.
не ти се налага да я ловуваш - можеш спокоино да я обичаш.

Напротив- "преданите и верни" жени са класика и никога не са излизали от мода, особено ако предаността върви в комплект с хубост, интелект и лек характер. Напоследък и чувството за хумор се оценява доста високо, съм забелязала.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес определено си във форма. Ха така!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Разбира се, напълно съм съгласна с теб.Но всяко правило си има изключения.Не казвам, че такива са всички жени и не казвам,че всички мъже харесват точно такъв тип жени.Казах само, че някои мъже са в плен на такива жени.Нали знаеш какво казват старите хора "свят като цвят".А колкото до това,че преданите и верните са демодирани, мога да кажа определено от дългия си житейски опит, че такъв тип жени бързо пренасищат мъжа,т.е.стават безинтересни, защото са покорни и не му създават каквито и да било проблеми.

Правилно си казал- мамина дъщеричка.Ами ние всичките сме мамини дъщерички, но всеки сам за себе си трябва да си контролира емоциите и чувствата, човек трябва да се самовъзпитава.Ако този елемент липсва по рождение, цял живот въпросната личност ще се мята като риба на сухо, т.е.никога няма да е сигурна дали е взела правилното решение.Такива хора аз ги наричам нещастници, те са енергийни вампири, живеят за сметка на някой друг от когото черпят енергия и това ги прави жизнени.Смятам,че такива личности, ако могат така да се нарекат въобще не са достойни за уважение, а само за презрение.Човек трябва винаги да е открит пред партньора си и с достойнство да излезе от всякаква ситуация, дори и да е сгрешил.

Много добре казано. А на практика срещал ли си такава жена? И ако да, до къде си стигал с нея? Случвало ли ти се е да усетиш как опознавайки я все повече, все повече я харесваш и така до момента, в който осъзнаваш, че тя те превъзхожда.... Какво следва при теб? Къде отива Егото ти?

Хайде, напиши честно за себе си. Да оставим масовия случай за мъжката гледна точка.

а, според мен такива хора заслужават не презрение, а съжаление (което еднозначно не предизвиква помощта ни към тях - въпрос на преценка).

Това е синдрома "Първа съпруга". Макар и разведни първата съпруга смята, че все още има някакви права. Често използва детето като разменна монета в тези отношения.
Как ще се държи тя, зависи от тебе, но точно поради отказа на повечето мъже да се справят със ситуацията избягвам разведените. Щото аз съм със синдрома на настоящата.

Не разбирам защо предаността трябва задължително да е в комплект с покорството и какво общо имат. Да си предан някому е свързано с твоята ценностна система, а истинската преданост е въпрос на избор, а не на зависимост или покорство. Хората, които са предани към любимите си, са обикновено и отговорни и верни приятели.

Много е писано по този въпрос. И още много ще се пише...

Енергийни и душевни вампири!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"поради отказа на повечето мъже да се справят със ситуацията избягвам разведените. Щото аз съм със синдрома на настоящата."

Прощавай, не те разбрах, би ли се уточнила. За какво говориш? Женена ли си в момента? Разведена? Стара мома?

Какво не им харесваш на разведените мъже? Съвсем сериозно те питам. НЕ се заяждам. Интересувам се. Вълнува ме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре и точно казано. И аз се чудех що за безочие да предявява претенции за каквито и да е права и да е с някакво поведение все едно целия свят и е длъжник за нещо. Уж искала спокоиствие, а не спира да нервира хората с глупостите си / мен ме ваксинира срещу простотиите си:)/. Шантава работа.

Какви са тези синдроми на първи и други съпруги. Ами ако двама души ги свързват деца ,всеки да си знае мястото и ако си го знае няма да има подобни питания
Една дама трябва да има определени качества / справка книжките ,описващи живота на плантаторите във Вирджиния , не случайно името на щата носи послание
Господата с претенции не е лошо да изчетат какво е джентълмен и тогава няма може би няма да питат " защо слугинята не е господарка по манталитет
Приятно четете и без това малко се чете

"Да знаеш - не съм джентълмен"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя не харесва не разведените мъже, а бившите им съпруги и това, че те (разведените мъже) избягват да решат радикално въпроса за отношенията и правомощията с тях (бившите съпруги).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

те.


"Тя не харесва не разведените мъже, а бившите им съпруги и това, че те (разведените мъже) избягват да решат радикално въпроса за отношенията и правомощията с тях (бившите съпруги)."

Кво има да харесва, какви бивши съпруги, какви пет лева, каква банка. Защо толкова сложно говорите???

Ееееее! Ничего не понимаю! I don't understand anything!

Минет-е на руски или английски, че дано да вляза в час!

-----------------

Ти успокои ли вече топката?

"Това е синдрома "Първа съпруга". Макар и разведни първата съпруга смята, че все още има някакви права. Често използва детето като разменна монета в тези отношения.
Как ще се държи тя, зависи от тебе, но точно поради отказа на повечето мъже да се справят със ситуацията избягвам разведените. Щото аз съм със синдрома на настоящата."

Прочети си приказките пет пъти поне и ми отговори на въпросите:

Тая дама, като не харесва разведените, какви мъже харесва? Какво значи "харесвам"? Какво търси у мъжете? Секс ли иска или постоянна връзка или брак?

Нищо не мога да ви разбера, блеее! Ей, заради това не ми върви в отношенията с вас!

Женски приказки!

ТИ върви и чети! Защо няма понятие "джентълменка"? А?

Аз НЕ съм джентълмен, а тъмен балкански субект! Ти какво искаш? Една жена като ми се изсере на главата, аз мило и усмихнато да й благодаря, а? Така ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 22.02.07 15:19.

въпроса няма отговор.Какво точно влагаш в понятието"дама" и "джентълмен"?

Безплатният секс развращава,платения-озлобява!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз не съм жентълмен. Вече. Само един пример.

Писнало ми е като вървя по тротоара да правя път на блеещи дами! Дръндъра им ******* ! Аз си вървя, като европеец, плътно вдясно, а някакви си клявки вървят срещуположно, отворили си устите, дрънкат си глупостите и изобщо не се съобразяват къде се намират. Една даже ме блъсна на заден ход. Рекох да я изпревяря отляво - тя прави завой. Назад върви, напред гледа и приказва с някаква си, не могат да се разделят. С бурна маневра реших да я мина отдясно - не става. Лъкатуши като пияна. Пак същата критична ситуация. Набих спирачките в последния момент, че поне малко да намаля силата на удара.

Писна ми веднъж, беееееее! Две жени и едно хлапе заели целия тротоар! Едната разпалено обяснява нещо, ръкомаха и върви право срещу мен. Вкиснах се, стегнах си лявото рамо, подготвих се за удар.

Отнесох я! Джентълменски! Отнесох я като бръмбар - сламка. Като куцо пиле - домат. Като парен локомотив - цинкова кофа. Като гларус - полякиня. Като спасител - рускиня. Като кьорав кашалот - шамандура. Като бригадир - количка. Като трудовак - гимназистка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 22.02.07 15:16.

Е , сега разбрах образно какво е джентълмен

Като ми видиш образно образа и необразно ще ми паднеш в обятията и ще те отнеса като лозар - пръскачка!

За протокола:
Разведена съм и от 2 месеца живея с нов мъж. Мъжът не е обвързан с предишен брак, деца, майка (лека й пръст), други роднини, наркотици, алкохол и тютюнопушене. Бившият съм го оставила на мира. Да си урежда живота, както може. Проблемите си ги решавам с помощта на настоящия и не тормозя с присъствието си новата жена на бившия си (ако има такава). Също така не притеснявам настоящия със сянката на бившия.

P.S. Пак те е хванала щръклицата и се чудиш какво тълкувание да измислиш на постинг, който всички останали разбраха, ама нали съм казанлъчанка по бащина линия, здраве да е!

Асасинеее и аз не разбирам. Вчера се видяхме / уж с нежелание от нейна страна/ и ко стана мислиш? сътношението беше 1:2:3 на простотии, подсмърчане и колко съм най-лошия и виновен. Оказа се, че това че тя се изпращяла с някакъв не е равностойно на това, че аз съм се изчукал с някоя. Друго било:) Хем се чуди кви да ги върши, хем не ще /уж/ да се събираме, хем зацикля и се връща на ПОДБРАНИ моменти от връзката ни, за да ми докаже колко съм я наранявал. Само че...ако аз дам контрааргументи по същия начин е не се брой...то друго било. Абе казали са умните хора :"Никога не спори с една жена, а просто я остави сама да почне да си противоречи". Туй хубаво ама в рамките на 20 минути чуеш противоречие на противоречие на противоречието какво да правиш не са казали:) Като не и се обадя седмица и почва да става друга, ама ако кажа да се пробваме / а и дете имаме/ винаги сценария е един и същ. Започва се ама ти така и така, минава се през ако евентуално се върна и се свършва с колко съм лош:) и колко съм я наранил. Ама аз си свирках през това време и само се правя на жертва:) Просто целия свят се е опитвал да ми угажда, а пък аз видите ли прибирайки се вкъщи ей така за разнообразие съм си вдигал скандали:) Ами лош съм, виновен съм - и за озоновата дупка и за втората световна и за гладуващите в Сомалия и за международната обстановка - е да ама ако кажа виновен съм бе добре не става. просто трябва около 647484574634 пъти да ми се каже колко съм виновен и лош:) забравих да кажа, че не съм и човек:) а това че в понеделник ми се казва"няма да видиш детето повече", а в сряда или петък "не идваш да си видиш детето"...май съм тъп и не разбирам:)
http://www.slideshare.net/rado_fun/all-men-s-rules-bg
п.п: не се родих и аз една жена, че да ги разбирам сложните работи:) ай със здраве:)

Хо-хо-хоооооо! За 20 минути е успяла да те тервира???

Новобранец си!

Аз, вече, издържам два часа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Наскоро разбрах какво е пурпурен изгрев.

Тия съвети ги знаем, но проблема е, че докато не ни опре яйцето до гъза - не ги следваме.

Хаааааааа!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ASSASSlN на 23.02.07 14:18.

Звучиш ми интелигентно, не се коси, че не разбираш жените (те, ако питаш мен, и те от време на време-понякога-доста често сами не се разбират

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти самата спазваш ли това за маниерите?

Опитвам се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип успя да ме нервира за около 5 часа, но не разбра че съм нервиран...прекалено беше заета да ми говори простотии - на 5-тото "лека нощ" най-накрая си тръгна:) Баси по-скорострелна е от Максимка що се отнася до простотии

Абе уж що годе интелигентен се водя, ама специално с тази жена изпростявам доста /особено понякога/. Има особената възможност да бълва, а и да прави, огромно количество противоречащи си глупости за отрицателно време.

Казваш: "за отрицателно време". Да знаеш, че има и по-тежки случаи. За имагинерно време.

Ай, чао!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е мъж, комуто не се налага да работи за да се издържа.

Ако не си джентълмен в горния смисъл, кой какво очаква си е негов проблем.

Сиреч, разумно и с респект всеки мъж би трябвало да се държи.

"Разумно" ще рече, грижи се първо за себе си, а "с респект" е по-сложно, но е в границите от "не гради своето добро на чужд гръб" до "помагай с каквото можеш".

Значението на "дама" не го знам.

Много правилно Ева,
защото падайки на нивото на простака влизаш в неговата територия,където той е непобедим.Още Наполеон го е казал,че..."Простакът е непобедим".
А останеш ли си на твоето си ниво,гледайки го от високо той няма как да те победи.Просто отминаваш с мълчание глупостта.Друг начин няма....и аз го знам от личен опит.

А ако този "простак" е човек, който не ти е безразличен, а да речем си се отдръпнал настрана, за да види и да прецени дали наистина си правел нещо за него/нея и дали си помагал, защото ти е твърдял/а, че нищо такова не си правел? Резултата обаче не е, че се е освестил и е казал"е да правел си, помагал си", а точно обратното "нищо не правиш и не помагаш" /вече за настоящо време говорим/. Ако знаеш, че по същество не е лош човек, а доста объркан и лабилен в момента и просто не иска да си признае грешките. И понеже като тръгна да си прави простотиите гореше мостове и затръшваше врати усещаш как хем му/и се иска, хем на му/и стиска, защото няма очи - тогава какво правим?
Варианти:
1. Продължаваме да си гледаме отстрани безучастно?
2. Започваме малко по малко да "помагаме"
3. Теглим му една тотална майна?
4. Правим се, че нищо не е станало и продължаваме по старому? - тогава само че има риск да си помисли, че то наистина си е даденост и негово/нейно право.
Останалите варианти вие ги кажете.

Виждам,че те обхваща синдрома на "спасителя".Това е добре.И ако както казваш все още имаш чувства към този човек и смяташ,че нещата са спасяеми,а не неспасяеми......опитай да му помогнеш.Да го издърпаш от заблуждението и емоционалната дупка в която е хлътнал.Направи го не само заради този човек,а заради вас двамата.Може да ти коства много време и много жертви,но си струва да опиташ заради чувствата ви.А както разбирам и въпросният човек съвсем не е охладнял към теб.Сдруги думи направи и невъзможното ,за да спасиш връзката,така или иначе вече си влезнал в ролята на " спасител".А ако не стане нищо....поне ще си спокоен пред съвестта си,че си опитал всичко и си дал всичко от себе си.Чак тогава продължи напред .....но без този човек до себе си.Приеми с достойнство съдбата си и излез чист от ситуацията.Това бих направила аз(всъщност направих го в моят случай,но той пък се оказа неспасяем,някои клубари може би помнят историята ми).
Успех ти желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за пожеланието!
Ами не знам в твоите очи как постъпвам - дали достойно или не, но не съм тръгнал нещо да я притеснявам или да и усложнявам живота / както доста хора ме съветваха/ а и мога. Просто си се отдръпнах. Човека /ако въобще в момента можем да си говорим за нещо човешко/ отсреща ми просто отказва да разбере факта, че за разрива в отношенията сме виновни и двамата. За нея само аз съм виновния. Много ме е яд само, че като ми е ядосана ми прави проблеми с детето - то протяга ръчички към мен, а тя не ми го дава. Като почне спор и свърши по не мн добър начин е резонното "Няма да видиш детето и ще се постарая въобще да не го виждаш". На последната ни препирня ми писна и и казах, че отивам в съда и се отказвам от детето / естествено че не го мисля/ и ме погледна с едни широко уплашени очи и ме пита"чуваш ли се какви глупости говориш?" Питам я "Добре де кажи какво искаш?" - мълчи. Само за някакво тъпо спокойствие ми говори. Предлагам варианти и виждам желание /някакво/ и страх. Тя се забърква в простотии, но като дойде ред да си ги оправя естествено,че аз съм ги предизвикал. Готов съм да се боря/осъзнал съм голяма част от нещата, които предизвикаха проблемите/, но и моите сили и търпение си имат край. Ако заговоря за опити да сме заедно сценария е следния. Ако евентуално се реша какво ще стане? На отговора ми че еди какво си няма да е така, а за другото просто трябва да ни даде шенс иначе няма как да знае /защото не ща да говоря празни приказки/ получавам поредната порция горчиви спомени и пак стигаме в изходна позиция! Че и по-зле понякога. Било я страх да не стане пак така....ами то и мене ме е страх, но за себе си съм убеден, че тези неща/които провокираха това/ няма да се случват повече /не става въпрос за изневери, комар и подобните глупости, а за криза в комуникацията и отношенията/ или поне ще бъдат сведени до минимум / поне що се отнася до мен/. Пробвах всичко за което се сетих и наистина не знам какво друго ми остава освен да се отдръпна, но оставайки в активна позиция. С молби и обещания не става, с показвано безразличие не става, показвайки че имам нов живот не става. Ами оставил съм времето да си каже тежката дума. Не съм се предал - просто съм се отдръпнал и правя нищо, но съм оставил нишан, че имам желание.

Правилна позиция си заел.Наистина времето е най-добрият лечител,учител и прочие.След като сте имали криза в комуникацията с продължаването на тази кризисна комуникация,която както виждам водите и в момента,няма да се реши проблема.Дори напротив.....напрежението между вас ще продължава да расте и това още повече ще влошава комуникацията ви.За това наистина си дайте време и спокойствие един на друг и един от друг,за да осмислите всичко.Понякога нещо трябва да се срине до основи,за да се съгради отново и по- устойчиво.Не си търсете постоянно вини един на друг.Не спори с нея,дори и тя да има желание за това.Запазвай спокоен и равнодушен дори тон,за да не предизвикваш афективна реакция у нея.Покажи и,че наистина полагаш усилия относно своето поведение,отношение и комуникация спрямо нея.Не отговаряй на предизвикателствата и,по този начин ще я обезоръжиш.Не се карайте за детето,така вредите само на неговата душичка.Като ти каже,че няма да го видиш.......нажи и "добре".И изчакай момента когато тя ще има нужда от твоите грижи за него,за да си свърши тя някаква работа.Неможе да е без ангажименти.А когато искаш да прекараш няколко дни с детето....просто я помоли смирено.А бе човек......смени коренно тактиката......ще видиш,че и тя ще се промени.Защото няма да отговаряш на провокациите и,ще си съгласен с нея,няма да я притесняваш за нищо......при това положение тя няма как да се държи грубо и заядливо.Покажи и ,че все още има нужда от теб.Разбери се и със себе си дали и ти имаш все още нужда от нея,дали я обичаш и дали би могъл да остарееш с нея.Защото от навика до истинската обич границата е много тънка и понякога битовизма я размива.
Ще спра да пиша,че ще стане много дълго.Просто си дайте време да се успокоите и тогава каквото сабя покаже.Живота няма втора серия ,да знаеш.
За това добре трябва да си наясно със себе си какво точно искаш от този живот и как точно искаш да го живееш.Тогава започваш да действаш в тази насока.
И пак успех!

И пак мерси!:)
Проблема е че сме в развод и тя беснее, че съм предявил претенции за родителските права! А това няма да го оттегля! Иначе с малки изключения съм направил точно както ме съветваш. Изключението е че на 2 пъти и отказах да гледам детето, точно когато тя има работа някаква. Но не за друго, ами затова че ми се обажда в последния момент, а не като голям човек да ми каже достатъчно по-рано. Все пак аз не съм на разположение, когато и както тя пожелае. Не може да очаква/а и да я свиквам/, че ще тръгна след 15 мин и да минавам през целия град, щото видите ли и се появил зор.

А ти защо си предявил претенции за родителски права.За да и натриеш носа и да я принудиш да си седне на задника до теб?..или наистина си преценил и осмислил живота си на баща отглеждащ сам детето си(ако ги присъдят на теб).И развода по вина ли е или по взаимно съгласие.И кой е подал иска,ако е по вина?Защото има голяма разлика.А детето на колко години е?...търсили ли сте неговото мнение,мислиш ли,че ще може да се отдели от майка си и да свикне да живее без нейното постоянно присъствие????
Извинявай,зарих те с въпроси,но са важни за ситуацията в която се намираш.
Някак си ми се струва,че и двамата в момента реагирате и действате някак импулсивно,което няма да е добре нито за вас,нито за детенце.
А за да се действа разумно и целенасочено ви трябва спокойна и трезва мисъл,каквато и двамата нямате в момента.Не защото сте безотговорни или глупаци.А защото първо..все още има чувства между вас и после ...натрупано напрежение,гняв,обида,надскачане,мерене на п...ки(с извинение и без извинение също) и т.н.
Спрете за малко и си помислете какво си причинявате на вас и на детето.И ако наистина нищо неможе да се спаси седнете и се разберете за развода като големи, цивилизовани хора и не си правете спънки относно детето.Защото то както има нужда от майка си,в същата степен има нужда и от баща си.Родителството няма нищо общо с общото съжителство.Макар и всеки със свой живот вие можете да си останете прекрасни родители(пак казвам това от личен опит с моите родители,които са се развели като съм била на 3 год),ако съхраните едни нормални,дори не и приятелски,а само уважителни отношения помежду си.Ако твърдо сте решили да се развеждате сте длъжни да направите това заради спокойствието на детето.Дължите му го.
Ако не сте сигурни в развода(защото колебанието ви си личи и по кабелите на мрежата даже).....стопирайте го за момента,дайте си свобода един на друг,отдъхнете от битките малко и после пак на битка,но с мирни средства.Битка със вътрешните си противоречия и блокажи един към друг,които сами сте си наложили.А бе хора....всичко зависи от вас самите.Ако искате да сте заедно ще намерите път един към друг,ако неискате си имате куп причини да прекратите агонията с дело по взаимно съгласие до 1 месец.И кой от където е.
Ами това е.....

Развода тя го поиска. Молбата след дъъълги месеци я подадох аз и то не защото искам развод наистина, а за да се предпазя от някои неини глупости. За да не бъда солидарно отговорен с нея, защото има някакъв навик/или поне имаше/ да осира пейзажа и да изчезне.А защо да не си поискам детенце? Колкото тя е родител, толкова и аз! Детето е на малко повече от годинка. Знам, че трудно мога да спечеля, а не ща да я изкарвам всякаква / не че няма простотии/ . Развода е по вина. Защо го правя ли? Ами защото то не беше детето в чужбина/видя че няма да стане/, не беше в градове из БГ дето са възможно най-отдалечени от тук. Още в началото помолих да се опитаме да направим така, че детето да не чуства липсата на нито един от двама ни. Отговора не беше много хубав. Не искам да и натривам носа / в началото първосигнално може би/, а просто да съм сигурен че няма да ме отделят от детенце. Осъзнавам колко ще ми е трудно и колко ще трябва да жертвам / няколко месеца си го гледах аз/. Понякога ми се иска да и дам всичко, което иска/а то е детенце/, но ме е страх, че може да се опита да го отдели от мен. Да на моменти ми казва, че няма да има проблеми, но в следващия ми говори друго. Раздяла не искам, нито развод. Просто толкова успешно се нараняваме взаимно, че незнам вече. Незнам и доколко може да бъде искрена с мен вече. Аз съм напълно за идеята да остане детето с нея и да си го гледаме и помагаме, но ми писна да ме заплашват, че няма да го видя . И нея си я искам! За разлика от повечето хора аз не гледам само постъпките и, а гледам и душата и. Имам всички основания да я побъркам, а не искам. Имам всички основания да я навра обратно в калта, а не искам. Всичко и всички крещят "смажи я", а аз не искам. Дори и когато за малко се случи да си говорим както преди усещам как ме обзема онова красивото! Или съм тотален балък или съм единствения човек, който я познава не според нея и някои постъпки и грешки, а от дъното на душата и! Чувал съм всичките теории, че просто съм си изградил образ и съм се влюбил в него, а не в нея, но не вярвам и не чуствам да е така. Не! Аз се влюбих в нея, когато тя беше истинска! Самата себе си, а не затрупана с проблеми и помия! МНого неразбории направи, много думи лоши изговори и простотии направи, но понякога поставяйки се на нейно място до голяма степен я разбирам и оправдавам. За развода ще помисля, но за него искам да мисля трезво, а не емоционално! Ние сме сравнително млади / общите ни години разделени на 2 са под 26/. Не искам да направим тъпа грешка! Обичам я точно, защото сме различни и заради самата нея естествено и никога не съм спирал да вярвам, че е добра и може да дарява много любов. Просто не искам сина ни да расте далеч от баща си!

И още нещо! Притеснявам се да не ме набута в голеееми простотии! Не един път при караници ме е заплашвала, че ще ме съсипе/което няма как да стане ако не я допусна до себе си/. От приказки и действия съм склонен да мисля, че е готова да не се спре пред нищо и без оглед на средства да "брани периметъра си", докато аз не го правя. И тя засега, но ще се види. Знае, че ако ме "удари" ответния "удар" може да е ужасен! Мога само да ти кажа, че душата ми чуства, че аз все още съм голямата любов, която и се случи, но всичко се обърка. И ужасно ми липсва с всичките и привички и неща за които съм мрънкал:)

Разбирам те прекрасно.Освободи се от тези си страхове.Както ти се страхуваш от нея,така и тя от теб заради твоите постъпления относно родителските права.И тези страхове ви отдалечават още повече.Тя е в отбранителна позиция,ти също.За това са и тези приказки,че нява да висиш детенце никога.Агресията е прикрит страх,запомни и не му позволявайте да замъглява съзнанието ви и сърцата ви.Щом си сигурен,че е добър човек и може да дарява много любов,можеш да бъдеш сигурен поне в две неща.Че ще бъде прекрасна и всеотдайна майка и че никога няма да изпълни заканите си.Най-малко залади детето,защото осъзнава със сигурност,че то си иска и теб и те обича.В момента напрежението и страха ви са достигнали своята точка на кипене.....оставете ги да изкипят и когато нищо не остане от тях.....ГОВОРЕТЕ.Но с друг тон и в друго време.
Да допуснем и другият вариант....говоря само примерно........че тя с детенце се отдалечат от теб и ти нямаш толкова чест контакт с него.И какво от това.....ти няма да спреш да си общуваш с него дори и само по телефона,да изпращаш подаръци с повод и без повод и т.н.Запомни,че кръвта вода не става и детето винаги ще те търси,колкото и да е свикнало с липсата ти.Ти винаги ще си останеш неговият единствен татко.И това го казвам от личен опит.Когато родителите ми са се развели,баща ми е заминал в друг град.Но ми е изпращал писма колкото и малка да съм била,подаръци.После пораснах и бях абсолютно всяка ваканция при него и не ми се връщаше у нас.Нито за миг не съм чула лоша дума от него за майка ми,нито от майка ми за него.И до ден днешен си поддъпжат много добри контакти.И аз винаги съм била спокойна и щастлива,че те са били щастливи всеки по своему.Другото не ме интересува.
Извинявай,това беше лирическо отклонение.....но ако ти послужи за нещо ще се радвам.
Виж приятелю,няма нужда от дълги словоизлияния и съвети,защото всеки случай си е индивидуален и всеки най-добре си знае какво муе.Аз лично виждам потенциал във вас двамата като семейство.Трябва обаче и вие да го видите и да го развиете.
Само чеако и двамата го искате и имате чувства все още един към друг.Но ако при единият го няма желанието и чувствата....нищо няма да стане.Иска ми се да се убедиш дали и тя все още те обича или да е останала поне частица любов към теб.Ако ли не.......съжалявам приятелю,но усилията ти ще са напразни,огносно вас двамата де.
Иначе съм сигурна,че ще бъдеш щастлив и ще намериш подходящият човек,ако ти се наложи.В този живот всеки си получава заслуженото.А всеки заслужава да бъде щастлив и обичан...и ще бъде.
Вярвам в теб и стискам палци ла добра развръзка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За по-ясно давам пример:
Малко заведение, късна вечер, сплотена компания празнува рожден ден. Мой.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Незнам тя казва, че на тази етап не можем, няма смисъл, защото пак ще се стигне до същото. Мисля че и нея понякога я тегли към мен. И на нея и е тъжно, че си "попиляхме" любовта в глупости. Дотук всичко хубаво, но не знам искрена ли е или просто отчаяна и това е манипулация, просто за да си осигури вариант и временен пристан, докато си направи "ремонт". Иска ми се да бях с това съзнание и с тази нагласа преди година поне. За нея не знам - аз я искам, за нея мога само да предполагам и да казвам това което чуствам! Връзката ни започна кофти, сватбата ни започна кофти - понякога си мисля, че или това ще е човека в живота ми или най-големия белег в душата ми! Знам че е първична и първосигнална, но поне е истинска /каквото на сърце това и на уста/ липсват и част от първите 7, но е до голяма степен поправимо. Аз съм единствения човек / от тия за които знам и познавам/ заради когото тя е правела компромиси със себе си. Макар че може и да съм се заблуждавал. Аз и на нея съм и казвал преди, че повечето ми бройки са били къде по-хубави от нея, но аз се влюбих не във визията и, а в душата и! По-скоро моята душа в нейната! Това е едната страна, но ако почна да разказвам за случки и случаи ще кажеш като повечето : "Това не е човек".

Контрапример!
Звъня вечерта /пак от заведение/ да си оправи разни бъкии, за да не ме занимават мен. На края питам как е детенце? Ами леко болно. Въпреки, че на 500 метра има денонощна аптека не можела да купи панадол. Та ставам и тръгвам аз и нося и се оказва наистина болно и плачещо! Даваме му панадол за 20-тина мин го успокоих и полуприспано си тръгнах и то не за друго, а защото се бях ядосал на майка му! Иначе можеше и цяла вечер да остана да будувам! Кретен ли съм? Ами понякога казват неща дето да ни манипулират и провокират и да са наясно доколко сме насреща, ама понякога е реално

И друго нещо. Разкъсвам се! Понякога логиката взема връх и ми казва да я разкарам от живота си и да продължа дори и на куц крак/поне в началото/, а понякога нещо друго ми казва, че има шанс и всичко е едно огромно недоразумение. Просто кофти момент, кофти обкръжение и кофти обстоятелстава наведнъж. И резултатът е че двам, които правеха всичко, за да са заедно започнаха да се карат и да се държат един към друг бетер кучето и котката.

Да, понякога може тревогата да не е фалшива. За да ти вярват обаче, не бива да злоупотребяваш, преувеличаваш или направо да лъжеш.
От собствен опит - бившите имат някакво шесто чувство кога на теб ти е гот и те затормозяват точно тогава. Защото няма пък да те оставят да си щастлив!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

простакът във всички случаи е победител. Просто за всяка отделна битка трябва да прецениш дали предпочиташ активна или пасивна загуба. Има моменти, в които е по-добре да замълчиш, други, в които спиш по-добре, ако си отговорил. Това май е единственият избор, който имаш в подобен случай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма значение дали тя е човек за мен или за който и да било.Важното е ,че е човека за теб.И мисля,че наистина на този етап е по-разумна да спрете с битките,поне със словесните.Кажи и.....Стига,аз се изморих,прави каквото искаш.Аз ще правя каквото мога и каквото трябва за детето.Ти си свободна. ТОЧКА!...........и после чакай,като през това време си отдъхни и си направи равносметка на живота,на чувствата си и желанията си.Това не е пораженческа позиция,а изчаквателна.Според мен няма друг начин в ситуацията,която ми описваш.И това е моят съвет.
Аз между другото винаги се ръководя от една мъдрост.....Ако обичаш нещо много силно,пусни го на свобода.Ако се върне,ще бъде твое завинаги,ако ли не...значи никога не е било твое.
Когато направя това ,отговорите сами идват в главата ми.Каквито и да са те добри или лоши,очаквани или неочаквани,няма значение.Знам само,че са правилните и това ми помага да не се самозалъгвам,самонавивам,да си губя времето,което е най-ценният и дефицитен ресурс,да не си хабя на халост чувствата,емоциите и нервите ит.н........а да подредя живота си по най-добрият за мен начин.И успявам да ти кажа.Защото знам верните отговори и вземам правилните за мен решения,колкото и трудни и тежки да са те.
Остави нещата да следват естественият си ход......не ги пришпорвай,не ги насилвай,не се хващай като удавник за сламка и не бий на умрял кон инжекция.Безмислено е.
Аз обаче си мисля,че твоят кон все още диша(това е метафора,нали ме разбираш какво искам да кажа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За това си абсолютно прав! Не е въпроса, че кой знае какво правиш, а че не се тормозиш! Усетят ли те друг, а не хленчещ и стават майко мила! Искат ни в краката им както сме били! Не може ние да се забавляваме докато те скучаят, не може ние да се срещаме с жени,ама те с мъже могат! Така си е!

Не вярвам,че някога когато си отминавала с мълчание и достойнство глупостта и простотията си се смятала за победена от съответният простак.Той със сигурност се смята за победител,защото си е простак и по-далеч от носа си не вижда.Ти също можеш да го накараш да се мисли за победител ,за да победиш и спреш по този начин изсипването на помията,която ти е приготвил и т.н.
Всичко зависи от конкретният случай и гледната точка.Аз съм се сблъсквала с простотията и да ти кажа никога не съм се смятала за победена от нея.Може да загубя някоя словесна и дори юмручна битка(защото и такива случаи съм имала).Но накрая винаги печеля войната,защото пък простака е безсилен срещу безразличието.Понеже неможе да подхранва злобата си от него.И съответно си намира друг противник.Тук е нужна не толкова сила,а тактика.

Благодаря ти за голяяяяяяямото внимание!
А не мислиш ли че мога да съм от позицията на "силата" и пак да стане както иска, но да види че не защото тя си мисли, че има правао, а защото аз не съм като нея! Аз ако не мислех за детенце и за нея нямаше да и го дам, когато се върна и тя щеше да скимти около къщата /която е като крепост/, но неееее нито искам тя да страда, нито детето! Исках да усети какво е да си сама, какво е да чудиш как за 5 мин да излезеш дори и да няма кой да ти помогне! Какво е да ме няма! И сега страдам, но ако бях направил това, което описах, щях да страдам повече! Това за пускането на свобода го знам и точно това съм направил и направих, иначе още щеше да е тук! Останалото е БОжа работа! Радвам се, че не я смазах и не превърнах детето в заложник! Ако за нещастие или щастие не се съберем...ами ще мине време и дечко сам ще започне да преценява. Той да е добре, а ък ни ще видим нас си след време - има ли ни, няма ли ни!

Права си! Пак си много права! И аз съм се подготвил да загубя битката, но ако се наложи да спечеля войната!!!

нещата не стоят така просто

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Правилно си ме схаванал и се радвам,че проявяваш здрав разум.А за вниманието не ми благодари.Ако мога да помогна на някой с нещо винаги го правя с удоволствие.А видях,че в теб има разум и желание да направиш добро.
Наистина се надявам на хепи енд при вас.Ако ли не.....майната му.....продължаваш напред и това е.Детето винаги щее твое,разбери това.Не се притеснявай за него.Един ден ще имаш възможност да отговориш на всичките му въпроси,да споделиш и му разкажеш цялата истина и то ще те уважава и обича още повече за това.Бъди сигурен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Имаш нещо общо с Философията...признай си

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

:) След 1-2 часа може би ще отида и да пробвам да се разбера с моята съпруга/все още е такава/. Склонен съм и на съдебно споразумение /нямаме достатъчно брак за извънсъдебно/ , но ще искам да имам по-голям /доста по-голям/ достъп до детето от това което ще ми присъдят! Може и да е голяма гупост от моя страна / имам реални шансове за родителски права/, а може да е постави основите на ново начало. Така или иначе ми говори леко арогантно по тела. Мисля да и предложа това което иска, но с достатъчни "права" и за мен! Аз преди време и казах, че майка от дете не искам да разделям и това корто правя не ми е присъщо /то като поотрасне само ще реши/. Не искам жената, която обичах и може би обичам да ме усеща като враг. Тя не можа да разбере, че детето не е собственост, а отговорност! Ще пробвам за пореден път! Този път не за нашите отношения, а за детето, ще се стремя да не се поддавам на провокации и да не ги предизвиквам! Не знам дали съм добър баща / тя ми казва че съм никакъв/, но за мен детето е нещо различно от нея! За нея е детето МИ, а за мен е детето НИ! Как може двама да мислят, че един живот им принадлежи или пък само единия - ние просто сме призвани да се грижим за него, да го възпитаваме и да му дадем основата, а и подкрепата си! За целия ни живот! Детето и ситуацията много ме промениха или поне положиха основите на промяната! Наистина усещам как ставам друг!!! Вече съм сигурен, че дори и след всичко което стана, че я обичам! Не защото имам файда, а защото си искам човека с хубавите и лошите му страни! И аз имам лоши страни, а и тя. Това е положението - или приемаш човека или не! Ще отида и доколкото мога ще споделя всичко с нея и дано след време има резултат! Не искам да я наранявам!

Успех, човече!

Пика, купа, каро, спатия. Е, може и 5 да са. 4 + трефа. Синя трефа.

"Дама пика" нито я гледам, нито я слушам, нито играя "Черна Донка".

Вече!

Ти си единствената в моя списък на Шиндлер, която си на латиница. Затуй не ти пиша често, я! Писна ми заради една буква да чукам по 6 пъти. Ми, ще си изтъркам ГСМ-чето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

на тоя.

Що не го баннеш по ник? Щото ще пише с друг ли??? Нека, бре! И него баннете.

А, всъщност наистина ли не може да се локализира компа му?

Що не вземете да му публикувате IP-тата? Като ще е лигавене - така да е! Да видим кой на кого ще ... май... юни... юли...

публикувате айпитата му, но сега ми просветна, че това е поредната гениална Асасинова идея.

Поради това, че простото трияне не му помага, наистина да му публикувате адресите. На мястото на глупостите му просто му сложете номера.

Все някога ще го пипнем! На публичен дуел ще го извикам. Като един от фирма ... от град Б...

IP-тата му са динамични, никакъв резултат няма да постигнем. Нема сми. Ще се умори, споко :)

Никога не позволявай Компромисът да унищожи мечтите ти!

Сега може и навсякъде да го има, ама тогавааа.

Бронхопневмония. Син и майка - в болница. Да й го начукам на докторката! Точно "Имуновенин" иска, ама казала предварително, че в нашия град го няма!

Чудо на медицината някакво, ба ли го кво??? Наистина го нямаше никъде. Нахълтвам за последно при един приятел-аптекар. Той и жена му взеха присърце проблема. Мислиха, мислиха, чесаха се загрижено... Никакъв заместител не можаха да измислят. Вдигна той телефона и се обади в областния град. На свой познат-аптекар.

Ха! Имал две ампули в хладилника. Газ! Нося ги в болницата запъхтян. Докторицата се чуди, мамка й, откъде съм ги намерил. Майката благодари с половин уста.

На другия ден майката гордо ми съобщава, че трябват още ампули. Газ! Пак там! Няма! Последните били. Няма в този град, Окръжно аптечно управление да съм търсел! Намерих го. Няма! Трябвало да изчакам няколко дни. Баси! Звъня на сестра си в един още по-областен град. Тя ме разбра моментално, записа го това чудо на медицината. След половин час ми се обажда. Звъняла тук-там. Намерила го. Газ!

Нося го запъхтян в болницата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много сме еднакви, нищо ново не мога да ти кажа, освен да проговоря на моя си език. Явление е това! Синдром на "питащият" го кръщавам в твоя чест!

Симптоми:

Простотия
Дивотия
Изнудване
Садизъм - изкефване чрез създаване на проблеми на другия
Мазохизъм - латиноамериканскосапунено страдание

----------

Давай, допълвай и ти, че да ограмотим природонаселението. Давай рецепти за лечение. Аз така и до ден-днешен не мога да намеря лек.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами не знам дали дака категорично, точно и с по една дума бих ги доразвил симтомите, ама има един дето си го пропуснал
1.Усещаш, че логически е абсурдно, ама пак да пробваш:)
2.Виждаш, че вземайки си живота в ръце пощръкляват, ама пак си "мислиш", че аджеба не искат да те гледат смазан.
3.Тъпчене и зацикляне на едно място.
Абе какво ли да пиша още простотии! Хем не съм бил родител, хем щели да изискват от мен да бъда родител за пример /след като се разделим/. Знам бе Асасине лекарството - казваш майната му / ако можеш да си го позволиш душевно/ и си вземаш пак живота в ръце и си гледаш кефа все едно нищо не е станало, ама това го умеят само непукистите.
Случка. Та виждаме се с въпросната и с детенце, но имаше и едно по-малко, дето още само спи, яде, плаче и му се сменят памперси. Та изчезвам за 5 мин и ко да видя - идвете реват, а тя се чуди кое по-напред. Справям се с по-голямото колкото да поуспокоя и малкото. След 20 мин. по-малкото беше хапнало/защото от рев не щеше да яде/ и приспано, а по-голямото пак доволно. Тя /въпросната/ била отвикнала с толкова малки деца, а аз лошия как не отвикнах за 6-7 месеца? Ама пак никога не съм бил баща еееей. Манипулации до дупка! А и друг синдром се сещам.
4. Всячески се опитват да ти вменят цялата вина на теб.
5.драматизираш
6. готов си да се откажеш от себе си /пак/ и ти се бори с вятърни мелници.
Да не пълня форума с акита;) А любимия ми момент е след като са те лъгали, крали, изневерявали, плюли в лицето/многократно/ да ти кажат "Искам да бъдем приятели":) щото досега не сме били, ама кой ти е наливал мозък у главата досега туй не се брои:) И друг момент ме кефи: представи си един десетокласник да помогне на един първокласник да вземе 2 години за една и ставайки той третокласник да започне да се опитва да учи десетокласника:) Абе мани, айде пак ще говорим. Аман от такива дето се опитват да се ползват от "привилегиите", които дава дадено си нещо, но не и от отговорностите!

Абе Асасине дай да спретнем един личен разговор /виртуален/ някой ден ако желаеш

Ами аз и на другото телефонче му махнах кирилицата - става с една програмка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако кажеш, че 2+2=4 , съответния болен веднага ти отвръща, че 2+2 не е 4. На въпроса: Ами, като не е толкова, колко е? Следва отговор: Не знам колко е, но не е толкова!

Не отказвам, бре! С повечето регистрирани клубарки съм си говорил искрено и лично, бре! Обаждам им се и толкоз. Ако иска - да си приказваме, ако иска - да се караме. На всичко съм свикнал! С мъжете рядко проявявам инициатива първи да се обаждам.

Някаква игра на съдбата ще е.