Ти самата спазваш ли това за маниерите?

Опитвам се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По принцип успя да ме нервира за около 5 часа, но не разбра че съм нервиран...прекалено беше заета да ми говори простотии - на 5-тото "лека нощ" най-накрая си тръгна:) Баси по-скорострелна е от Максимка що се отнася до простотии

Абе уж що годе интелигентен се водя, ама специално с тази жена изпростявам доста /особено понякога/. Има особената възможност да бълва, а и да прави, огромно количество противоречащи си глупости за отрицателно време.

Казваш: "за отрицателно време". Да знаеш, че има и по-тежки случаи. За имагинерно време.

Ай, чао!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

е мъж, комуто не се налага да работи за да се издържа.

Ако не си джентълмен в горния смисъл, кой какво очаква си е негов проблем.

Сиреч, разумно и с респект всеки мъж би трябвало да се държи.

"Разумно" ще рече, грижи се първо за себе си, а "с респект" е по-сложно, но е в границите от "не гради своето добро на чужд гръб" до "помагай с каквото можеш".

Значението на "дама" не го знам.

Много правилно Ева,
защото падайки на нивото на простака влизаш в неговата територия,където той е непобедим.Още Наполеон го е казал,че..."Простакът е непобедим".
А останеш ли си на твоето си ниво,гледайки го от високо той няма как да те победи.Просто отминаваш с мълчание глупостта.Друг начин няма....и аз го знам от личен опит.

А ако този "простак" е човек, който не ти е безразличен, а да речем си се отдръпнал настрана, за да види и да прецени дали наистина си правел нещо за него/нея и дали си помагал, защото ти е твърдял/а, че нищо такова не си правел? Резултата обаче не е, че се е освестил и е казал"е да правел си, помагал си", а точно обратното "нищо не правиш и не помагаш" /вече за настоящо време говорим/. Ако знаеш, че по същество не е лош човек, а доста объркан и лабилен в момента и просто не иска да си признае грешките. И понеже като тръгна да си прави простотиите гореше мостове и затръшваше врати усещаш как хем му/и се иска, хем на му/и стиска, защото няма очи - тогава какво правим?
Варианти:
1. Продължаваме да си гледаме отстрани безучастно?
2. Започваме малко по малко да "помагаме"
3. Теглим му една тотална майна?
4. Правим се, че нищо не е станало и продължаваме по старому? - тогава само че има риск да си помисли, че то наистина си е даденост и негово/нейно право.
Останалите варианти вие ги кажете.

Виждам,че те обхваща синдрома на "спасителя".Това е добре.И ако както казваш все още имаш чувства към този човек и смяташ,че нещата са спасяеми,а не неспасяеми......опитай да му помогнеш.Да го издърпаш от заблуждението и емоционалната дупка в която е хлътнал.Направи го не само заради този човек,а заради вас двамата.Може да ти коства много време и много жертви,но си струва да опиташ заради чувствата ви.А както разбирам и въпросният човек съвсем не е охладнял към теб.Сдруги думи направи и невъзможното ,за да спасиш връзката,така или иначе вече си влезнал в ролята на " спасител".А ако не стане нищо....поне ще си спокоен пред съвестта си,че си опитал всичко и си дал всичко от себе си.Чак тогава продължи напред .....но без този човек до себе си.Приеми с достойнство съдбата си и излез чист от ситуацията.Това бих направила аз(всъщност направих го в моят случай,но той пък се оказа неспасяем,някои клубари може би помнят историята ми).
Успех ти желая!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мерси за пожеланието!
Ами не знам в твоите очи как постъпвам - дали достойно или не, но не съм тръгнал нещо да я притеснявам или да и усложнявам живота / както доста хора ме съветваха/ а и мога. Просто си се отдръпнах. Човека /ако въобще в момента можем да си говорим за нещо човешко/ отсреща ми просто отказва да разбере факта, че за разрива в отношенията сме виновни и двамата. За нея само аз съм виновния. Много ме е яд само, че като ми е ядосана ми прави проблеми с детето - то протяга ръчички към мен, а тя не ми го дава. Като почне спор и свърши по не мн добър начин е резонното "Няма да видиш детето и ще се постарая въобще да не го виждаш". На последната ни препирня ми писна и и казах, че отивам в съда и се отказвам от детето / естествено че не го мисля/ и ме погледна с едни широко уплашени очи и ме пита"чуваш ли се какви глупости говориш?" Питам я "Добре де кажи какво искаш?" - мълчи. Само за някакво тъпо спокойствие ми говори. Предлагам варианти и виждам желание /някакво/ и страх. Тя се забърква в простотии, но като дойде ред да си ги оправя естествено,че аз съм ги предизвикал. Готов съм да се боря/осъзнал съм голяма част от нещата, които предизвикаха проблемите/, но и моите сили и търпение си имат край. Ако заговоря за опити да сме заедно сценария е следния. Ако евентуално се реша какво ще стане? На отговора ми че еди какво си няма да е така, а за другото просто трябва да ни даде шенс иначе няма как да знае /защото не ща да говоря празни приказки/ получавам поредната порция горчиви спомени и пак стигаме в изходна позиция! Че и по-зле понякога. Било я страх да не стане пак така....ами то и мене ме е страх, но за себе си съм убеден, че тези неща/които провокираха това/ няма да се случват повече /не става въпрос за изневери, комар и подобните глупости, а за криза в комуникацията и отношенията/ или поне ще бъдат сведени до минимум / поне що се отнася до мен/. Пробвах всичко за което се сетих и наистина не знам какво друго ми остава освен да се отдръпна, но оставайки в активна позиция. С молби и обещания не става, с показвано безразличие не става, показвайки че имам нов живот не става. Ами оставил съм времето да си каже тежката дума. Не съм се предал - просто съм се отдръпнал и правя нищо, но съм оставил нишан, че имам желание.